БЛОГ
-
Срещнах една позната и тя ми каза
Срещнах една позната и тя ми каза: „Бях на морето 20 дена да поживея.“ Тази нейна реплика остана в главата ми. Замислих се – нима през останалото време не живеем? Или просто съществуваме? Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда. Съвременният човек е убеден, че живее постоянно. Но ако седнем и честно изчислим как минава…
-
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
Едно време, баба казваше:🍩💄 ,,Когато се събудиш, първата ти работа е, преди да сложиш тенджерите на котлона, да се нагласиш, та като стане мъжът ти, да не те види като чума!” (каквото и да значи това😂) Сега, стоя пред огледалото, откъдето ме гледа една Медуза- Горгона, с коси във всички посоки все едно ловят wi-fi…
-
ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..
ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА.. Уважаеми, народни депутати, баба реши писмо да ви прати. Здравейте, другарки и другари, дано писмото ми здрави ви завари, вие май господа се вече наричате, извинете за грешката, ако обичате, пиша ви от село – провинция дълбока, аз съм стара баба, слепоока, изгледала съм десетина внуци, вече ръцете и краката…
-
Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха
Здравейте. Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше. Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме…
-
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“
❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите. Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност. Те мечтаят за стоки. 💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR — The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026 За лайфстайл. За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“. ❗️Суетата се е превърнала в…
-
Дърво без корен
Беше пролет на 1987 година, но пролетта не се усещаше в сърцето на баба Станка. Тя седеше на старата пейка пред блока — същата пейка, на която беше седяла почти всяка сутрин през последните двадесет години. Бетонният блок се издигаше над нея като огромен шкаф с чекмеджета, във всяко от които живееше нечий живот. Прането…
-
Минути за разговор
Градът беше шумен, но комуникацията – бавна и тежка, като зимно палто. Трите кръгли телефонни ниши на стената бяха като малки портали към други светове. Хората идваха, пускаха монета и за няколко минути се свързваха с някого далеч – понякога на километри, понякога само на една улица разстояние, но в друг живот. Вляво стоеше мъж…
-
Между въглените и хората
Димът се виеше като спомен — бавен, упорит, леко горчив. Миришеше на печено месо, на дърва и на време, което никога не бърза. В малкото старопланинско село празникът не започваше с музика, а с огън. Бай Стефан стоеше зад скарата, както беше стоял всяка година, откакто хората още брояха дните по нивите, а не по…
-
Тежестта на тишината
Стаята миришеше на старо дърво, на чай и на нещо тихо, което не можеше да се назове — може би време. Светлината се процеждаше през тънките пердета като спомен, който не иска да си тръгне. В нея прашинките танцуваха бавно, сякаш и те бяха уморени. Жената седеше на леглото, загърната в тежко одеяло. Ръцете ѝ…
-
Дворът на спомените
Сутринта беше още млада, но селото вече дишаше тежко — като стар човек, който се събужда с болка в костите си. Росица стоеше пред къщата, притиснала в ръце изтърканата вълнена жилетка, сякаш в нея беше останала топлината на отминалите години. Дворът беше тих. Само вятърът разклащаше сухите клони на ореха, а покривът на плевнята скърцаше,…
-
”Коя подлога разрешава този коридор и ме въвлича в нещо, за което не знам?!”
Размишлявам:”Коя подлога разрешава този коридор и ме въвлича в нещо, за което не знам?! Аз, гражданин на Република България, искам да знам защо трябва да съм съучастник на нещо, което не е по моята воля???” Преди 2 дена разбирам, че докато плача за разстреляни ДЕЦА, “любимото” ми НАТО, освен да ме пръска с тежки метали,…
-
Цената на дълга
Благодаря ти, сине, за всичко! — гласът ѝ трепереше от вълнение. — Честно казано, аз си представях за теб снаха по-красива и по… подходяща. Но както и да е… и тази става. В залата настъпи тежка, неловка тишина. Иван пребледня. Аз се изправих бавно. Без рязко движение. Без демонстрация. Просто станах. — Може ли и…
-
Как се ражда уважението
„Подсмехваха се, че родителите ми от село няма да знаят коя вилица се взема първа. А когато мама и татко прекрачиха прага на залата — спокойни, елегантни и с онази тиха увереност, която не се учи — всичко притихна. Защото истинската култура не е в кашмиреното палто, а в човечността.“ Петият рожден ден на сина…
-
Урок по самостоятелност
В петък вечер аз и съпругът ми най-сетне си бяхме обещали нещо, което напоследък ни се струваше почти недостижимо — тишина. След безкрайно дълга и изтощителна работна седмица, изпълнена със спешни задачи, телефонни разговори и крайни срокове, мечтаехме единствено да се сгушим под одеялото в хола и да изгледаме някой хубав филм по Netflix. Синът…