ЗАКОН
Съдиите срещу обществото – епизод пореден
Няма как да не си зададем въпроса кога най-накрая съдиите ще започнат да работят за интересите на гражданите.
Системната несправедливост не просто руши основите на институциите, тя подкопава държавата.
На 5 октомври Върховният касационен съд обяви Борислав Сарафов за незаконен главен прокурор. В две разпореждания съдът постанови, че след 21 юли 2025 г. той изпълнява функцията, без да има право на това.
В разпространеното становище се казва, че единствената възможност пред обвинител номер едно в държавата, е да подаде незабавна оставка.
Не закъсняха и реакциите на политици и партии, които веднага яхнаха вълната за своите цели. „Продължаваме промяната“ изпратиха сигнал до институциите, настоявайки за проверка и задържане на Сарафов, който според тях, злоупотребявал с власт и със средствата на данъкоплатците.
Последва реакция на Прокуратурата, според която становището на ВКС е политическо и цели дестабилизиране на съдебната власт, припомняйки, че не е в техните компетенции да се произнасят по този въпрос. Кой е и. ф. главен прокурор може да реши Прокурорската колегия на ВСС, а нейните решения може да се оспорват единствено от Върховния административен съд, припомниха от обвинението.
Не закъсняха да се включат и от Съюза на съдиите, както и адвокатски колегии, които определиха като „опасна атака срещу независимостта на съдебната власт“ позицията на прокуратурата по повод становището на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Последва ги, вече персонално, и председателката на ВКС Галина Захарова, която обвини Сарафов, че насъсква обществото срещу върховната инстанция.
Ако оставим настрана чисто правните термини и обосновки, с които се замерват двете страни; ако дори си затворим очите, че Захарова си позволява да изказва лична позиция, макар и прикривайки я зад решението на ВКС; ако оставим настрана, че всичко случващо се вреди на страната ни, особено в момент, в който страната ни е домакин на Балканския форум на главните прокурори, и в който ръководителят на Европейската служба за сътрудничество по наказателни дела Евроджъст е тук – все неща, от които редовият гражданин, може би, не се интересува и не може да вникне напълно, се появява един въпрос, който обаче би трябвало да вълнува всеки български гражданин – какво следва от решението на ВКС?
Въпреки че Висшият съдебен съвет е единственият легитимен орган да посочи кой следва да изпълнява функциите на главния прокурор до встъпването в длъжност на нов титуляр на поста, поради което решението на ВКС не поражда никакви последици, защото има нарочно решение на Прокурорска колегия на ВСС, а то може да се отмени само от Върховния административен съд (ВАС), не от Касационния съд, два състава на ВКС вече побързаха да откажат образуване на производства за възобновяване на наказателни дела, като по този начин пряко ощетяват засегнатите по тях страни, тоест – обикновените граждани.
По-конкретно, това касае два много тежки случая, за които Сарафов е поискал възобновяване на делата и възложил разследванията на НСлС – трагедията с убитата на пътя Сияна и прегазените от АТВ в „Слънчев бряг – Христина (която почина) и нейното детенце Мартин, което излезе от комата, но ще му трябват години, за да се възстанови, ако въобще някога успее напълно – тепърва ще се учи отново да говори, да се движи и да се храни самостоятелно, въпреки че допреди това е правил всичко това.
Съвсем простичко обяснено – действията на ВКС, насочени срещу прокуратурата, в частност – срещу Сарафов, директно ощетяват потърпевши по наказателни дела. Дали се касае за тежка некомпетентност и неосъзнаване до какво водят подобни действия, или говорим за лична вендета, който обаче удря най-уязвимите, или се изпълнява политическа поръчка, дори не е от толкова съществено значение. Потресаващото е, че Съдът, че лично председателката му, че всички членове, за пореден път не просто си затварят очите пред истинските трагедии, забравяйки защо заемат тези постове.
Съдилищата, в частност съдиите, от години са длъжници на хиляди потърпевши, като най-засегнати са близките на убити при катастрофи, които са поставени в ролята на просещи правосъдие, докато делата се бавят години, съдебните заседания се отлагат постоянно, а накрая престъпниците получават условни или гротескно ниски присъди за извършените от тях тежки деяния.
А персонално г-жа Захарова, ако вместо да отделя сили и време да громи политическите опоненти на тези партии, които очевидно подкрепя – дали по линия на общо финансиране, дали по линия на свързващи ги по един или друг начин НПО-та, за тези години беше работила в полза на гражданите, на истинските потърпевши, вероятно съдилищата и съдиите нямаше да имат толкова лоша репутация сред обикновените граждани.
Ако всички тези, които денонощно тръбят за съдебна реформа, която обаче се изчерпва единствено с премахване на неудобните им, за да поставят техните хора на тяхно място, ако въпросните, начело с изпълняващите поръчките им съдии, през последните години си бяха свършили работата, нямаше стотици, хиляди почернени семейства, немили-недраги, да молят за справедливост, докато тромавите съдебни процеси удължават до безкрай агонията им.
Дори да изключим факта, че подобни предизвикани противопоставяния допълнително дестабилизират и без това разклатеното правораздаване у нас, и съд, прокуратура и останалите органи губят доверие, дори да си затворим очите, че трябва да се изпълняват решенията на ВСС, поне до произнасяне на Конституционния съд по този казус, няма как – за пореден път, да не се запитаме чии интереси обслужват подобни действия като това на ВКС. Няма как да не си зададем въпроса кога най-накрая съдиите ще започнат да работят за интересите на гражданите, съблюдавайки обществения интерес – обществения, не личния, не партийния!
Системната несправедливост не просто руши основите на институциите, тя подкопава държавата, подменяйки смисъла на правото, криейки се зад процедурни хватки, зад параграфи, вратички в законите, зад протакане.
Говорим за тежък институционален проблем, за дълбока криза сред онези, които са призвани да служат на обществото. Същите отдавна са забравили, че справедливостта не се открива сред процедурите, а е въпрос на морал. И докато потърпевшите чакат справедливост с години, често и не я дочакват, магистратите често се държат като недосегаема каста, чийто ангажимент е към различни кръгове, не към справедливостта, не към обикновените хора. Правосъдие, лишено от почтеност, не е правосъдие, а формализъм.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
