Въпреки хладното време измина гореща седмица за взривно растящия криптосегмент във финансите. Не само защото курсовете на най-търгуваните крипто- (и другите цифрови [1]) валути почти стигат нивата преди големия, близо 40% срив от върха през април до дъното в средата на май. Пазарът и потоците в цифрови инструменти растат по обем, интензивност и обхват. С тактиката на щрауса надзорните бюрокрации в цял свят проспаха едно десетилетие. Тя вече не върши работа. И те се втурнаха на работа. Както винаги, разчитат на дива сила и повечко репресия, не се напрягат с концептуални мисли. И така, четири държави направиха крачки, всички в различни посоки, които скицират архитектурата на финансовия свят през следващите десетилетия. И е добре да мислим и говорим за назряващите промени, преди да са настъпили, вместо вечно да гоним опашката на отпътувалия влак. И така, важните събития: Първо, Департаментът на трезора на САЩ допусна инвестиции в криптоинструменти по индивидуалните пенсионни планове, т.нар. 401k [2]. Значи поне през следващите 30 години криптовалутите ще бъдат напълно легални навсякъде по света и никой, включително САЩ, не може да ги забрани и инкриминира.

Второ: Турция забрани всякакви сделки с криптовалути – и държане, и разпореждане. Явно поради двата тежки фалита на „криптоборси“ преди месец, всяка от тях завлече над милиард долара.
Забрана без всякакво значение,
дори за турците в Турция, това, което важи само под юрисдикцията на Джумхуриета, нищо не пречи обаче всеки негов ватандаш и сиркет да сключи сделките зад граница. Насред Стамбул да ги сключи, пак местоизпълнението ще е някъде другаде, т.е. ще са легални.

Трето: Салвадор обяви криптовалутата биткойн за законно платежно средство в страната. С това „проби“ дефиницията за „валута“ и биткойн стана първият криптоинструмент, който законно може да се нарича така (досега криптовалутите имат правен статут на „финансови активи“, за „валута“ всяка държава приема само законните платежни средства на признатите от нея държави). Но всички страни – членки на ООН, в частност България, признават Салвадор.

Четвърто: Правителството на Германия обяви, че ще приеме наредба (Verordnung) за трансфера на криптовалути, и откри публично обсъждане. Наредбата накратко: правен акт с повече дупки, отколкото норми, който опитва (шанс за успех: колкото забраните в Турция) да надене на криптооборота същия регулативен хомот, както за сделки с безналичните „стари“ валути и финансови активи. Бизнесът веднага разкъса и сдъвка проекта. Много търсих, не открих положителен отзив. Но бундесфинанцминистърът тропа с юмрук: наредбата ще се приеме напук на разбиващата критика. Без изненада, неговото финансово образование и практика клонят към нула [3]. Очаквам същата недомислена и недоносена регулация скоро и другаде в ЕС, догодина – и у нас. Ще стане като с приетата вече МиКА [4], наредбата за пазара на криптоактиви. Ще стане – нищо. В резюме: пълен хаос и напъни на властите в диаметрално обратни посоки. Добра новина е, че ЕС избира легализация и регламентация на криптооборота вместо неприложими забрани. Но вървим
в познатата погрешна посока

Всичко се прави в името на борбата срещу т.нар. изпиране на пари – един натрапчив мем (meme), разширен и изроден до неопределеност – не толкова срещу „финансирането на тероризма“ (в него бизнесът е минимално ангажиран, то е дело на цели държави). Всички неистово налагани мерки за деклариране, отчитане и контрол върху всеки финансов трансфер по света се оправдават с един мотив: пречим на престъпниците да изперат доходите от престъпен бизнес. Ще наложим на милиони фирми и на милиарди хора всеки ден да попълват цял наръч форми, за да хванем тук-там някой криминален трансфер. А резултатът е жалък. За България годишно: милиард страници изписана, подписана и подпечатана хартия, милиони човекочасове ангария – насилствен, неплатен от държавата труд. Триста сигнала, от тях една дузина са дали повод за наказателно производство. За година. В другите страни в ЕС резултатите са подобни, взети в пропорция към брутен продукт и финансов оборот.

Стратегията е изначално сбъркана. Базисната ѝ хипотеза не е вярна. Не е вярно, че бандитите денем и нощем мислят само как да изперат доходите си от престъпления, та като пречим да го правят и ги ловим, докато го вършат, бием и намаляваме престъпността. Все по-малко вярно е. Все по-малко пари се перат! Пресата върху банките, целия финансов сектор и цялата икономика е така мощна, че става все по-трудно и по-скъпо да се перат пари. Вместо да перат, бандитите все повече си ползват парите непрани. Да вземем класически престъпен оборот: пари – коноп – преработка – наркотик – повече пари. Кое тук е нужно да се пере? Печалбата може би, но не е непременно нужно (ако ще се ползва примерно за инвестиция в нова тайна наркоферма). Практически целият оборот може да остане черен, непран. Борбата с изпирането на пари роди
цял нов сегмент на икономиката,
устойчив, изцяло извън банките и финансовата система, чисто черен (престъпен) пласт (layer) в икономиката. Той се обслужва от черни парични потоци – мръсни пари, непрани. Но пари. Те не излизат на светло. Затова няма нужда да се вливат в легален бизнес и да се обслужват със законни трансфери. Наистина модерните криптовалути и всякакви криптоинструменти облекчиха много живота на бандитите и направиха за пръв път възможно автономното, независимо от легалните финанси съществуване на черния пласт в икономиката. Вече има черни фондови борси, дори за черни (крипто) банки говорят с тревога специализираните анализи на тъмната сфера на финансите. Както за тъмния интернет (DarkNet), вече говорим за тъмни финанси (DarkFin). Защо „тъмни“, а не „черни“? Освен черния (престъпен) пласт на икономиката се отдели и става все по-автономен сив пласт на икономиката, сделки, бизнеси, цели мрежи на доставки и сиви парични потоци. Има вече сиви електроцентрали, сива преносна мрежа!

Има дори цели сиви държави и престъпни (черни) организации,
наричани държави. Всичко това извън банките и счетоводните отчети, точно толкова невидимо, колкото и черния пласт. С тази разлика, че сивата дейност може да е невидима, неотчетена, но не е престъпна. Но ползва същите финансови инструменти. И не е вярно, криптовалутите не са причината.

И черни, и сиви потоци има далеч преди митичният Сатоши Накамото да пусне в обращение биткойн. Съществуват от хилядолетия, работят непрекъснато. Кога по-свободно, а понякога са били наистина строго и ефективно преследвани. И никакъв терор, наложен от бюрокрациите върху легалния бизнес, няма да унищожи или ограничи нелегалния и престъпния. Парадоксално, но е точно обратното: репресии, забрани, тежки изисквания и люти наказания върху онези, които работят законно и честно, стимулират законопослушни фирми и граждани да бягат от легалната икономика. Става дори по-рисково да работиш законно, отколкото нелегално. В сивия сектор се оказва и по-лесно, и по-изгодно. Особено днес, с цял виртуален, планетарен сив финансов сегмент. Всеки има достъп до него чрез апарата в джоба си, на един клик разстояние. Трябва да го разбере все по-разхайтената и все по-тъпа бюрокрация, особено в ЕС. Едва когато го осъзнае, може да мисли как да спре и ограничи черните и сивите финансови потоци. Ако това е истинската ѝ цел.

– – –

[1] Не всички цифрови инструменти се базират на технологията блокова верига (blockchain) и не всички са „крипто“, сиреч анонимни. Някои по технология изискват идентификация на собственика. Тъй като най-тежки са проблемите при криптовалутите, нататък споменавам само тях, но казаното се отнася и за всички останали цифрови инструменти.

[2] По номера (401k) на член от федералния данъчен кодекс (Internal Revenue Code of 1986), който урежда тези пенсии.

[3] Г-н Олаф Шолц е учил за юрист, бил е адвокат по трудово право и синдик на потребителски кооперации. След 1998 г. е само политик от Социалистическата партия.