БЪЛГАРИЯ
“Файненшъл таймс” за европееца Бойко Борисов: „Дайте ми повече пари и ще мога да ви обичам повече“
Строгият призив на премиера Бойко Борисов към западните журналисти да спрат да пишат за корупцията в България не срещна топъл прием в авторитетния „Файненшъл Таймс“. Това личи от статията на кореспондента на ФТ Алекс Баркър в София, озаглавена „ЕС предпазливо приветства прегръдката на Бойко Борисов“ (публикувана на 14 януари, 2018 г.).
В материала не са спестени тревогите за корупцията, нито поръчковите убийства на данъчен шеф и на близък до властта бизнесмен.
Баркър отбелязва, че европейските лидери са склонни да си затварят очите за тези проблеми заради демонстративната лоялност на Борисов. Но метафоричната прегръдка на бившия бодигард, която стресна Камерън, притеснява Франция, Холандия и Германия, които се противопоствят на влизането на България в Шенген именно заради корупцията и слабите институции.
В заключението авторът се връща към началната метафора с прегръдката в много по-двусмислен контекст. Според него европейският ентусиазъм, проявяван от българските власти и премиера, носи белезите на платената любов.
Посланието на г-н Борисов към партньорите му е доста ясно: „Дайте ми повече пари и ще мога да ви обичам повече“.
Биволъ предлага пълния превод на статията, илюстрирана с „понеделнишка“ снимка на премиера и следната легенда:
„Бойко Борисов, премиер на България, има склонност към пури, олигарси и популистка политика“
ЕС предпазливо приветства прегръдката на Бойко Борисов
В момента съюзът се ръководи от българския премиер, който провежда националистическа политика, но изразява и силна подкрепа за Европа
Когато двамата големи „Борисовци“ на европейската политика – британският външен министър Борис Джонсън и премиерът на България Бойко Борисов – бяха забелязани заедно миналата година, един от хората, които ги наблюдаваше, не можа да се въздържи от шеговит и ироничен коментар.
„От младини искам да се присъединя към ЕС,“ каза Еди Рама, албанският премиер, приближавайки се към двойката политици по време на срещата на върха в Триест, „но никога не съм си представял, че Борис ще го напусне, а Борисов ще остане да го управлява“.
И част от българите едва ли могат да го повярват. Десет години след присъединяването си към ЕС, България остава най-бедната нация в блока, която не може да се пребори с корупцията по високите етажи на властта и слабите си институции. Тези проблеми препятстват влизането й в еврозоната и в европейската Шенгенска зона за свободно пътуване.
Независимо от това, на 1 януари България пое за пръв път ротационното председателство на блока, което е свързано с особена отговорност за безпроблемното управление на законодателната машина на Европа във важен период, включващ и преговорите с Обединеното кралство за Брекзит.
На кормилото е г-н Борисов, ниско избръснат, с черен колан по карате и бивш бодигард. Държавите, които поемат председателството понякога срещат трудности при формулиране на силно послание за шестмесечния си мандат. С г-н Борисов начело, България не би трябвало да се тревожи как да изпъкне.
Тревогите около дебюта на България с президентството се засилиха и поради скорошните разстрели на бизнесмен и висш данъчен служител в София („Може да се случи навсякъде,“ каза г-н Борисов), и поради присъствието на крайнодесни партии в коалиционното й правителство.
И все пак запазената марка на г-н Борисов в областта на дясноцентристката политика се счита от Брюксел по-скоро за актив, отколкото за пасив. Подобно на Роберт Фико в Словакия, българският премиер съчетава твърда националистическа политика, предпочитайки огради вместо имигранти, с очевидно проевропейско послание.
„Той придоби увереност и сега разбира много по-добре защо европейските политики имат значение и защо има пряка връзка между това, което се случва в Европа и това колко успешен е той в България,“ казва Весела Чернева от Европейския съвет за външни отношения. „Това не е нещо, което се случва естествено на българските политици от последното десетилетие.“
Г-н Борисов отчита заслугите на ЕС за прогреса в икономическото развитие на България от времето на комунизма, когато „имаше банани само по Коледа“, а „кока-кола“ беше само „за специални случаи за специални хора в специални магазини“.
Отбелязва публично как ЕС финансира пътища, мостове и дори пречиствателни станции и дори нарече една метростанция „Европейски съюз“.
Бившите му коалиционни партньори твърдят, че мачизмът на г-н Борисов се дължи на „непринуденото“ му държание. Ивайло Калфин, бивш заместник-министър-председател от център-ляво, каза, че никога не си е представял присъединяване към кабинета на Борисов.
„Но, честно, мога да ви кажа, че с него се работи лесно…той мрази основно хората [протестиращи] по улиците. Но ако не предизвикваш хората, тогава всичко е наред.“
Тревогите на ЕС по отношение на проблемите на България, от корупцията до свободата на пресата, бяха частично смекчени от лоялността на г-н Борисов. За европейските лидери, г-н Борисов се доказа като надежден и прагматичен съюзник.
Дейвид Камерън, бившият министър-председател на Великобритания, често се шегуваше, че се нуждае от възстановяване след „мечешката прегръдка на Бойко“. За други страни, като Франция, Германия и Холандия, тревогата идва от метафоричната прегръдка г-н Борисов. България настоява да се присъедини към Шенген за да могат гражданите й да пътуват без паспорти в повечето страни-членки на ЕС, и да влезе в механизма за обмен на курсовете, ERM, „чакалнята“ на еврото.
Но, докато на хартия България отговаря на много критерии, висши служители на ЕС се притесняват, че институциите й са далеч от готови. За да защити каузата си, с типичния за него маниер, г-н Борисов покани Марк Руте, премиер на Холандия, на обиколка на турско-българската граница.
„Ако има по-добре защитена Шенгенска граница, ще кажа, добре, не ни приемайте,“ посочи Борисов, добавяйки, че България „наистина не заслужава“ да бъде изключена.
Предната гранична позиция на България в миграционната криза на ЕС я накара да промени инстинкта си да се изолира от балканските проблеми.
В знак на този завой навън, водещото събитие на България по време на председателството на ЕС ще бъде среща на високо равнище за Западните Балкани с цел съживяване отношенията на блока с този регион.
Гордо-прагматичният акцент на г-н Борисов е върху подобряването на пътните мрежи и таксите за мобилен роуминг. Той представи идеята на Ангела Меркел, като направи паралел с магистралите построени след обединението на Германия.
Предизвикателството пред г-н Борисов ще бъде да покаже, че неговият личен политически стил – Доналд Туск, Председателят на Европейския съвет, се пошегува, че може да „изплаши не един тракийски воин“ – може да се превърне в успешно председателство на ЕС.
Има и области, в които възгледите му могат да попречат на ролята на България като председател: например, той се противопостави на ЕС при налагането на задължителни квоти за бежанци и изрази резерви относно санкционирането на Полша за авторитарни практики като го нарече „лош прецедент“.
Разговорите за бюджета на ЕС, които стартират по време на българското председателство, също могат да се окажат трудни. Посланието на г-н Борисов към партньорите му е доста ясно: „Дайте ми повече пари и ще мога да ви обичам повече“.
БЪЛГАРИЯ
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.
Бул. „Черни връх“.
Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.
Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.
В града.
При ограничение 50 км/ч.
Минава на червен светофар.
Кара без необходимата правоспособност.
След употреба на наркотични вещества.
С фалшиви регистрационни табели.
С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.
На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.
И двете загиват на място.
Не са били в друга кола.
Не са участвали в гонка.
Не са направили нарушение.
Просто са били на тротоара.
И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.
След катастрофата Семерджиев не остава на място.
Бяга.
И точно тук започва втората част от историята.
Историята, която вече не е само за един човек зад волана.
А за системата около него.
По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.
След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.
Според установеното по делото той се свързва с Радева.
Тя му носи метална стълба.
С тази стълба той успява да влезе в дома си.
И да се укрие.
На следващия ден е задържан там.
И тук ми идва първият въпрос.
Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?
Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?
После започват да излизат и още данни.
Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.
Напротив.
Имал е история.
Нарушения.
Проблеми с книжката.
Фалшиви документи.
Наркотици.
Фалшиви номера.
Полицейска лампа.
И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.
И този път цената е два човешки живота.
След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.
И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.
Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?
Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?
Трябва ли винаги да чакаме трупове?
Следват делата.
Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.
За катастрофата.
За управление след употреба на наркотични вещества.
За използване на фалшива шофьорска книжка.
За фалшивите регистрационни табели.
За държането на наркотични вещества.
За бягството след катастрофата.
На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.
20 години затвор.
Решението е окончателно.
Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.
И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.
Този път делото не се влачи десетилетие.
От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.
Това е важно.
Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.
Но остава въпросът:
Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?
А какво стана със Симона Радева?
И тук историята вече също има окончателен край.
През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.
Присъдата е обжалвана.
На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:
3 години и 6 месеца затвор.
Ефективно.
При първоначален общ режим.
Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.
Решението не подлежи на обжалване.
На 26 юни 2026 година тя е задържана.
След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.
Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.
Георги Семерджиев – 20 години затвор.
Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.
И двамата с окончателни присъди.
Но за мен това не е история само за две присъди.
Това е история за предупрежденията преди тях.
За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:
„Дотук.“
За всички нарушения, които са били известни.
За всички проверки.
За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.
За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.
Защото правосъдието след смъртта е необходимо.
Но превенцията преди смъртта е още по-важна.
Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.
Никакви 20 години.
Никакви 3 години и 6 месеца.
Никакви обезщетения.
Никакви дисциплинарни проверки.
Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.
И точно затова този случай трябва да се помни.
Не само като „делото Семерджиев“.
А като въпрос към държавата:
Колко сигнала са достатъчни?
Колко нарушения?
Колко фалшиви документи?
Колко полицейски услуги?
Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?
Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.
В този случай цената има две имена.
Хариет.
И Христина.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Мамините синчета – част 3
Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.
Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.
„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.
„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.
За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.
На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“
За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“
Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.
„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.
„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.
„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
