ЗАКОН
Борисов се изпусна за делото по чекмеджето а Гешев мълчи
Прокуратурата не проверява откъде лидерът на ГЕРБ е получил вътрешна информация по разследването срещу него за кюлчетата и пачките в чекмеджето
Прокуратурата не проверява откъде Борисов е получил вътрешна информация по разследването срещу него за кюлчетата и пачките в чекмеджето. Той случайно се издаде в интервюто си за bTV, като се позова на главния прокурор Иван Гешев, който обаче не е съобщавал информацията. ”А той каза и още нещо при Полина Паунова. Че от френската банка от съдия-следовател дошло, че едната банкнота не е истинска.
Да съм се притеснявал, че държа фалшиви евро в чекмеджето ли?“, каза Борисов на въпрос дали се притеснява за разследването.
Всъщност главният прокурор каза нещо различно по-рано в интервюто си за „Капитал“. „Това, което на мен ми е известно, но това е неформален разговор, така че не мога да потвърдя дали е вярно. Ще го кажа: Това е от разследването и ми го сподели неофициално, докато обсъждахме кадрови въпроси с един прокурор, но може би не е коректно да го казвам. Да кажем, че ако говорим за тези снимки, които могат да представляват банкноти, са запитани конкретните банки, които би трябвало да са ги емитирали. И отговорът на една европейска банка казва, че такава банкнота не съществува“, заяви Гешев през октомври.
Говорителят на главния прокурор Сийка Милева каза, че не е запозната в подробности с делото за скандала с чекмеджето, защото за него отговаря Софийската градска прокуратура. Говорителката на СГП прокурор Десислава Петрова обаче отговори, че не е гледала интервюто с Борисов и не е наясно с разкритата от него информация, която не е съобщавана досега публично. Тя също така отказа да отговори дали действително има някакъв отговор от френска банка за банкнотата от снимките в спалнята на премиерската вила в „Бояна“. „Не може да се дава така информация на парче. Когато разследването е финализирано, прокуратурата ще съобщи официално“, добави Петрова.
Че теч на информация от разследването срещу Борисов е имало подсказват няколко неща. Фигурата на съдия-следовател е отличителна черта на френската наказателна система. Това значи, че такъв действително може да се е свързал с българската прокуратура, ако има отговор от френска банка. Съмненията затова се допълват и от мъглявото обяснение на главния прокурор Иван Гешев как е научил за отговора на „една европейска банка“ – неофициално в неформален разговор с „един прокурор“, което по принцип не трябвало да казва.
Но дори и френска банка да е отговорила, че не е отпечатвала банкнотата от снимката, това не значи, че тя е фалшива. Ако се водим от публикуваните снимки на парите в чекмеджето, ще видим, че на една банкнота личи ясно хоризонталният сериен номер, който започва с буквата X и продължава с 10 цифри. От Европейската централна банка обясняват на сайта си, че първата буква обозначава печатницата – в случая Мюнхен, Германия.
През януари т.г. държавното обвинение съобщи, че търси правна помощ от Германия, Австрия, Испания и Франция, за да се установи дали централните банки на тези страни са поръчвали отпечатването на конкретните евро банкноти. Това се случи, след като почти година преди това прокуратурата спря разследването за кюлчетата и пачките в чекмеджето с аргумента, че не е успяла да открие кой е авторът на снимките от спалнята.
През юли пък прокуратурата частично оневини Борисов, като изпрати до евродепутатите техническа експертиза, според която снимките и видеото от правителствената вила са манипулирани. Компютърно-техническата експертиза на снимките е установила, че „доколкото анализираните файлове не са оригиналите, а копия от тях, не е възможно да се установи точно какво и кога е било заснето“. Експертите признават, промените в имената и времевите характеристики на файловете са прекалено очевидни – възможно е това да е, за да бъдат открити.
Заключението на вещото лице не е непременно, че снимките са фалшиви, а че има съмнения за истинността им. Освен това държавното обвинение е изпратило въпроси за кюлчетата, които то през цялото време нарича „жълтите правоъгълни предмети“, до Българската народна банка, за да научи продават ли се в страната златни кюлчета, дали се продават, опаковани в прозрачно фолио, и възможно ли е да се отговори кога и на кого са продадени златни кюлчета от същата фирма. „От постъпила информация от Министерството на икономиката става ясно, че не е възможно да се изясни дали са купувани и продавани златни кюлчета с установените в експертизата идентификационни номера“, заключва прокуратурата.
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
