КОСМОС
Зараждане на мисълта
Малко хора извън кръга на изучаващите психология са си давали труда да разрешат въпроса как се заражда мисълта. Ако се замислим, ще видим, че още като деца ние притежаваме вече оформени множество мисли – огромен склад от тъй наричаните “вродени” идеи. Това са идеи, които носим със себе си – синтезирани и обобщени резултати от наши минали опитности в предишни животи. С такъв умствен багаж ние навлизаме в този живот, така че психологът не е в състояние да установи чрез непосредствени наблюдения как се заражда мисълта.
И все пак той би могъл да научи това-онова от наблюденията си над едно дете, защото както новото физическо тяло повтаря набързо в утробния си период дългата физическа еволюция на човечеството, така и новото умствено тяло преминава в детството стадиите на своето дълго минало развитие. Наистина, умственото тяло по никакъв начин не би могло да се отъждестви с мисълта и следователно с простото изучаване на новото умствено тяло всъщност не можем да установим как се заражда мисълта. Това е още по-вярно, ако се има предвид, че хората, които могат да изучават умственото тяло непосредствено са малко, а другите са ограничени да правят изводи само въз основа на резултатите от дейността на това тяло, които могат да се наблюдават отразени върху неговия по-плътен другар – физическия мозък и нервната система. Самата мисъл е нещо също толкова различно от умственото тяло, колкото и от физическото; тя принадлежи на съзнанието откъм неговата живот-страна, докато умственото и физическото тела принадлежат на форма-страната, на материята и са просто преходни носители или средства за проява. Както вече казахме, изследователят трябва винаги да има предвид “разликата между този, който знае и ума, който е неговото средство за постигане на знанието”, както и даденото вече определение на думата “ум” – умствено тяло и манас – едно сложно образувание.
Можем обаче, изучавайки въздействието на мисълта върху тези млади тела, по аналогия да направим извод за начина, по който възниква мисълта, когато едно Аз, от която и да е Вселена, влиза за първи път в контакт с не-Аза. Наблюденията могат да ни помогнат според правилото “Каквото е горе, това е и долу”. Тук всичко е само отражение и изучавайки отраженията, можем да научим нещо за предметите, които ги хвърлят.
Ако внимателно наблюдаваме едно дете, ще установим, че усещанията – отклик на дразнения с чувство на удоволствие или мъка – предшестват всеки признак на ум. Това означава, че неопределени усещания предшестват определени познания. Преди раждането детето е било поддържано от жизнените сили, течащи в майчиното тяло. Когато то започне независим живот, притокът на тези сили секва. Тогава майчиният живот тече вече вън от тялото на детето и не се подхранва от него. С намаляването на жизнените сили започва да се долавя нужда и тази нужда е мъка. Удовлетворяването й пък доставя удоволствие и детето изпада отново в несъзнателност. Появяват се първите слухови и зрителни усещания, но все още не се забелязва признак на разбиране. Първият признак на ум се появява, когато видът и гласът на майката или дойката се свържат с постоянно подновяващата се нужда и с доставянето на удоволствие чрез хранене – когато чрез паметта се появи връзка между група повтарящи се усещания и външен обект, който се разглежда като нещо отделно и като причина на тези усещания. Мисълта е осъзнаването на връзка, обединяваща в един цялостен образ многото усещания и външния обект. Това е първата проява на ум, първата мисъл; технически, това е перцепция[1]. Същността на тази перцепция е установяването на връзка, подобна на гореописаната, между една единица съзнание (Джива) и даден обект; там, където се установи такова отношение, има мисъл.
Този прост и вечно повтарящ се случай може да послужи като пример за това как се ражда мисълта в едно отделно Аз, т.е. в едно троично Аз, затворено в обвивка от материя, независимо колко фина е тя; едно Аз, различно от Единния Аз. В такова едно отделно Аз усещанията предшестват мислите, вниманието на Аза се събужда от впечатления, направени му от някои усещания, на които то откликва. Силното усещане за нужда, дължащо се на намаляването на жизнената енергия, само по себе си не поражда мисъл. Но нуждата, която се удовлетворява при срещата с млякото, оставя определено впечатление, следвано от чувство на удоволствие. След като това достатъчно често се е повтаряло, Азът достига повърхността слепешката, пипнешком; повърхността, защото оттам са дошли впечатленията. Жизнената енергия тече в умственото тяло и влива в него живот така, че то започва да отразява (първоначално слабо) предмета, предизвикал усещането. Тази промяна в умственото тяло, след като бъде повторена много пъти, разбужда Аза откъм неговата познавателна страна и той започва съответно да трепти. Изпитвал е нужда, осъществява се среща, изпитва удоволствие, но със срещата се появява и образ – въздействано е както върху устните, така и върху очите, като двете сетивни впечатления се сливат. Неговата собствена вътрешна природа свързва нуждата, срещата, образа и удоволствието в едно и тази връзка е мисъл. Докато той не отговори на въздействията по такъв начин, мисъл няма; Азът е този, който възприема, а не нещо друго или по-нисшестоящо.
Новият начин на възприемане оформя желанието; съзнанието престава да усеща неясна нужда от нещо и оформя желание за нещо вече определено – за мляко. Но първоначалното възприятие трябва да бъде преразгледано, защото Познавателят е свързал три неща в едно, а едно от тях трябва да се отдели – желанието. За отбелязване е, че първоначално появата на човека, който дава млякото, извиква нуждата, т.е. Познавателят извиква нуждата, когато се появи образът, асоцииран с нея – детето, макар и да не е гладно, ще желае гръдта на майката, когато я види. По-късно тази погрешна връзка се преустановява и майката се възприема като причина и цел на удоволствието. Така възниква желанието за майката, което по-нататък става импулс за мисъл.
В много източни и западни книги по психология е казано твърде ясно, че мисълта се корени в усещането и че докато не бъдат натрупани множество усещания, не може да има мислене.Някои автори отиват по-далеч, като твърдят, че усещанията са не просто материал, от който се изграждат мислите, а че мислите произлизат от усещанията, игнорирайки по такъв начин присъствието на какъвто и да било Познавател. Други пък изпадат впротивоположната крайност. Те разглеждат мисълта като резултат от дейността на Мислителя, започната отвътре, а не след получаването на първите импулси отвън, като усещанията са материалът, при обработката на който той проявява своята вродена специфична способност, без те да са необходимо условие за неговата дейност.
Всеки един от двата възгледа има в себе си зрънце истина, но цялата истина е някъде по средата. Макар за събуждането на Познавателя да е необходимо усещанията да влияят върху него отвън и макар първата мисъл да се появява вследствие на импулс, на усещания, изпълняващи ролята на необходим предшественик, все пак ако я няма вродената способност за свързване на нещата в едно, ако Азът не е Знание по своята собствена природа, усещания могат да се получават постоянно, но никога няма да се роди мисъл. Затова само наполовина вярна е тезата, че мислите водят началото си от усещанията. Трябва да съществува сила, която да работи над усещанията, за да ги организира, за да установи връзка между тях, връзка между тях и външния свят. Така Мислителят е бащата, усещането е майката, а мисълта – детето.
При положение, че мислите водят началото си от усещанията, а те пък биват предизвиквани от външни въздействия, е много важно, появи ли се някакво усещане, неговото естество и обхват да бъдат точно наблюдавани. Задача номер едно на Познавателя е да наблюдава; ако нямаше нищо за наблюдение, той би останал завинаги спящ. Но когато пред погледа му застане някакъв предмет, когато усети въздействие като отделно Аз, тогава като Познавател той наблюдава. От прецизността на това наблюдение ще зависи мисълта, която ще си състави въз основа на всички подобни наблюдения взети заедно. Ако той не наблюдава внимателно, ако установява неправилна връзка между причиняващия въздействието предмет и себе си, тогава от тази грешка в неговата дейност ще се породят цял куп следващи заблуди, които само едно преразглеждане на нещата би могло да оправи.
Нека сега проследим как работят усещането и възприятието в определени случаи. Да предположим, че аз почувствам докосване до ръката си, като докосването причинява усещане – отговаря му се с усещане; разпознаването на предмета, причиняващ усещането, е мисъл. Когато почувствам докосване, аз чувствам и нищо повече не е необходимо, що се отнася просто до това усещане, но когато от чувството премина към предмета, който го причинява, аз възприемам този предмет и възприятието е мисъл. Това възприятие означава, че като Познавател вече познавам връзката между този предмет, който е причинил известно усещане, и моето Аз. Това обаче не е всичко, защото аз получавам и други усещания за цвят, форма, мекота. Те също преминават у мен като Познавател и подпомогнат от спомени за подобни усещания, получени по-рано, т.е. сравнявайки минали образи с предмета, докосващ се до ръката ми, аз решавам от какъв вид е той.
В този начин за възприемане на нещата, които ни карат да усещаме, се крие началото на мисълта; или, казано с по-прости думи, възприемането на едно не-Аз като причина за дадено усещане в Аза, е началото на познанието. Само усещане, ако такова нещо беше възможно, не би довело до осъзнаване на не-Аза; би имало само чувство на удоволствие и мъка в Аза, вътрешно съзнание за разширяване или свиване. Никакво по-голямо развитие не би било възможно, ако човек не беше в състояние да прави нещо повече от това да усеща. Само чрез осъзнаването на предметите като причини за удоволствие или страдание, започва неговото човешко възпитаване. От установяването на съзнателна връзка между Аза и не-Аза зависи цялото бъдещо развитие, което ще се състои най-вече в това, тези връзки да стават все по-многобройни и по-сложни, по-добре познати на Познавателя. Познавателят започва своето външно развитие, когато събуденото съзнание, усещайки удоволствие или мъка, обърне своя поглед към външния свят и каже: “Този предмет ми доставя удоволствие, а този ми причинява мъка.”
Трябва да бъдат изживени много на брой усещания преди Азът да започне да отговоря външно. Появява се една смътна, несъзнателна тъга по удоволствието, която се дължи на желанието то да бъде изпитано повторно. Това е добър пример в потвърждение на казаното по-горе, че няма чисто удоволствие или чиста мисъл, защото желанието за повторение на едно удоволствие подразбира наличие в съзнанието на съхранена, макар и бледа, картина на удоволствието и това е паметта, която принадлежи на мисълта. Дълго време полусъбуденото Аз лъкатуши от едно нещо към друго, блъскайки се в не-Аза без посока, изпитвайки ту удоволствие, ту мъка, без да може да схване ясно причината и за двете. Едва когато това е продължавало дълго време, повтаряйки се множество пъти, възприятието става възможно и връзката между Познавател и Познаваемо се установява.
Знам колко трудно пробива това в съзнанията.
И колко е болезнено.
Мислите ли, че овцете в кошарата подозират, че ги отглеждате за тяхното мляко, вълна и месо?!
Да си овца и да си човек не е толкова различно.
Ако има разлики, то те произтичат от по-сложния организъм, който поддържа по-сложна и развита мисловна дейност, а оттам може да се очаква по-висок интелект или по-сложни и “тъмни” девиации.
Овцете не убиват други от вида си, за да трупат пари, власт и слава…
Хората го правят.
Овцете съществуват в тяхната овча реалност и всяко раждащо се агне счита своя живот за Нормалност.
Те не подозират, че фермата принадлежи на фермер и че те принадлежат на фермер.
Според “Законите” фермерски.
Законите не се пишат от овцете, а ЗА овцете и с цел да бъдат предпазени фермерите…
Цялата юридическа система е така създадена, уважаеми юристи и не-юристи…
Но няма кой да проучи Морското Право, блъска ви директно когнитивния дисонанс и блокирате…
А дали овцете възприемат изобщо лицето и силата “Фермер”?!
А може и да го наричат “Бог”, не знам…
Но му се доверяват, дори когато го виждат да точи ножа.
Не питат защо ги доят и къде отива млякото.
Не питат къде изчезват децата им.
Сигурно се чудят, но после възприемат, че това е част от “Нормалността” и тяхната “Съдба”.
Бог така е решил за тях, предначертания път, знаете…а може и лоша карма по будистки овчи модел.
Питала съм се- не виждат ли овцете ченгелите, не чуват ли как се клепат ножовете, а когато закачат убитата овца с главата надолу, останалите как запазват спокойствие?!
Отговорът го намерих, наблюдавайки хората, а не овцете…- НЕ!
Не виждат отвъд програмната им “Нормалност”.
Първо, че е травмиращо, второ- не виждат изход наникъде, защото не познават целия План на съществуване, трето- ограниченият мозъчен капацитет филтрира идущата информация и остава бели, необработени “инфо петна”, блокажи, ступори.
Съжалявам, хора и овце, че пред вас се случва всичко, а не можете да разчетете “знаците”.
Съжалявам, че не виждате игрите на Фермерите, че търсите смисъл в техния интерес, който е вашият ущърб, осакатяване, жертва, смърт…., че доброволно и страхливо скланяте глави и че когато проумеете, че има шефове=фермери над вас- се опитвате да заемете място сред тях, за да живеете на гърба, от нещастието и лишенията на доскорошните ви братя по “вид”.
Генните модификации са много добър инструмент, за да си подсигуриш, че добитъкът ще продължи да има “бели инфо петна”, че ще дава богат надой, ще произвежда “продукт”.
Да живее медицината! Пиша го с болка за читавите медици. И жертвите на медицинския “холокост”, който водят техни колеги….
После са лъжите и пропагандата, за да поддържаш системата на “браздата”.
Които минават през училищно обучение и изфабрикувани науки, история и археология.
И религиите за “ревнивия Бог”, онзи който иска жертвоприношения…..
Това с “Боговете” го има само в трето измерение.
Другите знаят, че просто са друг вид, не чак толкова далеч генетично от теб….само чрез обща генетика може да има “скаларно засичане и взаимодействие” между ДНК скаларните антени….
Казват: “ИМАЛО Е ВРЕМЕНА, КОГАТО БОГОВЕТЕ СА КРАЧЕЛИ С ХОРАТА”.
В много култури се вярва, че в далечното минало боговете са ходели сред хората, споделяли са знания, наказвали са или са помагали директно.
А къде са днес тези “богове”?
Кои са били и защо още масите чупят крак пред тях?….
Кое ви кара да падате на колене пред един по-развит вид?
Пред “боговете”?
Защо принизявате своето съществуване до подчинен скот?
“Боговете” ли го изискаха от хората или хората изпадат в когнитивен дисонанс пред цивилизационния луфт и сами се позиционираха като потенциални жертви, че до днес….
Но някой възпитава това робско подчинение- вашите “жреци” и посредници, които завзеха високите нива на властовата йерархия. От незнание им викате “тъмни магове”, “илюминирани” и т.н.
Отворете файловете на Епщайн, описани са техните педо-канибалски оргии.
За тях ходите да гласувате, в техните войни умирате, за тяхна сметка плащате, те ви “лекуват” задължително, в името на тяхното нататъшно властване над вас се дигитализирате и най-бруталното: скандирате имената и обожествявате кръвопийци и човешки серийни убийци- не индивиди, а цели общества и човечества погубват.
Рестарт след рестарт…….
В снимки, графики и стенописи ви пускам първо “караулите” над главите ни и второ част от гербовете на посредническите семейства и организации във вид на пирамида на властта. Останалото- в телеграм.
Посветено на всички, които се опитаха да доведат истината до хората и бяха осмивани, самоубити и елиминирани.
Русия може да разположи ядрени противосателитни оръжия в орбита, залашвайки глобалната сигурност и потенциално да извърши „космически Пърл Харбър“.
Това заяви командирът на Космическите сили на САЩ, генерал Стивън Уайтинг, в интервю с „Таймс“.
Според генерал Уайтинг, Русия възнамерява да разположи ядрена бойна глава в ниска околоземна орбита, между 500 и 2000 км над Земята. Ходът има за цел да неутрализира западното технологично превъзходство чрез „изравняване на бойните възможности“, заяви той.
Последиците от подобно действие биха могли да бъдат катастрофални. Една единствена ядрена експлозия в космоса би могла потенциално да унищожи или деактивира до 10 000 спътника, приблизително 80% от глобалната спътникова мрежа. Това би довело до незабавно спиране на GPS, сателитния интернет, мобилните комуникационни услуги и военните разузнавателни и насочващи системи, парализирайки оперативните възможности на НАТО.
„Няма да говоря за нашите разузнавателни източници и методи, но очевидно това е доклад, от който сме много обезпокоени“, подчерта генералът.
Според Уайтинг, Съединените щати планират да удвоят инвестициите си в космическа отбрана до 71 милиарда долара годишно. Съюзниците на САЩ също трябва да увеличат разходите си в тази област, ако искат да избегнат „космически Пърл Харбър“, посочи генералът.
„Космическата област се трансформира фундаментално през последното десетилетие заради заплахите, които сега виждаме в космоса, където Китай и Русия изграждат набор от оперативни космически оръжия“, отчита Уайтинг и добавя, че „следващата голяма война вероятно ще започне в космоса“.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
„Голямото несъответствие“: Къде изчезнаха 1 млрд. години от историята на Земята?
През 1869 г. Джон Уесли Пауъл забелязва нещо невероятно в Гранд Каньон: скала на 520 милиона години лежи директно върху пласт на възраст между 1,4 и 1,8 милиарда години. Къде е изчезнал целият този интервал от време?
Геологията е сложна тема, но ако има един прост принцип, на който можете да разчитате, то това е законът за суперпозицията, или че най-младите пластове (или слоеве от скали или седименти) ще бъдат над по-старите пластове.
Разбира се, има изключения – например, разломи, които движат по-млада скала върху по-стара – но като цяло, колкото по-надолу отивате, толкова по-стари са скалите. Но понякога, докато се спускате през слоевете на скалата, откривате прекъсване, където липсват слоеве от геоложкия запис, известно като несъответствие.
„Несъответствията са вид геоложки контакт – граница между скали – причинени от период на ерозия или пауза в натрупването на седименти, последвана от ново отлагане на седименти“, обяснява Джим Дейвис от Геоложката служба на Юта и допълва: „Казано по-просто, несъответствието е прекъсване във времето в иначе непрекъснат скален запис“.
Въпреки че несъответствията са често срещани, някои от тях изискват повече обяснение от други. През 1869 г. Джон Уесли Пауъл изучава скални слоеве в Гранд Каньон, когато забелязва подобно несъответствие, откривайки скала на 520 милиона години, разположена върху скала на възраст между 1,4 и 1,8 милиарда години.
„Изминали са повече от милиард години“, обясни в изявление през 2021 г. Бара Пийк, която ръководеше предишно проучване на Голямото несъответствие. „Това е и милиард години по време на интересен период от историята на Земята, в който планетата преминава от по-стара среда към съвременната Земя, която познаваме днес“.
Несъответствието на Гранд Каньон е интересно откритие само по себе си, но стана много по-интригуващо, когато Голямото несъответствие беше открито по целия свят.
„Ако отидете на места по Канадския щит, може да видите архейски, тоест скали на 2,5 милиарда или повече години, със седименти от камбрий или ордовик върху тях“, обясни Бренхин Келер, доцент по науки за Земята в колежа Дартмут, пред PNAS в подкаста им Science Sessions. „Така че пропускате 2 от тези 2,5 милиарда години. На други места разликата може да е много, много по-кратка, но във всички случаи има някакво аномално изобилие от несъответствия през този период“.
Няма истински консенсус относно това, което е причинило Голямото несъответствие, но има хипотези.
Една от предложените през 2019 г. теории предполага, че празнината в геоложкия запис е резултат от „ снежна топка Земя “ – хипотезата, че по време на един или повече периоди от историята на Земята повърхността ѝ почти изцяло е замръзнала. Според тази идея липсващите слоеве могат да се обяснят с растежа на ледниците и след това с отдръпването им, които са ги дразнили и отнасяли в моретата.
Друга идея е, че това е причинено от образуването на суперконтинента Родиния, което е довело до повдигане на по-стари скали, където те са били изветряни и ерозирани.
В ново проучване екип от геолози, изучаващи древни скали на пет обекта в Северен Китай, смятат, че са открили доказателства, че събитията, причинили Голямото несъответствие, са се случили стотици милиони години по-рано, отколкото биха очаквали някоя от хипотезите.
Екипът реконструира кога по-старите скали биха се охладили, докато са се издигали към повърхността на тези места. След това те анализираха радиоактивните елементи в скалите, което им позволи да разберат колко време е минало, откакто скалите са се охладили под определена температура.
„Датите от мултихронометри и инверсии на термичната история показват, че най-същественото охлаждане на континенталния фундамент се е случило от ~2100 до 1600 [преди милиона години]“, обяснява екипът в своето проучване.
Това е много преди Снежната Земя, за която се смята, че се е случила преди около 700 милиона години. Според изследването има и друго обяснение: различен суперконтинент.
„Сравнението с данни за термичната история на Лаврентия, Балтика и Амазония предполага, че продължителната тектоника на плочите, широко модулирана от цикли на суперконтиненти, а не заледяване тип „снежна топка Земя“, е отговорна за ексхумацията на земната кора под несъответствието“, пише екипът.
„Най-силно изразената ерозия, очевидна както в термохронологичния запис, така и в геохимичните индикатори за континентално изветряне, е показана като връзка с развитието на първия истински суперконтинент на Земята (Колумбия), а не с камбрийската експлозия или появата на съвременната тектоника на плочите.“
Новото проучване е малко вероятно да сложи край на дебата, въпреки че със сигурност е интересно и вероятно ще предизвика по-нататъшни дебати сред геолозите по темата, особено като се има предвид, че първите животни са се появили малко след Снежната Земя.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
