ЗАКОН
6 неудобни въпроса по делото “Иванчева”
Делото за корупция срещу бившата кметица на столичния район “Младост” Десислава Иванчева, някогашната й заместничка Биляна Петрова и Петко Дюлгеров приключи окончателно. Тримата вече са в затвора. Върховните съдии Румен Петров, Спас Иванчев (докладчик) и Татяна Грозданова потвърдиха изводите на апелативната инстанция и само намалиха наказанията им. Така окончателно Иванчева получи 6-годишна присъда и бе осъдена да плати 12 000 лв. глоба. Петрова – на 5 години затвор и 10 000 лв. глоба, а Дюлгеров – на 4 години затвор и 8000 лв. глоба. Накратко, Иванчева с помощта на другите двама е изнудвала бизнесмена Александър Ваклин, като е бездействала с придвижването на административната му преписка, свързана със строеж в “Младост”.
Присъдите не са насочени само към осъдените. Те носят послание и за цялото общество. Правосъдието освен предвидимо и справедливо трябва да е видимо – да убеждава обществото в правотата си. В случая обаче обществото някак не се убеди нито във вината на Иванчева и компания, нито в справедливостта на присъдите им. И причина за това е основно начинът, по който стартира делото – грубо и показно, като христоматиен пример за това как се потъпкват права и презумпцията за невиновност.
След окончателна присъда не би трябвало да са останали неизяснени въпроси. В този случай не е така.
1. Как беше постигната завидната скорост по делото?
Факт е, че след като постоянно настояваме за бързо правосъдие, трябва да сме доволни, когато го получим. В случая обаче бързината е подозрителна, тъй като е изключение. 4 години и половина от ареста на тримата до вкарването им в затвора. Прокуратурата и съдът трудно могат да се похвалят с такава скорост по друго знаково дело. Та само разследванията понякога се точат над 4 години. Изберете си за пример всичко, свързано с ГЕРБ например. Там прокуратурата затъва в безвремие и делата просто не приключват, камо ли да стигнат до съд. Адвокати, с които “Сега” разговаря, споделиха и колко трудно е да накараш прокуратурата да образува разследване. При Иванчева това не е така.
2. Ако Иванчева е искала подкупи и от други, защо е обвинена само за един?
В решението на ВКС четем: “Бездействието (на Иванчева, б.а.) е било целенасочено, мащабно и не само по отношение на свидетеля Ваклин, и предразположението към подобен вид престъпления е било ясно очертано в начина на изпълнение на служебните й задължения (наложило оплаквания пред централното общинско ръководство)”. Известно е, че сигналът на Ваклин до ДАНС само е пришит към вече образувано разследване по други сигнали срещу Иванчева. Ако корупцията е била стил на поведение, тогава защо разследващите са се ограничили само с Ваклин? Толкова ли е било трудно до докажат и другите сигнали? В крайна сметка той се оказа основният свидетел на обвинението, подкрепено освен с неговите доказателства и със СРС. И така стигаме до следващата неяснота:
3. Има ли основният свидетел Ваклин по-специални отношения с прокуратурата?
Случайна жертва на корупция ли е строителният предприемач Александър Ваклин, или е агент под прикритие на разследващите, помогнал “сготвянето” на Иванчева, е също въпрос, който не получи отговор.
През 2019 г. “Биволъ” разкри, че жената, с която новоизбраният тогава главен прокурор Иван Гешев живее на семейни начала, е купила изгодно апартамент от строителна фирма, която по-късно е купена от съдружник на Ваклин. Цената, която Детелина Ханчева е платила за квадратен метър в сграда ново строителство, е едва 465 лв., като цялото жилище от 85 кв. м с прилежащо мазе от 7 кв. м, излязло само 40 000 лв., се видя от нотариалния акт, публикуван в “Биволъ”. Съседният апартамент, който е от 133 кв. м, е купен от случаен гражданин за 87 500 евро.
През август 2019 г. апелативната спецпрокуратура потвърди косвената връзка между Гешев и строителния предприемач. В нейно постановление се казва, че избраният за главен прокурор от дълги години е в близки приятелски отношения със съдружника на Ваклин – Марио Кръковски. Въпреки това държавното обвинение отказа да образува разследване, като стига до извода, че “липсват каквито и да е данни или индикация Иван Гешев да е използвал служебното си положение при формиране продажните цени на закупените от Детелина Ханчева недвижими имоти”.
Именно Гешев като шеф на спецпрокуратурата, ръководеше задържането на Иванчева и Петрова.
Много любопитно беше и участието на Ваклин по bTV преди дни, когато излезе, че той вече не помни подробности от корупционната афера и дори не можа да посочи кой му е поискал подкупа.
4. Имаше ли наистина основания за отвод на върховни съдии?
Делото във ВКС не беше разгледано от съдиите, на които първоначално се падна. Ружена Керанова (председател на състава и докладчик), Елена Каракашева и Деница Вълкова си направиха отвод след сигнал до Висшия съдебен съвет, подаден от “Центъра за приложно-правни изследвания и практики” и “Диалог за правосъдие”. Тези две организации са сред най-ревностните защитници на главния прокурор Иван Гешев. В сигнала си до ВСС те правят връзка между това, че гаранцията от 10 000 лв. за свободата на Иванчева е платена от адвокат Албена Белянова, която не е защитник по делото. В същото време Белянова е в инициативния комитет, който издигна тогавашния председател на върховния съд Лозан Панов за президент.
Центърът е сдружение, основано през 2009 г. Тогава сред управляващите го е Пламен Георгиев, който няколко години по-късно стана шеф на КПКОНПИ и я оглавяваше по времето, когато бяха арестувани Иванчева и Петрова.
5. Наказанията – на око, или колкото поеме?
Смущаваща е “ножицата”, която съдилищата отвориха с наказанията. Първата инстанция даде за поискан подкуп на тримата 20, 15 и 12 години затвор, съответно за Иванчева, Петрова и Дюлгеров. Апелативният съд редуцира присъдите на 8, 7 и 6 години, като прие, че тримата не са с изключителна обществена опасност. ВКС ги намали на 6, 5 и 4 г., като отчете включително и “продължителния период на задържане на подсъдимите, който не може да бъде обусловен от тяхната изключително висока степен на обществена опасност”.
Публиката обаче не може да не се запита – да не би присъдите да се намаляват така, че като се приспадне предварителното им задържане, тримата почти да не лежат в затвора. Т.е. хем да са осъдени и реномето на Гешев спасено, хем да не лежат повече от няколко месеца.
6. Ще понесе ли някой отговорност за нарушените права, или всички ще платим?
Делото “Иванчева” ще остане в архивите с показното нарушаване на правата на обвиняемите. В мотивите на първата инстанция има признание на съда, че “присъствието на множество униформени при ареста, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ няма законово основание”. По време на ареста на Иванчева обаче е била нарушена презумпцията за невинността й, която е гарантирана от националното и европейското законодателство. Нарушението е, че тя е участвала в следствените действия с белезници, както “публичността на нейното оковаване с белезници зад гърба ѝ”. “Това е драстично нарушение на презумпцията за невинност”, прие първата инстанция.
От сагата ще се запомнят и снимките на Иванчева, водена за медицински преглед с пранги на краката, както и с мизерните условия в килията й за задържане. След обществения скандал бяха променени правилата за конвоирането.
Съдът в Страсбург ще бъде сезиран, каза пред “Сега” адвокат Николай Хаджигенов, който представляваше Иванчева. Засега той не разкрива подробности, но е ясно, че нарушените права ще бъдат в центъра на оплакванията. И че “Иванчева” ще е поредният случай, по който данъкоплатците плащат сметката вместо нарушителите.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
