КОМЕНТАР
Коментар на Петър Волгин: Евроатлантици на всеки километър
Да се държиш като слуга, да превиваш гръбнак, да изпълняваш безпрекословно всеки каприз на актуалните господари – това не са характеристики на определени професии, това е състояние на ума. Именно подобно васално състояние на ума демонстрираха през последните дни редица нови български парламентаристи. Дискусиите около това да бъде или да не бъде канена посланик Митрофанова при откриването на парламента, желанието непременно да бъде помолен президента Зеленски да уважи Народното събрание с видеообръщение показват, че за много от представителите на политически ни елит реалните проблеми на българското общество нямат никакво значение.
Основната им грижа е да се харесат на чуждестранните началници.
Преди 10 ноември 1989 г. нашите чужди началници живееха в Кремъл. Само секунди след като някой от тях кихнеше, подчинените им политици в София тежко се разболяваха. Толкова голямо беше желанието им да проявят солидарност със съветските ръководители. Нямате ли усещането, че живеете в същия филм, че някой ви е качил на машината на времето и директно ви е запратил 50 или 60 години назад? Удивително прилича днешната ни „демократична“ България на онази от времето на „реалния социализъм“, както му казваха тогава. Разликата е само в адреса на чуждите началници. Преди живееха в Москва, днес са в Брюксел и Вашингтон. Обаче отношението на нашите политически дейци към тях е същото – коленопреклонно, васално, без капчица самоуважение. Е, да, подобно поведение бива оправдавано с аргумента, че сме длъжни да проявяваме евроатлантическа солидарност. По абсолютно същия начин говореха и някогашните партийните функционери. Само дето тогава определяха солидарността като „комунистическа“.
По този повод ще кажа и две думи за думите. Правоверните политици и коментатори направиха всичко възможно, за да превърнат стойностното понятие „либерал“ в мръсна дума. Заради нефелното управление на предишния кабинет същото се случи и с хубавата дума „промяна“. Тя също беше омърсена до неузнаваемост. Пред очите ни се случва същото и с прилагателното „евроатлантически“. Сигурно сте обърнали внимание, че най-често го ползват именно нагаждачите. То им служи като щит. Смятат, че е достатъчно да определят дори и най-васалната си постъпка като „евроатлантическа“, за да не смее никой да им възрази.
Доскоро най-големите любители на думата „евроатлантически“ и всичките й производни бяха умнокрасивите от ДБ. От около година обаче сериозна конкуренция по употреба на подобни политически коректни понятия им прави ПП. А нещата добиха абсурдно-гротескови измерения, когато в играта се включи ГЕРБ. При това с цялата си мощ се включи, с 200, както обича да се изразява г-н Борисов. С предложението си при откриването на новия парламент да се изкаже г-н Зеленски, ГЕРБ безпрекословно печелят почетния флаг „Най-всеотдаен евроатлантик“. След подобно предложение другите кандидати и на главата си да застанат, не могат да изместят от първото място партията на Бойко Борисов. Няма как, докато наблюдаваме чутовните усилия на много от партиите ни да докажат своята лоялност към чуждите началници, да не се сетим за едно изречение от разказа на Алеко Константинов „Бай Ганьо и опозиция – ама де, де!“ В него вечният Алеков персонаж остро възразява, че публично са го определили като „опозиция“. И завършва своето желание да служи на управляващите, които и да са те, по следния начин: „Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място.“
Преди 1989 г. наричаха България „най-верният сателит на Съветския съюз“. В други социалистически държави имаше открити протести срещу налаганата от Москва идеология. Граждани и политици се бунтуваха в ГДР, Унгария, Чехословакия, Полша. Даже Румъния си позволи „своеволието“ да не праща войски за смазването на Пражката пролет през 1968 г. Само при нас нямаше никакво желание за съпротива срещу тогавашните чужди началници. И срещу сегашните няма. Поне от страна на най-големите партии. Лидерите им явно напълно споделят принципа, изразен пак от споменатия Алеков герой: „Хич бай ти Ганьо опозиция става ли, бе, момче!“ Да, нека евроатлантическите партии не спират да претворяват в дела тази философия. Само че да бъдат така добри да не пищят на умряло, когато на следващите избори бъдат издухани от партии, за които българският национален интерес стои над чужбинския.
По публикацията работи: Яна Боянова
КОМЕНТАР
Пенсионирка с рак проси на улицата, а украински богаташ с Макларън за милион, се шири в петзвезден хотел, който му го плащаме ние
“Това е баба Боряна.
Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.
На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом.
Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа.
Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата.
И тук държавата я няма – никаква!
Разплака се, когато седнах до нея и я попитах как е! Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло, накрая ми каза : “Ще кажа, че съм добре!” Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена.
Тя ме посреща, когато отивам на работа и когато се прибирам от работа.
Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на “Тодор Каблешков”, в София, и ако имате път натам, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.
В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: “А ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?” Когато я попитах дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него.
И тук, за съжаление, държавата също я няма! Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.
Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем! Затова нека помогнем на баба Боряна!!! Ще съм радостна, ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!!!
Единствената идея е, който може да й помогне, това е! Ако искате да помогнете, намерете я, отидете при нея и й помогнете!”
Добромира Велчева
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Министерството на тази жінка е забранило на туроператорите да продават самолетни билети за Русия.
Представяте ли си… Както казваха едно време хората, които не се подведоха по самоубийствения ентусиазъм на 89-та – нали за това скачахте…
Голям рев беше, че комунистите не пускали някои да пътуват на запад. После дойде промяната. Дойде отвън, разбира се, нямаме принос Станахме модерни. А според Петър Стоянов “модерните държави трябва да следват международните норми, дори с цената на отказ от националния си суверенитет”.
Добре, от националния си суверенитет се отказахме. После влязохме в клуба на богатите. А в клуба „крайъгълен камък“ беше свободата на придвижване. И ето, лека полека стигнахме до там, да ти казват къде можеш да пътуваш и къде не… И за какво си дадохме суверенитета тогава?
Времената са други, аз билет за Москва ще си намеря. Имам да взимам онези четири хиляди за десет месеца, че Владимир Владимирович вече не може да ми ги превежда по банка. Ама тези сталински методи в клуба нещо ми идват в повече.
„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше. А някои стават чудовища и без да се борят много усърдно. Голяма борба, няма що… След обяд горчица.
„Портретът на Дориан Грей“ като че е писан за Надежда. Избрах една от добрите и снимки, другите ги знаете.
**„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПИСМО ДО МУТРАНА БОЙКО. НАИГРА ЛИ СЕ, БОЙКО? СЛЕД 3 ГОДИНИ ЗАГОВОРИ С ЧИЧО РУМЕН, ХРИСТО И АХМЕД, ПОБЕДИТЕЛ ЛИ СЕ ЧУВСТВАШ, БОЙКО? ЩОТО ИСТИНСКИЯ „МАНАСТИР“ БЕШЕ ПАРАКЛИСЧЕТО ЗАД „ДОНДУКОВ“ 2…
Е, Бойко, как си сега, Бойко? Наигра ли се, Бойко?
След 3 години заговори с чичо Румен, Христо и Ахмед, победител ли се чувстваш, Бойко?
Не ти харесваше да пишеш бюджети с Асен и Бате Данчо, затова сега няма да пишеш никакви бюджети, а твоя Влади ще си говори сам със стената, докато громи бюджетите на Чичо Румен пред празна зала.
Христо като по-умен от теб поне се сети да избяга някъде в Брюксел, за да се скрие и сега никой да не го пита за „сглобката“. Само че и четиримата знаем как стана тя, знаем и как приключи.
Всъщност, и петимата знаем.
Щото истинския „манастир“ беше параклисчето зад „Дондуков“ 2, където ни събра дедо поп, надянал расо с пагони на ВВС и калимявка със сърп и чук на чело.
А заради твоите простотии зорлем да се върнеш като премиер, никога няма да се видиш пак на власт, а единственото място, където може да се върнеш, е ареста. Само дето този път може да не е за 24 часа, а за малко повечко и както си трябва.
Ама те ти го писаха тука Веселина Томова и компания след Пазарджик: тогава ти светна червената лампа, но след нея обикновено следва да светне и синята.
Е, май наближава този момент със синята лампа, не мислиш ли?
От 20 години цакане на бридж белот с ужким твои богати приятели, които денем щавеше, а вечер им разправяше вицове и им се правеше на другар, сега май ти си ощавения.
Къде ти бяха гласовете от бизнеса в неделя бе, Бойко? Едрият капитал къде се скри, за гъби ли беше в неделя? А-а-а, той бил избягал при Радев… Много умно, и аз бих направил така. Кой нормален човек би те търпял след 20 години рекет, за да има да си „управляваш“ някоя и друга мома по ловните стопанства.
И не ми се отваряй с това колко си важен в чужбина.
Я кажи, Урсула обади ли ти се да те утеши нещо? Не? А-а-а, сърдита ти била… Не думай. И аз така чух, развалил си им бил купона на ЕНП след победата в Унгария над Орбан.
Лоша работа, Бойко, сега няма да ги събираш пак „на Варна“ в Евксиноград да им показваш Слънчевото бунгало. Но нищо, ти си голям международник и Бай Тръмп ще те закриля. Е, след 2 години ще го сменят с някой приятел на Сорос, който ще те погне пак като през 2020 година, но нищо, ти нали си голям тарикат, пак ще се измъкнеш, криейки се някъде в държавни почивни станции из страната.
Искрено твой,
Ортак по неволя ДП
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
