КОМЕНТАР
Коментар на Петър Волгин: Партиите като „приюти на некадърници“
Съвсем естествено е, когато гледаме сцените от последните дни в парламента, а и като имаме предвид изобщо какво представлява партийният живот днес, да не си припомним именно събитията в България от началото на 30-те години на миналия век. Почти всички днешни партии продължават да бъдат приюти на некадърници и убежища на авантюристи. И няма никакво значение, че едните биват определяни като „статукво“, а другите като „промяна“. Става дума за структури от един и същи тип, които прекрасно олицетворяват фразата, според която за каквото и да ви говорят, става дума за пари.
„Погледнете на партиите и на развалините около тях; обезцветен партиен живот, прокудена от него идейност, затрито чувство на обществена отговорност и безнадеждно унищожен личен срам! От школи на политическо възпитание за насаждане на граждански добродетели, за издигане на любовта към труд и усъвършенстване, към жертва и себеотрицание, партиите са превърнати в приюти на некадърници, в убежища на авантюристи, в разсадници на егоизма, буйствата и пороците, в места за насърчение на мързела и злоезичието, на коварството и користта.“
Все едно е писано днес, нали? Само дето не е. Това е част от текст, публикуван преди близо цял век и по-точно на 14 юни 1931 г. Цитирам манифеста, с който се обявява създаването на кръга „Звено“. Става дума за организацията, която три години по-късно заедно с Военния съюз ще извършат единствения безкръвен преврат в българската история. Превратът на 19 май 1934 г. съвсем закономерно не среща никаква съпротива. Неспирните боричкания на тогавашните партии, гръмките обещания за народно добруване, които никога не се осъществяват, неспирният поток от клиширани слова – всичко това така е писнало на обикновените хора, че те едва ли не с радост приемат новината, че деветнайсетомайците са взели властта и с един рязък шут са запратили традиционните партии на бунището.
Вярно е, че историята не се повтаря, а и да го прави понякога, това обикновено става под формата на фарс, както точно е отбелязал Карл Маркс. И все пак, съвсем естествено е, когато гледаме сцените от последните дни в парламента, а и като имаме предвид изобщо какво представлява партийният живот днес, да не си припомним именно събитията в България от началото на 30-те години на миналия век. Почти всички днешни партии продължават да бъдат приюти на некадърници и убежища на авантюристи. И няма никакво значение, че едните биват определяни като „статукво“, а другите като „промяна“. Става дума за структури от един и същи тип, които прекрасно олицетворяват фразата, според която за каквото и да ви говорят, става дума за пари.
Тези, които няколко месеца се упражняваха да управляват държавата, с какво са по-добри от предишните? С нищо, разбира се. Просто са малко по-лустросани. Но дори и тежкият грим не може да скрие липсата на компетентност и неоправдано високото самочувствие. И е съвсем естествено, че парадиращите с думата „промяна“ загубиха изборите. Също толкова нормално беше да паднат от власт. И е много смешно, когато сега обясняват колко несправедливо ги били свалили. Истината е, че никакви могъщи конспиратори не са ги сваляли, сами се провалиха, заради собствената си некадърност.
Изглежда обаче, че никакви поуки не са си извлекли тези, а и редица други политици от случилото се през тази година. Припомнете си за какво говореха повечето партийни лидери при откриването на новото Народно събрание и ще видите, че последното, което ги интересува, са интересите на нормалните българи. Слушахме по комсомолски развълнувани оратори да ни обясняват как едва ли не слънцето няма да изгрее, ако не пратим оръжие на Украйна. Имаше неспирен поток от заклинания какви непоколебими евроатлантици са говорещите. Изглеждаше така, сякаш повечето от излезлите на трибуна искаха да бъдат забелязани не от сънародниците си, а от една друга публика – тази, която пребивава в амбасадите.
Вярно, фактът, че председателят на новия парламент беше избран едва на третия ден не е някаква особена драма.
Най-малкото защото и преди се е случвало, а и няма как Народното събрание да остане без председател. Има нещо друго, което е много по-съществено. Народните представители, с някои изключения, разбира се, като че ли мислят за всичко друго, само не и за интересите на избралите ги хора. Очевидно е, че вече си представят следващите предсрочни избори и, съответно, изчисляват постъпките и речите си в тази посока. Да, няма да се уморя да повтарям, че нищо страшно няма в често провеждащите се избори. Страшното идва, когато ги няма изобщо. И все пак е добре, ако по време на предизборните кампании чуваме и смислени послания, а не до болка втръсналите политически коректни заклинания.
Петър Волгин
КОМЕНТАР
Пенсионирка с рак проси на улицата, а украински богаташ с Макларън за милион, се шири в петзвезден хотел, който му го плащаме ние
“Това е баба Боряна.
Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.
На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом.
Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа.
Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата.
И тук държавата я няма – никаква!
Разплака се, когато седнах до нея и я попитах как е! Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло, накрая ми каза : “Ще кажа, че съм добре!” Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена.
Тя ме посреща, когато отивам на работа и когато се прибирам от работа.
Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на “Тодор Каблешков”, в София, и ако имате път натам, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.
В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: “А ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?” Когато я попитах дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него.
И тук, за съжаление, държавата също я няма! Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.
Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем! Затова нека помогнем на баба Боряна!!! Ще съм радостна, ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!!!
Единствената идея е, който може да й помогне, това е! Ако искате да помогнете, намерете я, отидете при нея и й помогнете!”
Добромира Велчева
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Министерството на тази жінка е забранило на туроператорите да продават самолетни билети за Русия.
Представяте ли си… Както казваха едно време хората, които не се подведоха по самоубийствения ентусиазъм на 89-та – нали за това скачахте…
Голям рев беше, че комунистите не пускали някои да пътуват на запад. После дойде промяната. Дойде отвън, разбира се, нямаме принос Станахме модерни. А според Петър Стоянов “модерните държави трябва да следват международните норми, дори с цената на отказ от националния си суверенитет”.
Добре, от националния си суверенитет се отказахме. После влязохме в клуба на богатите. А в клуба „крайъгълен камък“ беше свободата на придвижване. И ето, лека полека стигнахме до там, да ти казват къде можеш да пътуваш и къде не… И за какво си дадохме суверенитета тогава?
Времената са други, аз билет за Москва ще си намеря. Имам да взимам онези четири хиляди за десет месеца, че Владимир Владимирович вече не може да ми ги превежда по банка. Ама тези сталински методи в клуба нещо ми идват в повече.
„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше. А някои стават чудовища и без да се борят много усърдно. Голяма борба, няма що… След обяд горчица.
„Портретът на Дориан Грей“ като че е писан за Надежда. Избрах една от добрите и снимки, другите ги знаете.
**„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПИСМО ДО МУТРАНА БОЙКО. НАИГРА ЛИ СЕ, БОЙКО? СЛЕД 3 ГОДИНИ ЗАГОВОРИ С ЧИЧО РУМЕН, ХРИСТО И АХМЕД, ПОБЕДИТЕЛ ЛИ СЕ ЧУВСТВАШ, БОЙКО? ЩОТО ИСТИНСКИЯ „МАНАСТИР“ БЕШЕ ПАРАКЛИСЧЕТО ЗАД „ДОНДУКОВ“ 2…
Е, Бойко, как си сега, Бойко? Наигра ли се, Бойко?
След 3 години заговори с чичо Румен, Христо и Ахмед, победител ли се чувстваш, Бойко?
Не ти харесваше да пишеш бюджети с Асен и Бате Данчо, затова сега няма да пишеш никакви бюджети, а твоя Влади ще си говори сам със стената, докато громи бюджетите на Чичо Румен пред празна зала.
Христо като по-умен от теб поне се сети да избяга някъде в Брюксел, за да се скрие и сега никой да не го пита за „сглобката“. Само че и четиримата знаем как стана тя, знаем и как приключи.
Всъщност, и петимата знаем.
Щото истинския „манастир“ беше параклисчето зад „Дондуков“ 2, където ни събра дедо поп, надянал расо с пагони на ВВС и калимявка със сърп и чук на чело.
А заради твоите простотии зорлем да се върнеш като премиер, никога няма да се видиш пак на власт, а единственото място, където може да се върнеш, е ареста. Само дето този път може да не е за 24 часа, а за малко повечко и както си трябва.
Ама те ти го писаха тука Веселина Томова и компания след Пазарджик: тогава ти светна червената лампа, но след нея обикновено следва да светне и синята.
Е, май наближава този момент със синята лампа, не мислиш ли?
От 20 години цакане на бридж белот с ужким твои богати приятели, които денем щавеше, а вечер им разправяше вицове и им се правеше на другар, сега май ти си ощавения.
Къде ти бяха гласовете от бизнеса в неделя бе, Бойко? Едрият капитал къде се скри, за гъби ли беше в неделя? А-а-а, той бил избягал при Радев… Много умно, и аз бих направил така. Кой нормален човек би те търпял след 20 години рекет, за да има да си „управляваш“ някоя и друга мома по ловните стопанства.
И не ми се отваряй с това колко си важен в чужбина.
Я кажи, Урсула обади ли ти се да те утеши нещо? Не? А-а-а, сърдита ти била… Не думай. И аз така чух, развалил си им бил купона на ЕНП след победата в Унгария над Орбан.
Лоша работа, Бойко, сега няма да ги събираш пак „на Варна“ в Евксиноград да им показваш Слънчевото бунгало. Но нищо, ти си голям международник и Бай Тръмп ще те закриля. Е, след 2 години ще го сменят с някой приятел на Сорос, който ще те погне пак като през 2020 година, но нищо, ти нали си голям тарикат, пак ще се измъкнеш, криейки се някъде в държавни почивни станции из страната.
Искрено твой,
Ортак по неволя ДП
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
