ПОЛИТИКА
Ще признаят ли Путин и Русия най-накрая реалността, че запада няма да ги остави на мира?
Украинското нахлуване в Курск, което беше разгромено, промени правилата на играта и вероятно ще доведе до прекратяване на съществуването на Украйна като независима държава. Причината е, че нахлуването убеди руската общественост, Генералния щаб на руската армия и подкрепи тезата на руските политици, че независима Украйна е несъвместима с руската сигурност.
Путин обаче все още твърди, че е готов за преговори, но само ако другата страна признае реалността на място, което „Планът за победа“ на Зеленски не прави. Зеленски казва, че само ядрени оръжия или НАТО могат да спасят Украйна. Руснаците няма да допуснат нито едно от двете.
Ако руската армия се спре на река Днепър, това оставя Западна Украйна като ракетна платформа на САЩ/НАТО. Спирането до река Днепър не оставя на Путин никакъв начин да демилитаризира и денацифицира Украйна. Това би ограничило декларираните от него цели единствено до предотвратяване на избиването на руското население, приобщено от съветските лидери към Украйна, от антируските украински сили.
Изглежда, че Путин е пропуснал, че прогонването на украинските военни сили от Донбас не демилитаризира Украйна и не пречи на Украйна да бъде член на НАТО. Путин ще е включил отново бивша руска територия в състава на Русия, но Западна Украйна все още ще бъде там като платформа за американски ядрени оръжия и откъдето ще се разменят ракетни удари с Русия, както правят Израел и Иран.
Въпросът е дали Путин, който желае мир, ще се задоволи само с освобождаването на източните и южните руски територии в Украйна и, ако е така, дали руската общественост и Генералният щаб ще му позволят да остави украинска държава или ще възприемат сделката като просто ритане на кофата по пътя.
Съществува и въпросът с кого може да преговаря Путин. Мандатът на Зеленски като президент е изтекъл. На какво основание Зеленски все още е начело? Путин не може да знае дали сделката, която ще сключи със Зеленски, по-късно няма да бъде обявена за нелегитимна. Човек би си помислил, че Путин би трябвало да се е поучил от споразумението от Минск, което беше използвано, за да го измами и да го остави неподготвен за военни действия, и от всички руски споразумения с Вашингтон – като обещанието, че НАТО няма да се премести и на сантиметър на изток – че всяко споразумение с подписа на Вашингтон е безполезно.
Как така Путин говори за преговори? Дали Путин е заблуден и не може да се поучи от опита си?
Аз виждам Путин като успешен лидер. Той спаси Русия от деморализацията, причинена от разпадането на Съветския съюз, в резултат на което една някога могъща държава беше разчленена, разграбена и опозорена от своите еврейски олигарси и Вашингтон.
Путин възстанови руската икономика, въпреки санкциите на Вашингтон и некомпетентния директор на централната банка на Путин. Путин възстанови руската гордост, руското семейство и гражданския морал.
Той е рядко срещан успешен лидер.
Елвира Набиулина, шеф на Руската централна банка. ОБЯВЕНА ОТ РУСКИТЕ ОБЩЕСТВЕНИЦИ ЗА ЯРЪК НЕОЛИБЕРАЛ!!!
Но като военен лидер той е като Путин Неподготвения, изненадан от грузинското нахлуване в Южна Осетия, организирано от Вашингтон, от свалянето на украинското правителство от Вашингтон и от отговора на Запада на неговата специална военна операция в Донбас. Путин преглъщаше обида след обида, провокация след провокация, като по този начин все повече разширяваше конфликта и предизвикваше още конфликти на други места, например в Близкия изток.
За мен е неясно защо Путин прие свалянето на украинското правителство от Вашингтон. Дали просто не разполагаше с военни ресурси, за да го предотврати, или не беше в състояние да разбере какво се случва? Конфликтът, който настъпи 8 години по-късно, беше последица от неспособността на Путин да разчете написаното на стената.
Може би той беше ограничен от предателската класа, поклонниците на Запада, предателите, които аз наричам „атлантически интеграционисти“. Тези предатели сега се наричат в Русия „петата колона“. В по-голямата си част те са изчезнали, с изключение на директора на руската централна банка, която продължава да вреди на Русия повече, отколкото Западът.
Мисля, че обяснението на поведението на Путин е, че той разбира, че войната между Вашингтон и Русия означава край на света, и иска да избегне това на всяка цена. Оттук и готовността му да приема безкрайни обиди и провокации. Но това, което Путин изглежда не разбира, е, че Вашингтон е неумолим в усилията си да наложи своята програма за хегемония и че Русия, Китай и Иран са пречки по пътя на тази програма и следователно трябва да бъдат елиминирани. Путин може да смята подобен дневен ред за абсурден, но все пак той е такъв. Вашингтон все още не е обявил, че се отказва от доктрината „Улфовиц“ за американска хегемония и унилатерализъм. Докато това е дневният ред на Вашингтон, никакво споразумение, подписано с Вашингтон, няма смисъл. Докато Путин продължава да допуска агресията на Вашингтон, агресията ще продължи.
Приемането на провокациите от страна на Путин стигна дотам, че Западът вече не вярва на заплахите му. И отиващият си, и новият генерален секретар на НАТО заявиха, че не трябва да обръщаме внимание на всичко, което Путин казва, тъй като той никога не го мисли сериозно.
Разбра ли Путин, че това е цената на безкрайното приемане на провокации? Разбираше ли, че унищожава доверието в предупрежденията си? Опитвайки се да избегне войната, Путин повтори същата грешка в Близкия изток. Бях обнадежден, когато Путин изведнъж прояви активност и бързо премести руските военновъздушни сили в Сирия, като по този начин попречи на американския военнопрестъпник Обама да нахлуе в Сирия. Заключих погрешно, че Русия е решила да спре агресията на Вашингтон. Но това беше само еднократна мярка.
Путин, опитвайки се да избегне войната, като остави Сирия, Иран и Хизбула без въздушна защита, постигна обратното – началото на войната. Сега, според новините, Путин се бори да осигури въздушна защита на Иран, преди Израел да взриви мирните ядрени реактори на Иран, като по този начин разпространи радиация в обширни райони на Русия.
Путин и руският генерален щаб не успяха да разберат какво се случва при липса на противодействаща сила. Резултатът не е забавяне на войната, а нейното избухване, като сега Путин трябва да отправя строги предупреждения към Израел – предупреждения, които може би няма да са надеждни в светлината на предишния неуспех на Путин да наложи червени линии.
Русия осъзнава, че съществуването на Украйна като независима държава е екзистенциална заплаха за нея. Освобождаването на Донбас не води до демилитаризация и денацификация на Украйна или до замяна на марионетното украинско правителство с независимо.
Ще позволят ли руската общественост и руският Генерален щаб на Путин да се съгласи да прекрати войната само въз основа на освобождаването на Донбас, или руската общественост и Генералният щаб ще настояват, че съществуването на Украйна е екзистенциална заплаха за съществуването на Русия и ще настояват войната да продължи, докато Украйна отново стане провинция на Русия?
Руската пета колона е заета да оспорва заключението на Збигнев Бжежински, че Русия не може да бъде велика сила, ако Украйна не е част от сферата на влияние на Русия. Генералният щаб и руското население ще се съгласят ли с петата колона или с Бжежински? Ако се съгласят с Бжежински, те ще се противопоставят на Путин просто да рита кутията с мирно споразумение. Ще бъде жалко, ако настояването на Путин за мир дестабилизира Русия.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
