КОМЕНТАР

ЗА ЗЛОБАТА – ИЛИ ДОБРО, ИЛИ НИЩО

Published

8 years ago

January 20, 2019

Author

Дали българите сме зли хора? Ето това се питам и естествено – знам отговора. Че кой не го знае?
Сега, обаче, аз мога да си поиграя и като някой истински писател – да не кажа никакъв отговор още половин час. И всички да си мислят, че отговорът е тоя, който те си мислят. Да, ама не. (помните ли Петко Бочаров?)
Всъщност аз – като си помисля за злобата на българите, пък и за каквато и да е „най-характерна черта на българите” (завистта, проклетията, но също и трудолюбието, гостоприемството) – се сещам, че ние, българите, сме оформяли представите си за тия „най-характерни наши черти” обикновено на основата на пълна изолация и непознаване на други народи. На село, сред комшиите, така да се каже.
А след като сме опознали други народи, вече сме имали силно предубеждение за „най-характерните черти в нашия национален характер”…и съвсем според теорията на Леон Фестингър за Когнитивния дисонанс – ние сме нагаждали данните от действителността към вече съществуващите си представи – а не обратното.
И така – аз си знам: нашата представа за нашия си национален характер е продукт на непознаване на света.
Знам си: Видим ли италианци – ще осъзнаем, че далеч не сме кой знае какви скандалджии, както си мислим. Видим ли англичани – ще осъзнаем, че не сме никакви грубияни. Видим ли сърби – че не сме чак толкова злобни.
Но и това, естествено, е глупост.
Всяка народопсихологическа спекулация е глупост. Защото, когато я правим, ние въобще не си даваме сметка, че именно на основата на предубеждения ние търсим и наивно намираме Именно Такива Черти, Каквито Очакваме да Намерим у един народ.
Щом сме си казали, че сме злобни – ще гледаме и ще търсим именно злоба у нас си. И ще я намираме. Защото – който търси – намира.
Защо ли пиша тия редове?
Защото напоследък – по няколко най-различни, наистина нямащи почти нищо общо един с друг поводи, аз писах статии във фейсбук, препечатваха ги вестници и сайтове, статиите достигаха до внушителен брой хора. И…И-и-и. И върху мен се изсипваха вагони наистина впечатляваща злоба.
Как да не си помисля абсолютно тривиалното: Българинът е ужасно злобен човек!
А като поразсъждавам след това – много кратко и едностранчиво – да стигна и до извода, че е завистлив: Защото злобата обикновено се дължи на завист.
Видях, примерно, с ужас, че българи говорят злобно и за умрели хора. Което ме учуди, освен че ме ужаси. Защото да се говори лошо за умрели хора е некрасиво. Но според българина, който е доста суеверен човек (вероятно заради комунизма, който го отстрани от вярата, а суеверие вирее най-добре там, където няма вяра) да се говори лошо за умрял наскоро човек е и опасно!
Българинът не смее да говори лошо за умрял наскоро човек…защото той ще вземе да му отмъсти! Колкото и смешно да звучи, но от устите на хиляди и хиляди българи можем все още да чуем: До четиридесетия ден душата на мъртвия още броди по земята. Та дотогава…
Средновековни представи, живеещи в глави, непрекъснато допрени до айфони. Странно и някак – потискащо. Може би пък Средновековието се връзва именно най-добре с айфони и смартфони? Хипертехнологии – неясни, неразбираеми – и ето – хората са идеално отчуждени от яснотата и от стремежа към Знание и Разбиране. Всичко е толкова сложно, че няма нито как, нито защо да го разбираме. И ето – Средновековие. Мистицизъм.
Но аз ще повторя – българинът едва ли е по-злобен от другите хора по света.
Виждайки все пак колко настървен е в омразата си българинът – съдейки по това, което пише във фейсбук и по разните форуми – аз започвам да си мисля, че наистина е зъл.
Виждам примерно, как осъжда абсолютно всяка проява на свободомислие. Но като че ли – най-жестоко и злобно осъжда…говоренето за себе си. Когато някой човек, особено пък публична личност – започне да говори за себе си, да споделя лични неща – злобата кипва и залива всичко.
И аз се питам: Защо ли е така?
И един възможен отговор, който ми идва на ум е: Българинът и досега бива възпитаван извънредно строго в една…ще я нарека „Анти-Аз идеология”.
Още от училище българчето бива приучавано да мрази думата Аз.
Всяко говорене за Аз, а не за Ние…всяко говорене, изхождащо от личното и заявяващо, че е лично, субективно, пристрастно и от първо лице – бива наказвано с крясъци!
Въпреки „Аз съм българче”. Или може би именно защото има „Аз съм българче”. Защото това „аз съм българче” е едно силно и грубо де-индивидуализиращо, едно „вкарващо в тълпата” твърдение. Което води, оттам нататък, до отказ от ярка и различна индивидуалност. Аз съм българче и нищо повече. Аз не съм Иван Петров Ганев, а съм българче! Или може би – аз съм и Иван, но най-вече съм българче.
Българинът никак не търпи някой да е силно, отявлено и ярко „Иван”. Трябва да е най-много„българче”.
Мисля си понякога, че това се дължи на стотиците години робства. Българинът много обича думата робство. Самата идея за изявен човек в условията на политическа и икономическа зависимост е нелепа. Как така ще си един изпъкващ Иван? Да не си някой Паша? Така, струва ми се, си мисли с най-дълбоките си мисловни мрежи българинът, някъде в гръбначния мозък на своето робско минало.
И все пак – на какво (в основата си) се дължи тая склонност към злобни, отричащи…както сега се казва „хейтърски” реакции?
Дали не е на това…хм, това е много радикална идея, именно защото е много очевидна и елементарна…не е ли защото просто българинът вече…има достъп до медиите и възможност да изразява свободно мнението си?
Социалните мрежи са огромна медия.
Българинът никога в историята си не е имал възможност да припари до медиите. Българинът е бил винаги човек на слуховете и клюките. Бог високо, цар далеко – това е негов девиз. Бог, цар и техните медии са далечна химера за българина. Те са табу. Българинът може само да си мърмори за царе и богове – по кръчмите и по кухните. Българинът седи някъде – отчужден от властта, откъснат и обидно изгонен от целия Обществен Дискурс. Остава му да си псупва ядно в кафенето (ама и това доскоро беше направо революционно!).
И изведнъж на бял кон се появява аленият Фейсбук! С издути платна!
Мястото, където – след като сто века (ако вярваме на милия бай Цанев) българинът си е траял и само е мърморил глухо и злобно – сега вече може да избълва Всичко!
Всичко!
И като се сещам за една такава възможност – ми става по-леко!
Защото си казвам, че всъщност сегашното бълване на злоба в социалните мрежи, а и навсякъде – в медиите, по улиците, наистина – навсякъде – е един оздравителен процес!
Той много прилича на хирургичното отваряне на гноен абсцес. Абсцесът е бил горещ, узрял, издут, пълен до пръсване с гной. И някой добър хирург е взел скалпел, и малко несръчно, малко непреценено рязко – е цепнал изпънатата повърхност на буцата, на абсцеса. И сега гнойта изтича и напрежението намалява и организмът се очиства.
Гневът е по-патогенен и по-опасен и от гной.
И затова – след като си помислих всичко това – ми става някак дори и приятно. Защото си казвам, че дори когато се лее върху мене тая гной, тая злоба – то е за добро!
Защото аз може би съм в ролята на хирурга, който е разцепил абсцеса, и сега върху ръцете му се излива отровата, събирана с години (или с хилядолетия, ако вярваме на милия бай Цанев).
И си казвам, че може би единствено ще е полезно да си слагам (да си слагаме) ръкавици. Ръкавиците на благородното безразличие. За да не се заразя
И за да продължим да правим очистващи операции.
Калин Т. за ОфНюз

Related Topics:българия коментар

Up Next

БОКУ И ДЮНЕРИТЕ НИ ПАЗЯТ!

Don't Miss

С 8 самолета ще изглеждаме величествено само на Гергьовденския парад. Другото е смех

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

August 27, 2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

August 26, 2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ