АНАЛИЗИ

САЩ приближават мащабна криза

Published

8 years ago

November 30, 2018

Author

Доналд Тръмп успя да постигне най-големи успехи именно в икономиката. Той беше избран с голяма и широкомащабна програма за реформи. Някои от тях Тръмп успя да приложи, други не. Но като цяло той има нещо, което да покаже като резултат от работата си. Но, въпреки добрите показатели, ръстът на фондовите индекси на акциите почти спря. И октомври ще бъде запомнен като Shocktober – акциите на най-големите компании се сринаха, до началото на ноември ключовите американски индекси загубиха всички постижения от есента на 2017 г. Много икономисти възлагат цялата вина върху политиката на Федералния резерв. Малек Дудаков разказва в какво се заключава тя и може ли да предизвика каскада от фалити и дефолти по целия свят.

Реформи, опити

Много хора помнят различните обещания на Тръмп в контекста на имиграцията. Той възнамеряваше и окончателно да реши проблема с нелегалната миграция, и съществено да намали потока от легални мигранти в Америка. Засега той успя да подпише само няколко президентски указа в тази посока – като например забрана за влизането в САЩ на жители на редица страни от Близкия изток, Венецуела и КНДР. Прословутата стена на границата с Мексико едва сега започва да се изгражда. Досега около 15-20 километра са издигнати близо до Сан Диего – не особено значим резултат след две години на поста.

Администрацията на Тръмп, въпреки няколкото опита, така и не успя да извърши пълноценна реформа на здравното осигуряване. Тръмп постепенно отменя със своите постановления различни точки от действащата система за здравно осигуряване, утвърдена от Обама (ObamaCare). Това обаче едва ли може да се нарече успешно разрешаване на ситуацията на пазара на застрахователните услуги.

Разбира се, далеч не всички действия на Тръмп зависят единствено от него самия. В много отношения те са свързани с разположението на силите в Конгреса, който именно трябва да гласува новите закони и да одобрява реформите. През първите две години на президентството на Тръмп, републиканците имаха мнозинство в двете палати. На теория това им позволяваше да гласуват всякакви законодателни норми. Но на практика нещата бяха различни.

Да кажем, в Палатата на представителите, различните фракции вътре в Републиканската партия често не успяваха да намерят общ език помежду си. Така беше, например по въпроса за медицинското осигуряване. Консервативната част от републиканците настояваше просто да се премахне държавната регулация в тази сфера и да се даде на откуп на свободния пазар. По-умерените представители на мнозинството искаха само малко да реформират съществуващата система на ObamaCare, но не и да засегнат нейната основа.

Тръмп се опита да заеме място някъде по средата между тези две позиции. В резултат от това четири или пет гласувания за отмяната на ObamaCare просто се провалиха и въпросът беше оставен на случайността.

В Сената опозицията в лицето на демократите по всякакъв начин блокираше всякакви инициативи на мнозинството от републиканците. За да се премине от обсъждането на проектозакона до гласуването, е необходимо да се привлече подкрепата на най-малко шестдесет сенатори. Републиканците имаха само 51 или 52 места, така че многобройните им законопроекти така и оставаха на стадия на обсъждането.

По принцип всички законодателни успехи на републиканците се основаваха на приемането на нови бюджети. Те се одобряват с обикновено мнозинство от гласовете, така че демократите не са имали възможност да ги блокират. Най-логично е да се включат икономическите иновации в бюджета, което правителството на Тръмп правеше успешно.

Подарък за бизнеса и разцвет на икономиката

В края на миналата година Белият дом, с подкрепата на републиканците, извърши най-голямата данъчна реформа за последните 35 години. Тя включва намаление с 3-5% на данъка върху доходите на американски граждани. Например, максималният процент спадна от 39% на 35%. Но най-много преференции получиха бизнесмените. Максималният данък върху приходите на бизнеса спадна от 35% на 21% – почти с една трета. Тръмп имаше намерение преди всичко да намали данъчната тежест върху предприемачите. В крайна сметка, преди тази реформа, данъкът върху печалбите на компаниите в САЩ беше най-високият от всички икономики на развитите страни (включително Европа, Израел, Япония и Южна Корея).

Такова стремително съкращаване на данъците, съчетано с процеса на дерегулация на икономиката, стартиран от Тръмп, доведе до бърз икономически растеж. През 2017 г. икономиката на САЩ е нараснала с 2,3%, с една трета по-висока от предходната година (1,5%).

През 2018 г. в продължение на няколко последователни тримесечия брутният вътрешен продукт (БВП) расте с темпове над 4% – американската икономика не е виждала такива показатели от времето на благополучните за САЩ 90-ти години. Нивото на увереност в утрешния ден сред американците се е повишило до максимума от 1997 г. Нивото на безработица спадна до минимума от 1969 г. на 3,5-3,7%. При това за първи път в цялата история на изчисленията, безработицата сред малцинствата падна на същото ниво, като безработицата сред белите американци. Въпреки че обикновено афро-американците и испанците имат повече трудности при намирането на работа от белите американци.

Ускореният растеж на американската икономика започна да се наблюдава още през първите месеци на 2017 г. Тогава реформите на Тръмп все още не бяха реализирани. Въпреки това оптимизмът сред бизнесмените и потребителите за бъдещите данъчни облекчения и премахването на излишните разпоредби вече започна да помага на икономиката. Предприемачите започнаха да инвестират повече в разширяването на бизнеса, а потребителите по-активно харчат пари, уверени, че ще с работата всичко при тях ще бъде на ред.

Неудържимото покачване на индексите

Оптимистичните настроения най-ясно се отразиха на фондовите пазари, които през цялата 2017 биеха рекордите един след друг. Индексът Dow Jones, който е индикатор за движението на курса на акциите на тридесетте най-големи корпорации в САЩ, достигна рекордно ниво 31 пъти през годината. Още в самото начало на 2017 г. той за пръв път надмина нивото от 20 000 пункта, като през последната година се увеличи с около хиляда. И след 12 месеца, Dow Jones надхвърли 26 000 пункта, като разби всички предишни рекорди за годишния темп на растеж.

Сходна динамика показа и индекса S&P 500, който следи акциите на 500-те най-големи американски публични компании. През 2017 г. той се увеличи от 2 200 пункта до 2 700, което показва увеличение с повече от 22%. И Nasdaq Composite, индекс на IT корпорациите, миналата година за пръв път надхвърли нивото на предишния връх от началото на 2000 г. Тогава, след спукването на балона dot-com, Nasdaq загуби две трети от стойността си за няколко години. Той успя да се върне на това ниво едва през 2017 г.

През изминалата година Тръмп често посочваше динамиката на растежа на пазарите като знак за успеха на неговата политика. Въпреки че тя често не съвпадаше с президентските рейтинги. Например, през есента на 2017 г., на фона на спада на доверието в Тръмп до ниски нива от 35-37%, пазарите, напротив, нарастваха все по-бързо и по-бързо. Икономистите от Белия дом очакват тази тенденция да продължи и през новата година. Та нали, през 2018 г. икономиката ще почувства всички последици от реформите на Тръмп. Компаниите ще спестят данъци, които могат да инвестират в разширяване на производството. Безработицата, както и преди, ще спада и потребителските разходи на населението само ще се увеличават.

Шоковият октомври

От самото начало обаче нещата тръгнаха по непланиран курс. Въпреки че всички основни икономически показатели бяха нормални (а някои дори се подобриха), растежът на индексите на фондовете почти спря. Това бе последвано от срив на цените на акциите, който се проточи през февруари и март. Към лятото редица пазарни показатели се върнаха към нормалното русло, но през есента стремителната продажба на акции продължи отново.

Тазгодишният октомври със сигурност ще бъде включен в учебниците по икономическа история като “Shocktober” (или „Шоковият октомври“). Само за един месец Dow Jones загуби повече от 2000 точки (въпреки че успя да възстанови част от загубите). Nasdaq Composite рухна с почти 12%. Лидери на падането бяха акциите на т. нар. FAANG – Facebook, Amazon, Apple, Netflix и Google. Преди година инвеститорите ги смятаха за най-надеждни за инвестиции на пазара – те почти винаги растат и доста рядко падат.

Но през октомври само Facebook, например, се срина с 22%, а Netflix – с почти 30%. General Electric, една от най-големите компании в Америка, управляваща повечето от енергийните мрежи на страната, загуби 45% от пазарната си капитализация през октомври. Волатилният пазар за криптовалути се срина след фондовия пазар, като загуби 32-34% от септемврийската капитализацията. Списъкът на загубите може да продължаваме още дълго.

Може би основният шок през октомври не беше толкова колапсът на ценните книжа на всички ключови пазари, колкото това колко бърз и неочакван се оказа. Повечето инвеститори, завръщайки се от лятната ваканция, се надяват да видят ръста на фондовите пазари през есента, който може да компенсира пролетните загуби. Обаче в действителност всичко се оказа съвсем различно. До началото на ноември ключовите американски индекси загубиха всичките си постижения от миналата есен. Същевременно китайският Hang Seng и японският Nikkei паднаха до нивото на пролетта на 2017 г., докато европейските ценни книжа бяха в най-лошо състояние за последните 2,5 години. Международните инвеститори, по традиция, още по-болезнено почувстваха върху себе си всичките проблеми с американските фондови пазари.

Федералният резерв срещу растежа

Но каква е причината за падането на пазарите? Както обикновено мненията на икономистите се разминават. Някой вижда това като естествен етап на коригиране на цените, който ще бъде последван от нов дълъг период на растеж. Но има съвсем различна гледна точка. Тя възлага цялата вина на политиката на Федералния резерв, който от миналата година се опитва с всички сили да ограничи растежа на фондовите показатели.

В началото на тази година новия ръководител на Федералния резерв стана консервативният икономист от Принстънския университет Джером Пауъл. Той е привърженик на твърдата парична политика. Това означава бързо увеличаване на лихвите на Федералния резерв от тези околонулеви позиции, на които те се намираха дълго време след кризата от 2008 г.

По принцип такава политика започна да провежда напусналата вече поста ръководител на Федералния резерв Джанет Йеллен. Пауъл обаче възнамерява да ускори този процес. През последните две години лихвата се е увеличила почти 10 пъти. През лятото на 2016 г. тя е била само 0.15%, а сега достига до 2.25%. Очаква се до края на 2019 г. Пауъл да проведе още 3 или 4 кръга от увеличението й – до 3.5-4%.

Осем години след началото на финансовата криза през 2008 г. Федералният резерв продължи да прилага политика на ниски лихвени проценти. Нейният пример беше последван от централните банки на други водещи страни по света – Европейския съюз, Япония, Великобритания и Китай. Те координирано “заливаха” фондовите пазари с евтини пари, които предоставяха на банките практически безплатно (в крайна сметка е малко вероятно 0.1-0.2% да се смятат за съществени суми за банкерите).

Шоковата терапия срещу балоните

Политиката на евтините пари спомогна за смекчаване на последиците от кризата и доведе до безпрецедентен ръст на фондовите пазари. Борсовите индекси на акциите нарастваха почти непрекъснато от 2009 г., ако не вземем предвид кратките периоди на рецесия през 2013 и 2015 г. Но сега централните банки се опасяват, че тези политики са допринесли за формирането на масивни балони на всички големи пазари. Ако тези балони започнат да се пукат един след друг, тогава светът ще се окаже в дълбините на много по-лоша криза, отколкото през 2008 г.

Сам по себе си, постоянният растеж на ключовите фондови пазари може да се счита за нови балончета. Пазарът на ипотечното кредитиране в Америка отново набира обороти, точно както преди кризата през 2008 г. Пазарът на дългове на университетските студенти в САЩ непрекъснато нараства и се увеличава по обем. Големите мегаполиси на света (Лондон, Хонг Конг, Ню Йорк) са изправени пред рязко увеличение на стойността на недвижимите имоти. В случай на нова глобална рецесия, всички тези балони ще започнат да се изпаряват един след друг, предизвиквайки верижна реакция. Последствията могат да бъдат изключително плачевни.

Ето защо ръководителят на Федералния резерв Пауъл реши да работи на изпреварване. Чрез бързо повишаване на лихвения процент той възнамерява да постигне един вид “шокова терапия” за пазарите. Това ще им позволи да се сринат за известно време, но няма да доведе до мащабна рецесия. Никой не е доволен от действията му: нито институционални играчи като банки и хедж фондове, свикнали с времето на евтини пари, нито политиците, начело на САЩ. Тръмп, който по-рано подкрепяше политиката на Пауъл, изправен пред последствията от нея, започна все повече да го проклина. Той вероятно не очакваше действията на Федералния резерв да доведат до такива бързи и резки последици.

Миризмата на криза

В американската история не винаги разпадането на фондовите пазари е водило до мащабна икономическа криза. Например, през октомври 1987 г. внезапният спад на Dow Jones с 23% почти никак на повлия върху реалния сектор на икономиката. Октомврийският колапс тази година напълно може да завърши с подобен резултат. Всъщност, въпреки цялата паника на пазарите, повечето от индексите се върнаха само до нивото от миналата година. Повлия бързия растеж на фондовите пазари през 2017 г. Докато, например, през октомври-ноември 2008 г., на върха на финансовата криза, индексите загубиха целия си успех за 4-5 години.

Въпреки това, сходствата с големи кризи от миналото могат да бъдат проследени в друго. Голямата депресия започна с големия срив на цените на акциите на Нюйоркската фондова борса през октомври 1929 г. Основната причина бе завършването политиката на евтини пари по време на “ревящите 20-те години”. А задействащ механизъм на колапса беше решението да се повиши лихвата на Федералния резерв в Ню Йорк.

Ипотечният балон в средата на 2000-те години също до голяма степен се дължи главно на политиката на евтиния долар, която провежда Федералния резерв, за бързо излизане от рецесията през 2002 година. И вече през 2005 г. Федералният резерв започна постепенно да повишава лихвения процент от 0,5% до 5%, което в крайна сметка доведе до ипотечната криза, която предизвика финансов крах.

Дали тази история ще се повтори днес? В крайна сметка сега сме свидетели на завършването на поредния деветгодишен експеримент по “заливане” на пазарите с евтини пари. Но сега, към всичко това, се добавя сериозният проблем на дълговото натоварване на държавите и големите корпорации. И с нарастването на лихвените проценти се увеличават и разходите за обслужване на заемите. Ако Федералният резерв и централните банки на другите държави се заиграят твърде много, те могат да причинят каскада от фалити и дефолтове по целия свят. В този случай, текущата пазарна волатилност (нестабилност-бел.пр.) ще изглежда само цветенца на фона на плод четата – дълга и болезнена икономическа криза.

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Published

2 months ago

August 25, 2026

Author

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Published

2 months ago

August 24, 2026

Author

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ