КОМЕНТАР

Дреме ми на х*я – огромният тумор на България

Published

8 years ago

January 29, 2019

Author

Онзи ден бях до Плевен и се видях със сестра ми Петя.
Тя ми разказа една случка, която може да ви се стори незначителна. Даже може да кажете, че това, което й се е случило е нормално. И точно в това ще е проблемът.
На сестра ми й се е доял хотдог и вляза в голяма търговска верига, където има и щанд за хотдог.
– Нямаме хотдог, щото свършиха питките – казал продавачът на щанда.
– Нямате питки и затова няма хот-дог?
– Няма.
– Добре де, в магазина сме, отидете да купите питки, аз ще ви изчакам – предложила любезно сестра ми.
– Няма.
– Нали сте щанд за хотдог? Купете питки, на мен ми се яде хотдог.
– Дреме ми на х*я! – отвърнал накрая гордо продавачът.
“Дреме ми на х*я”. Ако този израз се отнасяше просто до една конкретна случка с един плевенски продавач на хотдог – нямаше дори да си заслужава коментар. Проблемът е, че “Дреме ми на х*я” е израз, който се разраства като епидемия сред българите. Всеки ден, навсякъде е “Дреме ми на х*я”.
В една от любимите ми книги – „Пътеводител на галактическия стопаджия“, главният герой търси отговор на въпроса „какъв е смисълът на живота“. Според Дъглас Адамс, авторът на книгата, отговорът на въпроса е 42. Ако Дъглас Адамс беше роден в България и беше наш съвременник, щеше да напише следното: „Отговорът в България на въпроса „какъв е смисълът на живота“ е „Дреме ми на х*я“.
През 2002 г. в книгата “За стърчането” споделих, че един израз по жесток начин боде очите и сърцето ми. Изразът “Знаеш как е”. “Това са трите гадни думички, с които си служи всеки българин, който се страхува, който дава или взима подкупи, оправдава бездействието си и слабостта, робува на нежеланието да преследва мечтите си и да променя света около себе си”. Това споделих тогава. 2002 г.! Оттогава до днес това злокачествено “Знаеш как е” се е развивало и е растяло… и вече е “Дреме ми на х*я”. “Дреме ми на х*я” – огромният тумор, който разяжда общността. И заради който няма общност.
Всъщност, в повечето случаи “Дреме ми на х*я” не се изрича на глас, но ти го виждаш – дреме му на х*я. Да, има такива хора. Например, живее на 10-ия етаж и след като изяде буркана с месо от село, хвърля буркана през терасата. Долу може да утрепе някого, но – “Дреме ми на х*я”.
Или пък на пътя – вие стоите в трафика на магистралата заради ремонтите, наредили сте се, както изискват правилата, а той, тарикатът, профучава през аварийната лента. Може да утрепе някого, но – “Дреме ми на х*я”.
И никой нищо няма да му направи, защото този, който трябва да му направи нещо, също си е казал “Дреме ми на х*я”.
„Дреме ми на х*я“ не се среща само сред тарикатите, дори по-вредно е онова „Дреме ми на х*я“ у онази огромна група българи, завладени от непукизма и нихилизма.
Как реагират тия българи, например, на събитията от последните дни?
– Посред зима бетонират плажове на Черноморието; изсичат се гори, които „по характер са гори, но по документи са нещо друго“; разорават се дюни, щото пречат на нечия гледка – „Дреме ми на х*я“.
– За едночасова програма по откриване на европейска столица на културата се харчат 3 милиона лева пари на данъкоплатците. Но пък няма кой да купи къщата музей на Яворов за 1,4 млн. лв. – „Дреме ми на х*я“.
– Изпариха се преките чужди инвестиции – за 2018 г. те са около 800 млн. евро, като през 2008 г. са били над 6 милиарда евро. А същевременно затвори и най-големият производствен завод на „Булгартабак“ в Благоевград – „Дреме ми на х*я“.
– Проверката за подарения от кръстника апартамент на финансовия министър Горанов приключи, но е тайна – „Дреме ми на х*я“.
– Прокуратурата отказа да повдига обвинение на Московски, не бил длъжен да знае как се управлява моторна шейна – „Дреме ми на х*я“.
– Обвиняват журналистка, че е прала пари от КТБ. Тя е знаела за престъпленията в КТБ, а държавата, която държеше парите на дружествата си в същата банка – нищо не е знаела – „Дреме ми на х*я“.
– Съдът оправда всички по делото „Алабин“, щото са били разчистени доказателствата. Две момичета загинаха под срутилата се сграда – „Дреме ми на х*я“.
– Няма да има машинно и електронно гласуване, не е ясно въобще ще има ли честни избори – „Дреме ми на х*я“.
– Имаме ниска раждаемост и се стопяваме – „Дреме ми на х*я“.
Освен това – оглавяваме всички негативни класации в ЕС, а нерядко и в Европа – класации по корупция, свобода на словото, по независимост и ефективност на съдебната система, по качествено образование, здравеопазване. Пенсионерите с нищожните си пенсии пък умират от глад и унижения. Даже ги бият в собствените им домове, за да им вземат и последните 20-30 лв. Но – „Дреме ми на х*я“.
Вие си решавате. Вие ще живеете в тази държава. От вас зависи да я направите такава, каквато искате. Ако чакате някой друг да ви я направи, докато вие си казвате „Знаеш как е“ и „Дреме ми на х*я“ – няма да стане.
През 2002 г. в „За стърчането“ споделих и това:
„Само едно нещо има значение, което трябва да се набива от най-ранна възраст в главичките на малките българи – „където няма роби, няма тирани!“ От най-ранна възраст и 500 години от тук насетне! Не „Знаеш как е“, а „Ето как“!

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

August 27, 2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

August 26, 2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ