Писах ти снощи………Оная вечер много кротко мислих за теб. Имах време. Тази вечер беше такава.. Седях до прозореца с чаша бяло вино..Уютно е, има маса, столове.. Има стъклен перваз, който пази от вятър.. Гледах блещуците по морето.. Толкова е тихо и красиво.. Мислех за теб.. Много.. За всичко.. За абсолютно всичко!! Само не за секс и нещо подобно.. Щеше да е ужасно грозно.. Тази вечер, щеше да е грозно.. Исках само да си тук, само да седиш на другия стол.. и всеки в неговата си тишина.. Не, вероятно щяхме да се надприказваме.. Щяхме да си говорим като водопади.. Прекрасно ми е твоето присъствие, нищо, че фактически отсъстваш.. Фактите за мен не означават нищо.. Беше с мен. Говорих с теб.. Спирам, защото ще отида твърде далече… Мисля си.. Какво огромно нещо е нечие присъствие..!! Какво огромно нещо е присъствието!! ..Сега го откривам това.. Само да присъстваш и… това е всичко! Боледувам те…
недописаното остава…