ЗАКОН
Прокурорът по делото „Хемус“ за изчезналите 55 млн. лв.: Спомена се името на Борисов и ме отстраниха
Споменаване на името на бившия премиер Бойко Борисов. Това е причината прокурорът Ивайло Занев и двама негови колеги да бъдат отстранени от разследването за магистрала „Хемус“. Това заяви обвинителят.
Името на Борисов дори не било споменато от самия прокурор, но въпреки това станало повод да се прецени, че той е предубеден и трябва да бъде отстранен. Тази преценка е направена от висшестоящ прокурор – Емилия Русинова, по онова време зам.-апелативен на София, а в момента временен шеф на Софийската градска прокуратура.
Нейното решение е обжалвано от Занев, но е потвърдено от прокурор от Върховната касационна прокуратура. Затова отстраненият подозира, че е имало натиск от най-високо ниво, например от главния прокурор Борислав Сарафов. Занев е подал сигнал до специалния прокурор Даниела Талева. Тя, естествено, не е съобщавала нищичко по темата. Откакто е на тази позиция, Талева няма нито едно съобщение по проверка или разследване.
Интервюто на Занев само по себе си е безпрецедентно събитие. Действащ прокурор да говори публично и да изразява съмнения за корупция сред колегите му и натиск от висшестоящи до вчера беше немислимо. По правило прокуратурата е единна и йерархична структура и подобно самоволни изпълнения не се допускат. Затова и няма да е учудващо, ако срещу този обвинител бъде образувано дисциплинарно или дори наказателно дело.
Подизпълнителя на подизпълнителя
Знаев е наблюдаващ прокурор по въпросното дело до края на 2023 г., т.е. около две години. Той изготвя само проект на обвинителен акт, който бе публикуван от организацията „Антикорупционен фонд“. Производството започна с полицейски обиски в офисите на няколко строителни фирми през 2021 г. След това МВР, тогава под ръководството на Бойко Рашков, обяви, че десетки милиони левове, платени авансово за строителството на магистрала „Хемус“, са билиизтеглени в кеш, изнесени в сакове и чували и са изчезнали.
В началото на това разследване единствен обвиняем бе бившият футболен съдия от Благоевград Борислав Колев. Той бе посочен като човекът, който е взимал парите и ги е носил в склад на строителна фирма в село близо до града. След това следите на кеша се губят.
Прокуратурата започна с неохота това дело. Нежеланието ѝ да се занимава бе толкова голямо, че дори повдигна обвинения на тогавашния шеф на ГДБОП, след това вътрешен министър, а към днешна дата – депутат от „ДПС Ново начало“ Калин Стоянов. Твърдеше се, че той е оказвал натиск върху прокурори да променят мярката за неотклонение на Колев, който в замяна обещавал да даде показания. Малко преди да стане министър в кабинета на Николай Денков, делото срещу Стоянов бе прекратено.
Занев успява да изготви само проект на обвинителен акт, но не и да го внесе в съда. В него обаче е детайлно описана схема, която много прилича на съобщеното от МВР още през 2021 г. Парите са минали през три нива преди да изчезнат. Тези средства идват от държавната компания „Автомагистрали“ ЕАД, която формално строи „Хемус“. Тя обаче няма нито персонал, нито техника за такава задача и затова наема подизпълнители. Тези подизпълнители наемат второ ниво подизпълнители, коти наемат трета група фирми, превеждат им милионите и фактурират, че са платили за извършена дейност, т.е. могат да си приспаднат и данъчен кредит след това. Строителството обаче не се прави от третия ред подизпълнители, защото те са кухи дружества, обясни прокурорът Занев.. След като получат парите, техни пълномощници ги теглят на каса.
В случая става дума за малко над 54 млн. лева – пари, преведени авансово на три строителни фирми за бъдещото строителство на магистрала „Хемус“. Това са дружествата В.С.-Б, Е.П., и Г.Х..
Прокуратурата установява, че тези три фирми използват други две за свои подизпълнители и редовно им превеждат суми за различни дейности. Те пък от своя страна започнали да ги превеждат към други четири фирми. Последните са дружества с малък капитал, без персонал и без техника.
Въпреки това към тях са фактурирани пътно-строителни дейности за милиони. Тези четири фирми обаче не са ги изпълнявали най-вече защото не са имали техническата възможност да го направят. Реалното изпълнение на обектите е направено от големите строителни фирми, споменати в началото, на които така или иначе са възложени поръчките.
След като парите стигат до последните четири фирми, техни пълномощници ги теглят на каса. После ги прибират в сакове, качват ги в коли и ги карат към благоевградското село Зелендол. Какво се е случило след това, не е ясно.
Да се спомене Името му
Прокуратурата смята, че в случая става дума за поне три престъпления – престъпна група, длъжностно присвояване, а след това и пране на пари. Твърди се, че управителите на дружествата от втория ред са присвоили сумите, които са били преведени от първите три фирми, които пък ги получават от държавата. След това, чрез тегленето от пълномощници на дружества от третия ред, се осъществява и прането на пари, твърдят разследващите. Престъпната група пък е сформирана от собственика на Г.Х. – Х.С. Той, твърдят прокурорите, се е договорил с В.В., мажоритатрен собственик на В.С.-Б и с М.П., директорка на Е.П.
Името на бившия премиер Бойко Борисов е споменато от бившия вътрешен министър Рашков по време на негов разпит. Занев обясни, че той го питал дали знае къде са парите, Рашков реагирал политически.
„Конкретните мотиви за моето отстраняване бяха в контекста, че съм изразил негативно отношение към бивш министър-председател на страната в хода на разпита на Бойко Рашков. Това твърдение е изцяло превратно тълкувание на прокурора, който го е мотивирал, защото, ако се погледне въпросният протокол, ще се види, че няма никакво негативно отношение към когото и да било.
Нищо не съм казал, просто в хода на разпита се задаваха въпроси на Рашков и той непрекъснато чисто политически реагираше на въпросите ми какво му е известно за парите, които са били изтеглени от съответните банки, и са били дадени на единия от обвиняемите. Той непрекъснато отговаряше ще питате управляващите, бившите, Бойко Борисов и т.н.“, заяви Занев.
Кой взима решенията
„Според мен това общественозначимо дело, с такъв мащаб, с такава голяма щета, за бюджета на държавата, не мисля, че решенията по това кой да продължи да наблюдава и ръководи това разследване и дали това разследване ще се доведе до край, се вземат само от прокурорите, които ги обективират в съответните престъпления“, коментира още прокурорът.
След неговото отстраняване делото е поето от друг екип трима прокурори. Те прекратяват разследването в едната му част и така изчезва обвинението за престъпна група. Занев изрази съмнмение, че не са действали по вътрешно убеждение, защото скоро след това двама от тях са повишени.
„Аз имам основателни съмнения, че те не са действали изцяло по вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото, защото, ако това е било така, със сигурност, по моему, щяха да стигнат до същите изводи. И моите опасения съм ги изразил в съответния сигнал до ад хок прокурора“, коментира той.
Както вече бе споменато, за този сигнал до Талева няма никаква публична информация. Прокуратурата мълчи и за самото дело. Занев коментира, че той не е успял да намери доказателства за участие на високопоставени чиновници в схемата.
„Ако бяхме открили, щеше да има обвинение и за други длъжностни лица. Стигнахме само до управителите на подизпълнителите на „Автомагистрали“, заяви той и допълни:
„Дори аз, като наблюдаващ прокурор, не мога да кажа къде са отишли и разходвани парите след като са били оставени на съхранение във въпросния склад“.
Според него към момента голяма част от обвиненията вече са свалени.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
