ЗАКОН
Втори спецпрокурор като Талева не ни трябва
Механизмът за разследване ще е ефективен, когато се убедим, че се разследва почтено.
Единадесет. Толкова са съдиите, които дадоха съгласие да бъдат включени в списъка, от който на случаен принцип да бъде изтеглен магистратът, който да стане специален прокурор за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Годни за длъжността според закона са действащите съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд или такива от окръжно и апелативно ниво, които имат ранг на върховни. Условието е през последните седем години да са работили като съдии по наказателни дела. На тези условия отговарят повече от 200 съдии, т.е. едва 6% от тях са готови да се включат в специалния механизъм.
Днес на случаен принцип беше избран Антон Урумов – съдия от Софийския градски съд и бивш спецсъдия. Това обаче не отменя въпросите защо съдиите не искат да участват в процедурата.
Може би отговорът се крие във факта, че през изминалите 2 години, в които първият спецпрокурор – Даниела Талева, заемаше поста, този механизъм не се оказа нито ефективен, нито прозрачен. Но преосмислянето и ремонтът му не са на дневен ред. Не само това, но и дори няма воля да се поправят технически пропуски в законовата уредба, които се превръщат в допълнителни спънки пред механизма. Така например в НПК се препраща към несъществуващ чл. 243а!
За 2 години
желаещите съдии са намалели двойно.
Талева беше избрана от списък с 22 магистрати. Сега в листа, поддържан от Върховния касационен съд, са останали едва 11. Бяха 12, но един се отказа… Седмина са от Софийския градски съд, двама – от Софийския апелативен съд, а останалите трима – от Окръжния съд във Варна. Сред тях и този път са бившата председателка на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, както и някогашният шеф на закрития апелативен спецсъд Георги Ушев. Предишния път имаше желаещи и от Русе и Ямбол, от Апелативния съд във Варна, както и от върховната инстанция. Сега такива няма.
Има няколко причини мнозинството съдии да бягат от списъка.
Ако са добросъвестни, те вероятно смятат, че като ад хок прокурор биха били лишени от възможността да изпълнят задълженията си да разследват задълбочено и обективни, защото реално нямат самостоятелност. По времето на Талева видяхме, че тя иска от зам. главен прокурор (когото при нужда трябва да разследва) удължаване на срока на проверка срещу главния прокурор. Макар че такова искане е напълно излишно. Тя дели помещения с върховната прокуратура и ползва ресурса ѝ. Вероятно и отпуските ѝ се разрешават от някои от хората, които разследва. Видяхме как и дори когато е сезирана по Закона за достъп до обществена информация тя се криеше под полата на зам. главен прокурор. Това прави съвсем логично съдиите, които биха влезли в списъка, за да вършат работа при нужда, да отказват. Излишно е да се спори колко Талева е еталон за безупречен ад хок прокурор, защото е ясно, че не е.
Тя пропусна шанса да използва публичността в своя защита и да огласи какво ѝ пречи да е пълноценен ад хок прокурор. Дори
не намери за необходимо да се отчете
след мандата си…
Някои магистрати, с които “Сега” разговаря, не биха станали ад хок прокурор, защото смятат, че конструкцията е изначално грешна. Други смятат, че законът изобщо не е трябвало да допуска съдиите да имат право на избор – а да се избира между тези, отговарящи на определени условия. Това би заобиколило рисковете в списъка да се наместят предимно хора, водени от меркантилни подбуди – заради по-високата заплата срещу не особено много работа в продължение на 2 години, при това ще се отърват от сегашните си висящи дела, както и такива, които дават съгласие, за да могат после да обслужват главния прокурор. Гледайки сегашния списък, може да имаме основателни подозрения, че в него има такива хора.
Друга част от съдиите, които отговарят на условията да са в списъка, но не дават съгласие да са в него, сигурно не искат да си развалят комфорта. В крайна сметка “клиент” би им бил един от най-силните хора в държавата, който може да стовари върху тях цялата ѝ мощ.
Главният прокурор е все същият всевластен и недосегаем човек, какъвто беше в ерата на Никола Филчев. Точно тази недосегаемост стана причина България да бъде осъдена в Страсбург по делото “Колеви”, по което има решение още от 2009 г. На това решение властите опитваха да отговорят, създавайки механизма за разследване на главния прокурор. Но страната е все така под наблюдението на Комитета на министрите за това как го изпълнява.
Преди седмица комитетът отново заседава по темата и
поиска гаранции, че механизмът е ефективен,
а ад хок прокурорът е независим от главния прокурор, заместниците му и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Трудно ще ги получи.
Продължаващият да се представя за изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов не просто поиска отвод на съдията, който трябваше да се произнесе по отказ да бъде разследван, но си позволи да търси отвод и на всеки съдия от Съюза на съдиите в България, който би дал съгласие да бъде избран за спецпрокурор. А по всичко личи, че Сарафов няма никакво намерение да се оттегли като изпълняващ функциите главен прокурор. С хитрия си ход да се откаже от делото във Върховния административен съд по казуса с прекратената процедура за избора му за титуляр, той реално опитва да препятства Конституционният съд да се произнесе срещу него за промените в Закона за съдебната власт.
Вече е ясно, че Талева “завеща” една отворена преписки, която новият спецпрокурор ще трябва да довърши.
Между другото, за тези 2 години, така и не беше избран прокурор, който до контролира служебно действията на ад хок прокурора. Такъв може да е наказателен съдия от Върховния касационен съд. Това точно заради безумната грешка в НПК да пише, че такъв се избира, когато са налице обстоятелствата по чл. 243а… Какъвто член няма. Интересно нарочно ли в Министерството на правосъдието 2 години не намират време и воля за тази дребна поправка – да задраскат “а”-то, за да остане само чл. 243.
Съдебният контрол върху спецпрокурора реално го няма. Какво като съдът посочи на Талева колко калпаво е провела проверката по сигнала на БОЕЦ срещу Сарафов и как без време е отказала да образува разследване. Е, образува го и веднага след това го прекрати. Без да има инстанция, която да провери това прекратяване. Чудно.
Механизмът за разследване ще е ефективен, не когато видим някого главен прокурор зад решетките. А когато обществото бъде убедено, че при нужда да се разследват главният прокурор и заместниците му, това ще става от независим и почтен магистрат, който разполага с инструментите и свободата да действа. И не на последно място – който може публично да представи и защити актовете си. Гражданите имат право да знаят дали спецпрокурорът е работил задълбочено и качествено, или разследването му е проведено абсолютно проформа. Другото е само прах в очите, какъвто ни се хвърля 2 години с Талева.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Остава тайна какво е свършено за броени дни и с какви мотиви е приключена преписката.
Разследването, което Софийската градска прокуратура образува по сигнала на съпредседателите на „Да, България“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев за потенциални значителни несъответствия в декларираните доходи на санкционирания за корупция като олигарх лидер на ДПС Делян Пеевски, набързо е прекратено.
Сигналът беше подаден през септември. През януари от партията съобщиха, че по него е образувано разследване. То е за укриване на данъци. Същия месец, на 23-ти, делото е прекратено. С какви мотиви обаче е тайна, която държавното обвинение не разкрива дори на подателите на сигнала, защото те нямат процесуално качество на пострадали от престъплението, което сочат.
Това обяснява наблюдаващият прокурор Албена Рачева в писмото си до Божанов и Мирчев.
„Уловката“ на това образуване на разследване, е, че ако изначално беше постановен отказ от образуване, то той трябваше да бъде предоставен на подателите на сигнала и те можеха да го обжалват. А сега реално се слага точка без възможност за контрол. „Очевидно е, че не е свършена никаква работа по разследването“, коментираха юристи.
„Пеевски е декларирал повече дивиденти, отколкото неговите фирми му изплащат. Тези несъответствия може да са от пране на пари от неплатени данъци.
Институциите следва да проверят всичко това и макар те да се контролират от него, това са числа, които могат да се сметнат. Някой трябва да измисли нова математика, за да докаже, че Пеевски е чист“, коментира сигнала Божанов през септември.
От „Да, България“ казват, че от публично достъпната информация е видимо несъответствието между декларираните от Пеевски получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти.
Така например в периода 2017-2024 г. начисленият дивидент от декларирани дружества е 49 512 000 лв., изплатеният дивидент е до 26 063 000 лв., а декларираните доходи от дивидент в публичния регистър са на стойност 157 644 069 лв. Въпреки че за периода 2022-2023 г. няма разпределен дивидент, и въпреки големия размер на направените разходи, наличностите в банковите сметки остават почти непроменени – в размер малко над 4 млн. лв.
Съгласно публично достъпната информация в Търговския регистър, Делян Славчев Пеевски е едноличен собственик на капитала на две дружества – „Интръст“ ЕАД и ИНТ ЕООД. В други дружества Пеевски не фигурира съгласно Търговския регистър.
При търсене в международната отворена търсачка Open Corporates пък излиза единствено участието на Пеевски в G NED Ltd. във Великобритания, където обаче той е санкционирано лице.
Въпреки санкциите за корупция, наложени на Пеевски и от САЩ и от Великобритания, българските власти досега никога не са установявали негови нарушения или злоупотреби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Крайнодесните “Да, България”: ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”.
Съдийската колегия на ВСС открива процедури за избор на административни ръководители – председатели на 26 съдилища – повечето, от които са районни и две окръжни съдилища, посочват от партията.
“Никой не оспорва, че съдилищата трябва да имат ръководители. Въпросът е дали орган с отдавна изтекъл мандат, тежки натрупани негативи и дълбоко обществено недоверие трябва да взема решения с дългосрочни последици за съдебната система”, казват в позиция “Да, България”.
Евролунатиците от “Демократична България” настояват за мораториум върху ключовите кадрови решения на настоящия ВСС до избора на нов състав и внесе такова законодателно предложение в първия работен ден на парламента. Както заяви Надежда Йорданова в декларацията на ДБ при откриването на 52-рото Народно събрание, целта е един изчерпан орган да не продължава да предрешава бъдещето на съдебната власт.
“Това не е спор за административна процедура, а въпрос на институционална легитимност. Масовото откриване на конкурси за председатели на съдилища от ВСС с изтекъл мандат създава основателни съмнения за прегрупиране и укрепване на зависимости в системата”, посочват от ДБ.
ДБ настоява Народното събрание спешно да приеме законови промени, които да ограничат възможността този ВСС да извършва назначения и кадрови решения с трайни последици. За целта е необходимо без забава да се формира правна комисия в парламента, която да разгледа предложенията.
“Българската съдебна система има нужда от нов ВСС с легитимност, прозрачни правила и доверие – не от последна вълна назначения от орган, чийто мандат отдавна е приключил”, завършват те.
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
