ЗАКОН
Съдиите срещу обществото – епизод пореден
Няма как да не си зададем въпроса кога най-накрая съдиите ще започнат да работят за интересите на гражданите.
Системната несправедливост не просто руши основите на институциите, тя подкопава държавата.
На 5 октомври Върховният касационен съд обяви Борислав Сарафов за незаконен главен прокурор. В две разпореждания съдът постанови, че след 21 юли 2025 г. той изпълнява функцията, без да има право на това.
В разпространеното становище се казва, че единствената възможност пред обвинител номер едно в държавата, е да подаде незабавна оставка.
Не закъсняха и реакциите на политици и партии, които веднага яхнаха вълната за своите цели. „Продължаваме промяната“ изпратиха сигнал до институциите, настоявайки за проверка и задържане на Сарафов, който според тях, злоупотребявал с власт и със средствата на данъкоплатците.
Последва реакция на Прокуратурата, според която становището на ВКС е политическо и цели дестабилизиране на съдебната власт, припомняйки, че не е в техните компетенции да се произнасят по този въпрос. Кой е и. ф. главен прокурор може да реши Прокурорската колегия на ВСС, а нейните решения може да се оспорват единствено от Върховния административен съд, припомниха от обвинението.
Не закъсняха да се включат и от Съюза на съдиите, както и адвокатски колегии, които определиха като „опасна атака срещу независимостта на съдебната власт“ позицията на прокуратурата по повод становището на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Последва ги, вече персонално, и председателката на ВКС Галина Захарова, която обвини Сарафов, че насъсква обществото срещу върховната инстанция.
Ако оставим настрана чисто правните термини и обосновки, с които се замерват двете страни; ако дори си затворим очите, че Захарова си позволява да изказва лична позиция, макар и прикривайки я зад решението на ВКС; ако оставим настрана, че всичко случващо се вреди на страната ни, особено в момент, в който страната ни е домакин на Балканския форум на главните прокурори, и в който ръководителят на Европейската служба за сътрудничество по наказателни дела Евроджъст е тук – все неща, от които редовият гражданин, може би, не се интересува и не може да вникне напълно, се появява един въпрос, който обаче би трябвало да вълнува всеки български гражданин – какво следва от решението на ВКС?
Въпреки че Висшият съдебен съвет е единственият легитимен орган да посочи кой следва да изпълнява функциите на главния прокурор до встъпването в длъжност на нов титуляр на поста, поради което решението на ВКС не поражда никакви последици, защото има нарочно решение на Прокурорска колегия на ВСС, а то може да се отмени само от Върховния административен съд (ВАС), не от Касационния съд, два състава на ВКС вече побързаха да откажат образуване на производства за възобновяване на наказателни дела, като по този начин пряко ощетяват засегнатите по тях страни, тоест – обикновените граждани.
По-конкретно, това касае два много тежки случая, за които Сарафов е поискал възобновяване на делата и възложил разследванията на НСлС – трагедията с убитата на пътя Сияна и прегазените от АТВ в „Слънчев бряг – Христина (която почина) и нейното детенце Мартин, което излезе от комата, но ще му трябват години, за да се възстанови, ако въобще някога успее напълно – тепърва ще се учи отново да говори, да се движи и да се храни самостоятелно, въпреки че допреди това е правил всичко това.
Съвсем простичко обяснено – действията на ВКС, насочени срещу прокуратурата, в частност – срещу Сарафов, директно ощетяват потърпевши по наказателни дела. Дали се касае за тежка некомпетентност и неосъзнаване до какво водят подобни действия, или говорим за лична вендета, който обаче удря най-уязвимите, или се изпълнява политическа поръчка, дори не е от толкова съществено значение. Потресаващото е, че Съдът, че лично председателката му, че всички членове, за пореден път не просто си затварят очите пред истинските трагедии, забравяйки защо заемат тези постове.
Съдилищата, в частност съдиите, от години са длъжници на хиляди потърпевши, като най-засегнати са близките на убити при катастрофи, които са поставени в ролята на просещи правосъдие, докато делата се бавят години, съдебните заседания се отлагат постоянно, а накрая престъпниците получават условни или гротескно ниски присъди за извършените от тях тежки деяния.
А персонално г-жа Захарова, ако вместо да отделя сили и време да громи политическите опоненти на тези партии, които очевидно подкрепя – дали по линия на общо финансиране, дали по линия на свързващи ги по един или друг начин НПО-та, за тези години беше работила в полза на гражданите, на истинските потърпевши, вероятно съдилищата и съдиите нямаше да имат толкова лоша репутация сред обикновените граждани.
Ако всички тези, които денонощно тръбят за съдебна реформа, която обаче се изчерпва единствено с премахване на неудобните им, за да поставят техните хора на тяхно място, ако въпросните, начело с изпълняващите поръчките им съдии, през последните години си бяха свършили работата, нямаше стотици, хиляди почернени семейства, немили-недраги, да молят за справедливост, докато тромавите съдебни процеси удължават до безкрай агонията им.
Дори да изключим факта, че подобни предизвикани противопоставяния допълнително дестабилизират и без това разклатеното правораздаване у нас, и съд, прокуратура и останалите органи губят доверие, дори да си затворим очите, че трябва да се изпълняват решенията на ВСС, поне до произнасяне на Конституционния съд по този казус, няма как – за пореден път, да не се запитаме чии интереси обслужват подобни действия като това на ВКС. Няма как да не си зададем въпроса кога най-накрая съдиите ще започнат да работят за интересите на гражданите, съблюдавайки обществения интерес – обществения, не личния, не партийния!
Системната несправедливост не просто руши основите на институциите, тя подкопава държавата, подменяйки смисъла на правото, криейки се зад процедурни хватки, зад параграфи, вратички в законите, зад протакане.
Говорим за тежък институционален проблем, за дълбока криза сред онези, които са призвани да служат на обществото. Същите отдавна са забравили, че справедливостта не се открива сред процедурите, а е въпрос на морал. И докато потърпевшите чакат справедливост с години, често и не я дочакват, магистратите често се държат като недосегаема каста, чийто ангажимент е към различни кръгове, не към справедливостта, не към обикновените хора. Правосъдие, лишено от почтеност, не е правосъдие, а формализъм.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Остава тайна какво е свършено за броени дни и с какви мотиви е приключена преписката.
Разследването, което Софийската градска прокуратура образува по сигнала на съпредседателите на „Да, България“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев за потенциални значителни несъответствия в декларираните доходи на санкционирания за корупция като олигарх лидер на ДПС Делян Пеевски, набързо е прекратено.
Сигналът беше подаден през септември. През януари от партията съобщиха, че по него е образувано разследване. То е за укриване на данъци. Същия месец, на 23-ти, делото е прекратено. С какви мотиви обаче е тайна, която държавното обвинение не разкрива дори на подателите на сигнала, защото те нямат процесуално качество на пострадали от престъплението, което сочат.
Това обяснява наблюдаващият прокурор Албена Рачева в писмото си до Божанов и Мирчев.
„Уловката“ на това образуване на разследване, е, че ако изначално беше постановен отказ от образуване, то той трябваше да бъде предоставен на подателите на сигнала и те можеха да го обжалват. А сега реално се слага точка без възможност за контрол. „Очевидно е, че не е свършена никаква работа по разследването“, коментираха юристи.
„Пеевски е декларирал повече дивиденти, отколкото неговите фирми му изплащат. Тези несъответствия може да са от пране на пари от неплатени данъци.
Институциите следва да проверят всичко това и макар те да се контролират от него, това са числа, които могат да се сметнат. Някой трябва да измисли нова математика, за да докаже, че Пеевски е чист“, коментира сигнала Божанов през септември.
От „Да, България“ казват, че от публично достъпната информация е видимо несъответствието между декларираните от Пеевски получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти.
Така например в периода 2017-2024 г. начисленият дивидент от декларирани дружества е 49 512 000 лв., изплатеният дивидент е до 26 063 000 лв., а декларираните доходи от дивидент в публичния регистър са на стойност 157 644 069 лв. Въпреки че за периода 2022-2023 г. няма разпределен дивидент, и въпреки големия размер на направените разходи, наличностите в банковите сметки остават почти непроменени – в размер малко над 4 млн. лв.
Съгласно публично достъпната информация в Търговския регистър, Делян Славчев Пеевски е едноличен собственик на капитала на две дружества – „Интръст“ ЕАД и ИНТ ЕООД. В други дружества Пеевски не фигурира съгласно Търговския регистър.
При търсене в международната отворена търсачка Open Corporates пък излиза единствено участието на Пеевски в G NED Ltd. във Великобритания, където обаче той е санкционирано лице.
Въпреки санкциите за корупция, наложени на Пеевски и от САЩ и от Великобритания, българските власти досега никога не са установявали негови нарушения или злоупотреби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Крайнодесните “Да, България”: ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”.
Съдийската колегия на ВСС открива процедури за избор на административни ръководители – председатели на 26 съдилища – повечето, от които са районни и две окръжни съдилища, посочват от партията.
“Никой не оспорва, че съдилищата трябва да имат ръководители. Въпросът е дали орган с отдавна изтекъл мандат, тежки натрупани негативи и дълбоко обществено недоверие трябва да взема решения с дългосрочни последици за съдебната система”, казват в позиция “Да, България”.
Евролунатиците от “Демократична България” настояват за мораториум върху ключовите кадрови решения на настоящия ВСС до избора на нов състав и внесе такова законодателно предложение в първия работен ден на парламента. Както заяви Надежда Йорданова в декларацията на ДБ при откриването на 52-рото Народно събрание, целта е един изчерпан орган да не продължава да предрешава бъдещето на съдебната власт.
“Това не е спор за административна процедура, а въпрос на институционална легитимност. Масовото откриване на конкурси за председатели на съдилища от ВСС с изтекъл мандат създава основателни съмнения за прегрупиране и укрепване на зависимости в системата”, посочват от ДБ.
ДБ настоява Народното събрание спешно да приеме законови промени, които да ограничат възможността този ВСС да извършва назначения и кадрови решения с трайни последици. За целта е необходимо без забава да се формира правна комисия в парламента, която да разгледа предложенията.
“Българската съдебна система има нужда от нов ВСС с легитимност, прозрачни правила и доверие – не от последна вълна назначения от орган, чийто мандат отдавна е приключил”, завършват те.
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
