ЗАКОН
Втори спецпрокурор като Талева не ни трябва
Механизмът за разследване ще е ефективен, когато се убедим, че се разследва почтено.
Единадесет. Толкова са съдиите, които дадоха съгласие да бъдат включени в списъка, от който на случаен принцип да бъде изтеглен магистратът, който да стане специален прокурор за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Годни за длъжността според закона са действащите съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд или такива от окръжно и апелативно ниво, които имат ранг на върховни. Условието е през последните седем години да са работили като съдии по наказателни дела. На тези условия отговарят повече от 200 съдии, т.е. едва 6% от тях са готови да се включат в специалния механизъм.
Днес на случаен принцип беше избран Антон Урумов – съдия от Софийския градски съд и бивш спецсъдия. Това обаче не отменя въпросите защо съдиите не искат да участват в процедурата.
Може би отговорът се крие във факта, че през изминалите 2 години, в които първият спецпрокурор – Даниела Талева, заемаше поста, този механизъм не се оказа нито ефективен, нито прозрачен. Но преосмислянето и ремонтът му не са на дневен ред. Не само това, но и дори няма воля да се поправят технически пропуски в законовата уредба, които се превръщат в допълнителни спънки пред механизма. Така например в НПК се препраща към несъществуващ чл. 243а!
За 2 години
желаещите съдии са намалели двойно.
Талева беше избрана от списък с 22 магистрати. Сега в листа, поддържан от Върховния касационен съд, са останали едва 11. Бяха 12, но един се отказа… Седмина са от Софийския градски съд, двама – от Софийския апелативен съд, а останалите трима – от Окръжния съд във Варна. Сред тях и този път са бившата председателка на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, както и някогашният шеф на закрития апелативен спецсъд Георги Ушев. Предишния път имаше желаещи и от Русе и Ямбол, от Апелативния съд във Варна, както и от върховната инстанция. Сега такива няма.
Има няколко причини мнозинството съдии да бягат от списъка.
Ако са добросъвестни, те вероятно смятат, че като ад хок прокурор биха били лишени от възможността да изпълнят задълженията си да разследват задълбочено и обективни, защото реално нямат самостоятелност. По времето на Талева видяхме, че тя иска от зам. главен прокурор (когото при нужда трябва да разследва) удължаване на срока на проверка срещу главния прокурор. Макар че такова искане е напълно излишно. Тя дели помещения с върховната прокуратура и ползва ресурса ѝ. Вероятно и отпуските ѝ се разрешават от някои от хората, които разследва. Видяхме как и дори когато е сезирана по Закона за достъп до обществена информация тя се криеше под полата на зам. главен прокурор. Това прави съвсем логично съдиите, които биха влезли в списъка, за да вършат работа при нужда, да отказват. Излишно е да се спори колко Талева е еталон за безупречен ад хок прокурор, защото е ясно, че не е.
Тя пропусна шанса да използва публичността в своя защита и да огласи какво ѝ пречи да е пълноценен ад хок прокурор. Дори
не намери за необходимо да се отчете
след мандата си…
Някои магистрати, с които “Сега” разговаря, не биха станали ад хок прокурор, защото смятат, че конструкцията е изначално грешна. Други смятат, че законът изобщо не е трябвало да допуска съдиите да имат право на избор – а да се избира между тези, отговарящи на определени условия. Това би заобиколило рисковете в списъка да се наместят предимно хора, водени от меркантилни подбуди – заради по-високата заплата срещу не особено много работа в продължение на 2 години, при това ще се отърват от сегашните си висящи дела, както и такива, които дават съгласие, за да могат после да обслужват главния прокурор. Гледайки сегашния списък, може да имаме основателни подозрения, че в него има такива хора.
Друга част от съдиите, които отговарят на условията да са в списъка, но не дават съгласие да са в него, сигурно не искат да си развалят комфорта. В крайна сметка “клиент” би им бил един от най-силните хора в държавата, който може да стовари върху тях цялата ѝ мощ.
Главният прокурор е все същият всевластен и недосегаем човек, какъвто беше в ерата на Никола Филчев. Точно тази недосегаемост стана причина България да бъде осъдена в Страсбург по делото “Колеви”, по което има решение още от 2009 г. На това решение властите опитваха да отговорят, създавайки механизма за разследване на главния прокурор. Но страната е все така под наблюдението на Комитета на министрите за това как го изпълнява.
Преди седмица комитетът отново заседава по темата и
поиска гаранции, че механизмът е ефективен,
а ад хок прокурорът е независим от главния прокурор, заместниците му и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Трудно ще ги получи.
Продължаващият да се представя за изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов не просто поиска отвод на съдията, който трябваше да се произнесе по отказ да бъде разследван, но си позволи да търси отвод и на всеки съдия от Съюза на съдиите в България, който би дал съгласие да бъде избран за спецпрокурор. А по всичко личи, че Сарафов няма никакво намерение да се оттегли като изпълняващ функциите главен прокурор. С хитрия си ход да се откаже от делото във Върховния административен съд по казуса с прекратената процедура за избора му за титуляр, той реално опитва да препятства Конституционният съд да се произнесе срещу него за промените в Закона за съдебната власт.
Вече е ясно, че Талева “завеща” една отворена преписки, която новият спецпрокурор ще трябва да довърши.
Между другото, за тези 2 години, така и не беше избран прокурор, който до контролира служебно действията на ад хок прокурора. Такъв може да е наказателен съдия от Върховния касационен съд. Това точно заради безумната грешка в НПК да пише, че такъв се избира, когато са налице обстоятелствата по чл. 243а… Какъвто член няма. Интересно нарочно ли в Министерството на правосъдието 2 години не намират време и воля за тази дребна поправка – да задраскат “а”-то, за да остане само чл. 243.
Съдебният контрол върху спецпрокурора реално го няма. Какво като съдът посочи на Талева колко калпаво е провела проверката по сигнала на БОЕЦ срещу Сарафов и как без време е отказала да образува разследване. Е, образува го и веднага след това го прекрати. Без да има инстанция, която да провери това прекратяване. Чудно.
Механизмът за разследване ще е ефективен, не когато видим някого главен прокурор зад решетките. А когато обществото бъде убедено, че при нужда да се разследват главният прокурор и заместниците му, това ще става от независим и почтен магистрат, който разполага с инструментите и свободата да действа. И не на последно място – който може публично да представи и защити актовете си. Гражданите имат право да знаят дали спецпрокурорът е работил задълбочено и качествено, или разследването му е проведено абсолютно проформа. Другото е само прах в очите, какъвто ни се хвърля 2 години с Талева.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
