ЗАКОН
Бивша шефка във ВМА осъди прокуратурата за над 90 000 лв.
Наказателното дело срещу проф. Кадурина продължи близо 9 г. и приключи безславно за обвинението.
Бившата шефка на кожната клиника във ВМА проф. Мирослава Кадурина осъди прокуратурата да ѝ прати над 90 000 лв. за незаконно обвинение. Това видя “Сега” в съдебните регистри.
Кадурина заведе делото по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ), след като в началото на м.г., близо 9 години след като беше обвинена за присвояване на над 7 млн. лв. и за длъжностно престъпление, тя беше окончателно оправдана.
Преди дни съдия Красимира Георгиева от Софийския градски съд ѝ присъжда 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнатите обвинения, заедно с лихвите от 8 януари 2024 г., от когато е в сила оправдателната присъда. Към днешна дата лихвите върху 50 000 лв. са 13 649 лв. Освен това прокуратурата трябва да плати на Кадурина 7201 лв. с лихвите за пропуснати ползи – законна лихва върху платената от нея парична гаранция от 10 000 лв., която е била държана от 5 май 2015 г. до 8 юни 2022 г. За сметка на държавното обвинение са и 36 000 лв. с лихвите, които Кадурина е платила за адвокат като подсъдима, и още 478 лв. разноски по делото по ЗОДОВ.
Свидетели по делото разказват как наказателното производство я превърнало от ведър и екстровертен човек, в затворен и смазан психически човек. Пострадал нейният авторитет, била принудена да напусне ВМА. Били отменени участията ѝ като лектор в редица международни конференции.
От събраните доказателства се установи, че Кадурина е претърпяла неимуществени вреди – преживяно безпокойство, притеснения, страх, нарушена обществена репутация и влошаване на хронични заболявания, обяснява съдия Георгиева и допълва, че има причинно-следствена връзка между тези вреди и обвиненията. Съдът стига до извода, че справедливото обезщетение за всичко това е 50 000 лв. (Кадурина претендира за 300 000 лв.)
Съществен момент при определянето на размера на обезщетението е това, че обвинението на Кадурина е във връзка с професионалната ѝ дейност, а тя е уважаван професор дерматолог. Очакваните от хората в здравеопазването отговорност, всеотдайност, състрадателност, професионализъм, безспорно се компрометират при обвинение за злоупотреба със служебно положение и присвояване, пише съдът.
Освен това от прокуратурата не са се ограничили само да обявят започналото разследване и обвинението на Кадурина, а са я представили като извършител на престъпление, което е нарушение на презумпцията за невиновност. Въпросното съобщение и до момента се намира на сайта на прокуратурата.
Не е без значение и фактът, че наказателното дело, макар и сложно, е продължило 8 години, 8 месеца и 8 дни. Съдът намира, че това е отвъд разумната продължителност на наказателното преследване.
Решението на градския съд по ЗОДОВ не е окончателно и може да бъде атакувано пред апелативния.
ИСТОРИЯТА
През 2016 г. военната прокуратура в София прати Кадурина на съд заедно с вече покойния шеф на ВМА ген. Стоян Тонев. Тя беше обвинена, че от 29 ноември 2004 г. до 10 септември 2014 г. като длъжностно лице извършила действия, надхвърлящи служебните ѝ правомощия, с цел да облагодетелства себе си и за управляваната от нея фирма “Дерма прим”. Прокуратурата твърдеше, че Кадурина е причинила вреди за близо 6,5 млн. лева на ВМА. Тя беше обвинена отделно и за присвояване на 774 673 лева от болницата.
Още първата инстанция прие, че няма дoĸaзaтeлcтвa пo oбвинeниeтo, чe Kaдypинa e paзпopeждaлa във BMA дa ce извъpшвaт пpoцeдypи нa пaциeнти нa “Дepмa пpим” нeoгpaничeнo във вpeмeтo. Магистратите приеха, че професорката нe мoжe дa бъдe cъдeнa зa длъжнocтнo пpecтъплeниe, защото мaĸap и нaчaлниĸ нa ĸлиниĸaтa не е заемала публична длъжност.
Военно-апелативният съд потвърди тези изводи, а после и Върховният касационен съд се съгласи с тях и подчерта, че извършеното от Кадурина не е престъпление.
Комисията за конфискация пък водеше делото за отнемане на имущество на стойност 2,8 млн. лв. от Кадурина, съпруга и сина ѝ, както и дружеството “Прима Дерм”. В крайна сметка, както се случи с редица други дела, комисията се отказа от иска си срещу Кадурина, делото беше прекратено, а комисията беше осъдена да плати 72 733 лв. държавна такса.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БА
Остава тайна какво е свършено за броени дни и с какви мотиви е приключена преписката.
Разследването, което Софийската градска прокуратура образува по сигнала на съпредседателите на „Да, България“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев за потенциални значителни несъответствия в декларираните доходи на санкционирания за корупция като олигарх лидер на ДПС Делян Пеевски, набързо е прекратено.
Сигналът беше подаден през септември. През януари от партията съобщиха, че по него е образувано разследване. То е за укриване на данъци. Същия месец, на 23-ти, делото е прекратено. С какви мотиви обаче е тайна, която държавното обвинение не разкрива дори на подателите на сигнала, защото те нямат процесуално качество на пострадали от престъплението, което сочат.
Това обяснява наблюдаващият прокурор Албена Рачева в писмото си до Божанов и Мирчев.
„Уловката“ на това образуване на разследване, е, че ако изначално беше постановен отказ от образуване, то той трябваше да бъде предоставен на подателите на сигнала и те можеха да го обжалват. А сега реално се слага точка без възможност за контрол. „Очевидно е, че не е свършена никаква работа по разследването“, коментираха юристи.
„Пеевски е декларирал повече дивиденти, отколкото неговите фирми му изплащат. Тези несъответствия може да са от пране на пари от неплатени данъци.
Институциите следва да проверят всичко това и макар те да се контролират от него, това са числа, които могат да се сметнат. Някой трябва да измисли нова математика, за да докаже, че Пеевски е чист“, коментира сигнала Божанов през септември.
От „Да, България“ казват, че от публично достъпната информация е видимо несъответствието между декларираните от Пеевски получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти.
Така например в периода 2017-2024 г. начисленият дивидент от декларирани дружества е 49 512 000 лв., изплатеният дивидент е до 26 063 000 лв., а декларираните доходи от дивидент в публичния регистър са на стойност 157 644 069 лв. Въпреки че за периода 2022-2023 г. няма разпределен дивидент, и въпреки големия размер на направените разходи, наличностите в банковите сметки остават почти непроменени – в размер малко над 4 млн. лв.
Съгласно публично достъпната информация в Търговския регистър, Делян Славчев Пеевски е едноличен собственик на капитала на две дружества – „Интръст“ ЕАД и ИНТ ЕООД. В други дружества Пеевски не фигурира съгласно Търговския регистър.
При търсене в международната отворена търсачка Open Corporates пък излиза единствено участието на Пеевски в G NED Ltd. във Великобритания, където обаче той е санкционирано лице.
Въпреки санкциите за корупция, наложени на Пеевски и от САЩ и от Великобритания, българските власти досега никога не са установявали негови нарушения или злоупотреби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Крайнодесните “Да, България”: ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”.
Съдийската колегия на ВСС открива процедури за избор на административни ръководители – председатели на 26 съдилища – повечето, от които са районни и две окръжни съдилища, посочват от партията.
“Никой не оспорва, че съдилищата трябва да имат ръководители. Въпросът е дали орган с отдавна изтекъл мандат, тежки натрупани негативи и дълбоко обществено недоверие трябва да взема решения с дългосрочни последици за съдебната система”, казват в позиция “Да, България”.
Евролунатиците от “Демократична България” настояват за мораториум върху ключовите кадрови решения на настоящия ВСС до избора на нов състав и внесе такова законодателно предложение в първия работен ден на парламента. Както заяви Надежда Йорданова в декларацията на ДБ при откриването на 52-рото Народно събрание, целта е един изчерпан орган да не продължава да предрешава бъдещето на съдебната власт.
“Това не е спор за административна процедура, а въпрос на институционална легитимност. Масовото откриване на конкурси за председатели на съдилища от ВСС с изтекъл мандат създава основателни съмнения за прегрупиране и укрепване на зависимости в системата”, посочват от ДБ.
ДБ настоява Народното събрание спешно да приеме законови промени, които да ограничат възможността този ВСС да извършва назначения и кадрови решения с трайни последици. За целта е необходимо без забава да се формира правна комисия в парламента, която да разгледа предложенията.
“Българската съдебна система има нужда от нов ВСС с легитимност, прозрачни правила и доверие – не от последна вълна назначения от орган, чийто мандат отдавна е приключил”, завършват те.
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
