БЛОГ

”Коя подлога разрешава този коридор и ме въвлича в нещо, за което не знам?!”

Published

8 months ago

February 23, 2026

Author

Размишлявам:”Коя подлога разрешава този коридор и ме въвлича в нещо, за което не знам?!

Аз, гражданин на Република България, искам да знам защо трябва да съм съучастник на нещо, което не е по моята воля???” Преди 2 дена разбирам, че докато плача за разстреляни ДЕЦА, “любимото” ми НАТО, освен да ме пръска с тежки метали, за да ме “предпазва” от нещо с някакъв си щит, от някой, който щял да ме нападнел и да ме отвлече на негов кораб, сякаш много съм му притрябвала и както казва леля ми- кисело зеле пърди за мен, освен да ме заразява с паразити и моргелони и да ме прави на балъма, облъчвайки ме с 5G антени(умишлено поставени докато ме заключили в къщи, убеждавайки ме, че съм опасно болна или опасно ще ме разболеят други опасно болни като мен), вкарало самолети на всички европейски летища, включително София.

Така!!!

Колко да сме прости ние – Българите, че да продължаваме да си въобразяваме, че нищо няма да се случи, или всеки да се спасява по единично???

Сега ще Ви го кажа аз как мисля ей така много простичко! Докато ме управляват дебело угоени твари, мислещи само за себе си и не за пенсионерите, докарани да ровят в кофата за боклук и съмнително се разписват военни самолети да хвърчат над главата ми и да застрашават животът на детето ми и на всички останали български слънчеви дечица, аз започвам да си мисля, че не само, че Ботев и Левски се преобръщат в гробовете си, ами, че ако наистина държавата, над която планирвали удар извади ядреното си оръжие, ще ни видят сметката много на бързо като на пилци!

БОГ е един и е единствен архитект, но някои са се взели за него и са решили да ме успиват със съчинени истории за това, което предстояло!

Сега ще Ви кажа аз- БОГ НЕ ИСКА НИКОЙ ДА ПОГИВА! БОГ Е ЛЮБОВ И БОГ ДАВА СВОБОДНИЯТ ИЗБОР!!!

И това не са ме научили в училище, където малоумници не желаели на децата да им промивали мозъците, а ме е научил самият БОГ чрез ситуации, в които ми е показал Божественото проявление и също ми е показал, че ако отвръщам чрез методите на Рогатия, той няма да ми се разсърди, но ще ме остави на него, а когато аз все пак съм в беда и започна да се моля, не се кланям на Рога, а все пак се моля на Един Единствен, който не знам за Вас, но на мен Бялата Светлина многократно ме е спасила и сега който ще се присмива ехидно, аз още по-ехидно ще му напомня да си спомни за този пост в труден момент, а който просто чете, ще си спомни българската поговорка – Слушай патило и не старило!

Казано накратко, някой, който не си е подал оставка, не се е смушил удобно- да даде едно изявление на хората защо аджеба военни самолети блокират Летище София???

Защото, както пее Васко Кеца:”Казано честно всичко, НЕ МИ Е НАРЕД, тъй, че НЕспокойно гледам напред!”…..

Related Topics:#thesofiatimes featured trending блог българия война политика

Up Next

Дворът на спомените

Don't Miss

Цената на дълга

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ