Connect with us

АНАЛИЗИ

Хибридната война е не по малко унищожителна от истинската

Published

on

Когато се броят участниците в синдикални протести, най-често може да се прочете: „според организаторите е имало 400 000 манифестиращи, според полицията – 80 000“. У нас участващите в протестни манифестации „нарастват“ в новинарските емисии главоломно и безсрамно, ако са организирани от грантови НПО-та. По подобен начин се постъпва, когато с идеологически мотиви историята се превръща в пропаганда. Според победителите във Втората световна война по време на бомбардировките над Дрезден в периода между 13 и 15 февруари 1945 г. са загинали 25 000 човека. Но редица историци, които са категоризирани като „ревизионисти“, твърдят за 100 000 убити.

Нещо подобно се получава и при коментарите и анализите на събитията от 7 февруари 2018 г. в сирийската провинция Дейр ез-Зор. На тази дата американските ВВС (USAF) под етикета „сили на коалицията“ бомбардираха проправителствени сирийски сили. Драмата се разиграва около газовите и нефтените находища, които са 1/3 от нефтогазовите находища в Сирия. Според различните информационни източници жертвите от бомбардировките варират от 10 убити до 600 убити. Различните анализатори изготвиха своите коментари в зависимост от цифрата, която „удовлетворява“ техните нагласи или е в унисон с финансовите им зависимости. Затова панорамата от анализи и коментари на събитията от 7 февруари в Дейр ез-Зор варира обикновено от Fake news чак до Crazy news. Амплитудата на това, което се е случило е невероятна. Най-много жертви са „отчетени“ във варианта, при който участват и са убити „руски наемници“ от руската ЧВК (частна военна компания) Wagner Group, която е аналог на американската ЧВК Blackwater преименувана в Academi. Този факт показва, че въпросната новина има релефен политически акцент. Американските официални лица се изявиха изключително дискретно. Още от първия ден след събитията на 7 февруари, когато бе съобщено за атаката на USAF, американците обявиха, че руската страна е била предупредена предварително за бомбардировките. По този начин Москва бе обвинена, че не се е погрижила и не е предупредила руските граждани, които са се намирали в региона.

Версията с най-много жертви бе подета от определен брой алтернативни сайтове. Между тях е сериозният троцкистки информационен ресурс WSWS. На 14 февруари той огласи версията с многото убити руснаци, използвайки различни източници, които я разпространяват. Важно е да се отбележи, че WSWS използва в своя коментар основно руски източници на информация. Версията на троцкисткия сайт бе, че е възможен пряк сблъсък между САЩ и Русия на сирийска територия. Беше подчертано, че това вероятно може да се случи в резултат на незаконните действия на американските въоръжени сили в Сирия.

Интерес представлява коментарът на информационния ресурс SouthFront. В него е застъпена версията за леки загуби на руснаците. SouthFront е известен с качеството и прецизността на своите източници. И не само това. SouthFront разполага със собствена мрежа в Сирия. Има изключителен източник на информация в лицето на полковник Пат Ланг, бивш офицер от DIA (американско военно разузнаване). Офицерът не се приема еднозначно от американската бюрокрация. Пат Ланг е умерен противник на водената от Вашингтон политика. SouthFront се позовава често на негови коментари и забележки. Пат Ланг следи отблизо развитието на събитията в Сирия. Версията на SouthFront бе подета от информационните ресурси Saker-US и Veterans-Today, което показва, че те са склонни да приемат представената теза.

Традиционните глобални медии и социалните мрежи най-често коментират версията, че на 7 февруари стотици руски военни наемници от ЧВК са загинали от ударите на американската авиация в провинция Дейр ез-Зор. Загинали са и много сирийски военни от армията на Башар Асад. Числото на убитите варира в голям диапазон. От 100 до 600 военни от състава на руската ЧВК. Все пак какво точно се е случило?

На 8 февруари бе публикувана декларация на коалицията предвождана от САЩ, в която се казва, че тя е нанесла удар на „проправителствените сили“, които са атакували „генералния щаб на демократичните сирийски сили“ в долината на река Ефрат. Според локални източници, американските удари са засегнали позиции на атакуващите проправителствени сили около селището Кашам. Счита се, че заводът за газ CONICO и нефтеното поле „Джафар“ са били цели на военните на Башар Асад. Американската армия квалифицира своите действия като „отбранителни“. Министърът на отбраната Джим Матис даже изяви претенции, че инцидентът не представлява „ангажиране на Вашингтон в сирийската гражданска война“. Пентагонът също декларира, че е информирал руснаците преди атаката по специалния канал за комуникация, и че на мястото не е имало никакъв руски персонал.

От своя страна, руското Министерство на отбраната заяви, че коалицията, ръководена от САЩ, е нанесла удар върху местна милиция, която е провеждала военна операция срещу звена на ДАЕШ в зоната на петролната рафинерия „Ал Исба“. В инцидента са били убити 25 милиционери. Освен това проправителственото племе Ал Бакара съобщи в свое комюнике, че десетки негови синове са убити от американските удари. Но не са дадени точни цифри.

По-късно, на 11 февруари, сирийските войници от 5-ти корпус на Арабската сирийска армия, наричан още „Ловците на ДАЕШ“, съобщиха, че на 7 февруари са отблъснали съвместно нападение на ДАЕШ и кюрдите срещу селището Кашам. Това е предизвикало американската въздушна атака. Съобщава се, че военното подразделение е загубило 20 бойци в резултат на бомбардировките. „Ловците на ДАЕШ“ са известни със своите връзки с руските ЧВК.

Има и друга версия на инцидента

На 7 и 8 февруари основните англоговорящи медии като Politico, Reuters, CNN, разпространиха новините, че над 100 военни от армията на Башар Асад са убити от американците. Всички информации бяха на базата на анонимни източници и бяха професионално смесени с декларации на Пентагона и американския министър на отбраната, за да изглеждат по-достоверни. Според цитираните по-горе медии, около 300-500 сирийски правителствени военни, подкрепени от танкове и артилерия са нападнали кюрдските сили.

На 8 февруари анализатори със съмнително доверие и сайтове в рускоезичната част на глобалната мрежа започнаха да пускат анализи и информации, според които руските ЧВК са претърпели на 7 февруари тежки загуби. Допълнително медийната картина бе усложнена с противоречиви данни от анонимни източници, които твърдяха за „два камиона трупове“, 10-20 убити, 100, 200, 300, 600 убити.

На 10 февруари руският канал WarGonzo публикува 5 аудиозаписи на разговори между предполагаеми 3-ма бойци от руска ЧВК. Един от гласовете посочва 177 убити. Тези аудиозаписи бяха изпратени и на определен брой руски журналисти след 7 февруари. Най-вероятно разговорите между тримата бойци от руската ЧВК са монтирани и са фалшиви. На 14 февруари, множество различни доклади и анализи посочваха от 10 убити до 600 убити! По същото време от открити източници и информации на родители и приятели на бойци от руската ЧВК, които са били участници в операцията се установи, че петима руснаци са убити в този период в Сирия. Но липсват всякакви подробности.

Независими журналисти съобщават, че няма излетял нито един руски самолет, който да се е вдигнал от военновъздушната база „Хмеймим” с трупове и ранени служители на руската ЧВК. Кореспондентите на SouthFront, както и източници от Дамаск и Дейр ез-Зор, не потвърдиха информацията за стотици убити бойци на руска ЧВК.

Военни експерти на SouthFront, които наблюдават непрекъснато обстановката в Сирия, считат, че възможният брой на жертвите е по-голям от 5, но не надхвърля 15-20. Версията за големи загуби на руската ЧВК е базирана върху непотвърдени и фалшиви данни, които включват реални факти като американската бомбардировка, някои загуби на руската ЧВК и участието на „Ловците на ДАЕШ“ в инцидента. Всичко останало е в стила на най-добрите пропагандни традиции. Целите на пропагандната кампания са:

– САЩ са способни да отговорят военно на руснаците в Сирия.

– Русия не е в състояние да защити своите интереси.

– Кремъл не показва никакъв интерес към убитите руски граждани и не прави усилия да окаже помощ или да предостави компенсации.

В по-задълбочения анализ на събитията на 7 февруари и последвалата пропагандна кампания в медиите се налага и един специфичен извод. Медийното отразяване не може да се вмести в класическата хибридна схватка между Русия и САЩ. Срещу Кремъл се включиха и редица руски медии, които в никакъв случай не могат да бъдат причислени към прозападните руски медии, обикновено финансирани от чужбина. Появиха се доказателства за наличието на дясна, националистическа, антипутинска опозиция. Именно тази опозиция се оценява като опасна за Владимир Путин тъй като тя включва бивши и настоящи кадри на руската система за национална сигурност. Това са тези среди в Русия, които считат, че руският президент е прекалено „мек“ към Запада и най-вече към САЩ в Сирия. Това е тази руска опозиция, която се солидаризира с критиката и логиката на Пол Крейг Робертс, бивш министър на финансите на САЩ. Той от доста време напористо критикува Владимир Путин, че проявява нерешителност и едва ли не страх по отношения на ставащата все по-агресивна Америка. При създалата се ситуация, ако не се разобличи тотално медийната „дезинформация“ за събитията от 7 февруари… губи кандидат-президентът Владимир Путин. Но дори и когато бъде преизбран, ще му се наложи „да направи нещо“. В противен случай ще загуби важна част от своята легитимност и популярност сред обикновените руснаци.

Извод

Още от самото начало на появата на руски войски на сирийска територия Москва периодично заявяваше, че е за съхраняване на териториалната цялост на страната. Американците публично не възразяват. Още през април на 2016 г. янките директно предложиха на руснаците да си поделят Сирия, като се договорят за някаква „абсолютна линия“, която да ги разделя. И американците постигнаха своето. След две години като такава линия се оформи руслото на река Ефрат. Кюрдските отряди подкрепяни от САЩ взеха под свой контрол практически целия ляв (източен) бряг на реката. Изключение правят само два района, които остават владение на ДАЕШ.

На десния (западен) бряг нещата стоят по-сложно. По-голямата част от територията се контролира от Башар Асад. Но на север са кюрдите в Африн и Манбидж. Турците са на север в Халеб (Алепо). Ал-Кайда е в мухафаза Идлиб. На юг е „умерената опозиция“. И даже „разбитият“ ДАЕШ контролира два региона в Идлиб и в Сирийската пустиня.

На 7 февруари американците и техните проксита – кюрдите, откровено и силово показаха на Башар Асад и неговите съюзници, че за тях „земя на левия бряг няма“. Сирийците и руснаците много трудно могат да си върнат по военен път левия бряг на река Ефрат. На контролираната от американците и кюрдите територия се намира язовирът „Табка“, който има вместимост 12 кубически километра вода. На 6 януари 2018 г. шлюзите бяха открити и водата унищожи плаващия понтонен пост, построен от руснаците през септември 2017 г. Да се форсира Ефрат под ударите на USAF е самоубийство.

Събитията на 7 февруари могат да се разглеждат като граничен инцидент. Да не забравяме! Под Дейр ез-Зор е разположен най-големия нефтен клъстер на Сирия – „Меядин-Абу-Кемал“. Той включва 18 нефтени находища. Сред тях са най-големите в страната нефтени платформи Ел-Омар и Ат-Тенек. От тях 11 са на източния бряг на реката. Очевидно е, че кюрдите и американците се опитват да унищожат плацдарма на правителствените войски на левия бряг на реката. След 7 февруари стана ясно, че поне към този момент се разделяме с вероятността за „единна Сирия“. Навлизаме в първата сирийско-кюрдска война. Продължават боевете за нефтогазовите находища.

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending