КОМЕНТАР

Слави Трифонов – анатомия на едно политическо самоубийство

Published

8 years ago

November 27, 2018

Author

Нека само да уточня в началото. Никога не съм си представял интервюто на Слави Трифонов с Борисов като ММА-двубой, където във въздуха хвърчат зъби, кръв и слюнка и се надават болезнени крясъци. Фактът, че хората искаха да получат точно такава гледка издава болезнения дефицит на справедливост в нашето общество, огромната нужда на обществото да види, че някой отмъщава зрелищно от тяхно име, както и колективното желание виновниците за целия позор, бедност и безпътица край нас поне един път да бъдат притиснати в ъгъла и изправени пред стената на позора.

Уви, в реалния живот това се случва рядко. Заради това аз не очаквах битка, а и бях наясно, че няма как да има такава. Но ми се искаше, ох, как ми се искаше в името на всички богове на свободната телевизия и остатъци от автентична журналистика, Слави Трифонов да има куража да изпоти Бойко Борисов, да му опонира подготвено, да не оставя реторичната дебелащина на премиера да взима връх и да се опита да изтръгне поне един истински отговор от него, отговор естествен, незамърсен от опорни точки и пиарска технология.

Нищо такова не стана. Именно липсата на истински журналистически разговор остави у всички хора усещането, че са станали свидетел на мръснишки политически спектакъл, на някаква нечистоплътна медийна сделка, която се е извършила пред очите на всички и в крайна сметка на унищожението на Слави Трифонов като глас на “суверена”, защото истинският суверен е пълен с гняв, обида, ярост и огорчение, а тв-водещият се държа като мъркаща и доволна болонка, която пролайваше от време на време, за да имитира някаква съпротива.

Пиеската беше толкова мелодраматична, че напомняше на шоу от времената на Хачо Бояджиев. Борисов нито за миг не бе притиснат да говори истината, нито пък зоната му на комфорт беше нарушена поне за миг. Пролича си, че Слави Трифонов избра максимално популистката форма на интервю (не питам аз, а давам думата на хората) и това му изяде главата, авторитета, имиджа и достойнството. В нито един момент той не беше адекватен събеседник на Борисов и колкото и да вдига щита на оправданията пред себе си, то спокойно можем да кажем, че политическият му полет почна с жестока авария. Съвсем не изключвам след това фиаско той все пак да влезе в политиката, но проектът му гръмна драматично, а отзвукът от този провал ще оттеква още дълго време и ще го преследва като мрачна сянка.

Нямам време, нито енергия да разбивам всички лъжи, които Борисов предостави на публиката докато тв-водещият му кимаше неясно, но ще ви дам няколко примера. Премиерът обяви, че ходи в парламента винаги, когато има питане към него, а и бил толкова зает в сряда сутринта, че просто не намерил физическа възможност да представи новата вицепремиерка. Това е политически абсурд. Говорим за човек, който ще има правото да замества самия министър-председател, когато той е в чужбина. И Борисов не е сметнал това за важно? Вероятно в страната на телевизионните наивници това може да бъде продадено като обяснение, но като цяло звучи като нещо, което дори и Паулу Куелю не би напъхал в наивните си романи. А колкото до ходенето в парламента, Борисов можеше да бъде питан като как така в периода 2017-2018 година той почти година не стъпи в сградата на Народното събрание. Нима толкова нито един заблеян депутат не се е сетил да му прасне някое питане? Или дадената заповед беше всеки въпрос към премиера да бъде безмилостно отхвърлян от бездушната администрация на НС? Има неща, които са проверими, ясни и точни и на техния фон Борисов в никакъв случай не би изглеждал като изпълнителния ангел, смутен от човешката злоба.

Колизията на тема “колко е дългът на страната” също трябва да влезе в учебниците. Водещият попита в абсолютни числа, отговарящият предпочете да изнася данните в проценти. Разговор между сляп и глух. Единият вика “дългът е 26 милиарда”, другият остро репликира: “не, 20 процента е”. Богът на журналистиката тук би си пръснал мелодраматично мозъка. Без да е враждебно действие – точно тук премиерът трябваше да бъде притиснат, за да даде ясен отговор. Отговор разбираем, смислен, подреден, а не продукт на злъчен поток на съзнанието. Водещият предпочете да си мълчи. Борисов беше оставен да говори каквото му дойде наум, да жонглира с числа, спуснати му предварително, а дори и не стана ясно дали всяко едно от тях отговаря на истината. Тук разговорът придоби мощен сюрреалистичен оттенък, за да се омаже напълно при обсъждането на свободата на медиите и словото у нас. Именно тук подозренията, че има някаква интелектуална или политическа сделка между двамата събеседници вече станаха ясни и почти неоспорими. Премиерът се изсули по терлици и дори успя да се самообяви за жертва на свободното слово (отвратителни анализи, лъжи и злобни карикатури), които обаче търпял, защото това било демокрацията. В България нямало цензура, а автоцензура. А какъв е генезисът на тази автоцензура, ако приемем версията на премиера? Защото тя не се появява от нищото, нали така? Но такива въпроси просто нямаше.

В крайна сметка обаче потресаващото впечатление от интервюто дойде не от въпросите, които бяха зададени и от абсолютната неподготвеност на водещия, а от въпросите, които бяха спестени. Нито един въпрос за “Кумгейт”? Нито един въпрос за реалното качество на магистралите у нас? Нито едно питане за бедността? Нито едно питане за бумът на криминални престъпления? Питате ме откъде знам, че това са проблеми ли? Ами в последно време доста обикалям страната и знам, че няма аудитория, в която да не ми ги задават. Постоянно. Интересно как така при подбор на толкова въпроси точно на Борисов му бяха спестени.

Това е съвсем кратка част от темите в интервюто. Можем да се задълбочим по всяка тема, но така само допълнително ще лъсне колко убеден беше Бойко Борисов, че Слави Трифонов няма да му даде никаква битка. И се оказа, че борецът срещу партиите, срещу досегашния модел не само няма политическа харизма, той е просто пионка, която си е повярвала, че играта зависи от нея. За съжаление на всички почитатели на лесните решения и шумните лозунги, този път се оказа без изход, улицата свърши в телевизионната пропаст. Голямото морално съдебно дело се изроди до долнопробна порнография.

В крайна сметка телевизионният спектакъл доказа само едно – колко стратегически правилно подходи президентът Румен Радев като отказа офертата на Слави Трифонов. Защото пред очите ни един телевизионен популистки проект претърпя зрелищен провал. “Шоуто на Слави” от години насам се изживява като морална прокуратура в България, но в мига, в който трябваше да покаже истинско качество и висота, катастрофира не просто политически, катастрофира интелектуално. В единствения миг на откровение, в самото начало, Трифонов изрече фраза, която е ключова: “Аз не съм журналист, аз съм телевизионен водещ”. Ето това е проблемът с интервюто. Бойко Борисов почти никога в живота си не е бил обект на истинска журналистика, на хора, които не биха му простили финтовете, пируетите и откровените измами и които биха го сблъскали със самия него от миналото. Пред Борисов обаче застана не журналист, а кандидат за политик. Пред него се появи човек, който от години флиртува с политическите нагласи на хората и това унищожи предварително възможността истината да бъде достигната. Нещо повече – разговорът, проведен като театър, оголи и подозренията, че политическото инженерство ала Слави Трифонов е спасителен пояс за Бойко Борисов в турбулентните времена, които предстоят. И заради това романтичната телевизионна комедия “Когато Бойко срещна Слави” ме изпълни със слънчев оптимизъм. Гражданинът премиер очевидно е в паника щом гръмна и освети основния си план за бягство от отговорност. Защото след целия разговор е ясно това – Слави Трифонов беше резервния парашут на Борисов. За мен те винаги са били един и същи човек, който по случайност е получил две тела. Не напразно двамата дълго време бяха приятели и галеха доброжелателно егото си един в друг. Не знам какво е правил Харви Уайнстайн с холивудските актриси, но ми се струва, че след вчерашното интервю вече имаме някаква визуална представа за случилото се. Но Борисов отстреля своя план Б, а това поне прави ситуацията с една идея по-ясна. Мъглата се поразсея, за да видим, че там, където ни обещаваха светло бъдеще и морално настояще, има единствено ходещи телевизионни нелепици. В нашия собствен Туийн Пийкс трябва да ценим всеки слънчев лъч пък бил и той под формата на ритуално самоубийство в ефир.

Related Topics:българия коментар

Up Next

С какво разгневихме Боговете, та да ни пратят това създание за най-важен човек в държавата?

Don't Miss

На правосъдие в България не разчитайте. Осъден политик? НИКОГА!

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

August 27, 2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

August 26, 2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ