БЛОГ

Борисов ми даде и номера на американския президент, знаел го наизуст

Published

8 years ago

January 4, 2019

Author

Казват – на Нова година на масата трябва да има печена пуйка. Много хубава мисъл. Още повече че традициите трябва да се спазват. Прибирам се вкъщи, пълен с оптимизъм. Поглеждам към масата. Празна е. Отивам при съседката от горния етаж. Във всеки жилищен блок има по една такава съседка, която знае всичко, което се случва наоколо. Съседке, питам, нали на масата трябва да имам печена пуйка. Нова година е. Не си ли я виждала?
Аз пуйка не съм виждала от лятото на деветдесет и четвърта, отговаря ми тя. Тогава ходихме колективно в Зоологическата градина. И там видях как хранят хиената с пуешко месо…
Жените имат склонност да преувеличават. Затова понякога ги правят външни министри. Мойта съседка, уви, не е министър. Социален работник е.
Прибирам се вкъщи отчаян. Да си виждала една пуйка на масата, питам дъщеря ми с плаха надежда. Кво е това пуйка, пита плодът на родната демокрация. Не съм виждала такова чудо… Как не си виждала, казвам, на тази маса трябваше да има печена пуйка. Що не идеш да питаш Ники Кънчев от “Биг Брадър”, предлага дъщеря ми. Много е печен! Отивам при Ники Кънчев. Добър ден, казвам. Добър ден, вие за шоуто ли? Не, идвам за пуйката. Много ви моля да не обиждате участниците в “Биг Брадър”, остро реагира водещият. Не бе, братчед, не си ме разбрал, казвам му. Нали според обичаите на Нова година на масата трябва да имам печена пуйка? Да, така е, съгласява се Кънчев. Е да де, обаче я няма. Знаеш ли кво, иди питай бат Бойко, той всичко знае. Що да не го питам.
Набирам номера. Ало, г-н премиер, честит празник! Не, не е Цецо, а един гражданин. Да. Защо се обаждам ли? Искам да ви питам, нали на Нова година на масата трябва да имам печена пуйка. Моля?… Не, нямам. Проверих и под масата. Не, и в хладилника я няма. Какво казвате? Да не би да е излетяла? Не, не! Категорично не. Ние вкъщи не отваряме прозорците, защото сме спрели парното… Какво за традициите? А, ясно, разбрах. Благодаря ви!
Какво каза, пита дъщеря ми. Премиерът каза да питам американския президент. Борисов ми даде и номера, знаел го наизуст. Ето, набери го. Ало, ало, мистър Тръмп, вие ли сте? Честита Коледа и щастлива Нова година! Откъде знаете за пуйката? О, и ЕГН-то ми знаете, благодаря. Да, разбира се, вие всичко знаете… А мога ли тогава да ви попитам нещо? Кога България ще се оправи? И кога най-после на Нова година на всяка българска трапеза ще има по една печена пуйка? Ало, ало… Ей, тия телефони, прекъснаха връзката…
В този момент на вратата се позвъни. Отворих. Насреща стоеше огромен четирикрилен негър от типа “че бутнем къщата”, с извънредно тъмни очила и малка коледна шапчица на главата.
– Здравейте, аз съм Дядо Коледа!
– И аз това си помислих…
Мъжът извади огромен пакет и процеди:
– Вземете тази печена пуйка и престанете да се правите на интересен. Има въпроси, на които дори американският президент не може да отговори. Весели празници!

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ