КОМЕНТАР

Дреме ми на х*я – огромният тумор на България

Published

8 years ago

January 29, 2019

Author

Онзи ден бях до Плевен и се видях със сестра ми Петя.
Тя ми разказа една случка, която може да ви се стори незначителна. Даже може да кажете, че това, което й се е случило е нормално. И точно в това ще е проблемът.
На сестра ми й се е доял хотдог и вляза в голяма търговска верига, където има и щанд за хотдог.
– Нямаме хотдог, щото свършиха питките – казал продавачът на щанда.
– Нямате питки и затова няма хот-дог?
– Няма.
– Добре де, в магазина сме, отидете да купите питки, аз ще ви изчакам – предложила любезно сестра ми.
– Няма.
– Нали сте щанд за хотдог? Купете питки, на мен ми се яде хотдог.
– Дреме ми на х*я! – отвърнал накрая гордо продавачът.
“Дреме ми на х*я”. Ако този израз се отнасяше просто до една конкретна случка с един плевенски продавач на хотдог – нямаше дори да си заслужава коментар. Проблемът е, че “Дреме ми на х*я” е израз, който се разраства като епидемия сред българите. Всеки ден, навсякъде е “Дреме ми на х*я”.
В една от любимите ми книги – „Пътеводител на галактическия стопаджия“, главният герой търси отговор на въпроса „какъв е смисълът на живота“. Според Дъглас Адамс, авторът на книгата, отговорът на въпроса е 42. Ако Дъглас Адамс беше роден в България и беше наш съвременник, щеше да напише следното: „Отговорът в България на въпроса „какъв е смисълът на живота“ е „Дреме ми на х*я“.
През 2002 г. в книгата “За стърчането” споделих, че един израз по жесток начин боде очите и сърцето ми. Изразът “Знаеш как е”. “Това са трите гадни думички, с които си служи всеки българин, който се страхува, който дава или взима подкупи, оправдава бездействието си и слабостта, робува на нежеланието да преследва мечтите си и да променя света около себе си”. Това споделих тогава. 2002 г.! Оттогава до днес това злокачествено “Знаеш как е” се е развивало и е растяло… и вече е “Дреме ми на х*я”. “Дреме ми на х*я” – огромният тумор, който разяжда общността. И заради който няма общност.
Всъщност, в повечето случаи “Дреме ми на х*я” не се изрича на глас, но ти го виждаш – дреме му на х*я. Да, има такива хора. Например, живее на 10-ия етаж и след като изяде буркана с месо от село, хвърля буркана през терасата. Долу може да утрепе някого, но – “Дреме ми на х*я”.
Или пък на пътя – вие стоите в трафика на магистралата заради ремонтите, наредили сте се, както изискват правилата, а той, тарикатът, профучава през аварийната лента. Може да утрепе някого, но – “Дреме ми на х*я”.
И никой нищо няма да му направи, защото този, който трябва да му направи нещо, също си е казал “Дреме ми на х*я”.
„Дреме ми на х*я“ не се среща само сред тарикатите, дори по-вредно е онова „Дреме ми на х*я“ у онази огромна група българи, завладени от непукизма и нихилизма.
Как реагират тия българи, например, на събитията от последните дни?
– Посред зима бетонират плажове на Черноморието; изсичат се гори, които „по характер са гори, но по документи са нещо друго“; разорават се дюни, щото пречат на нечия гледка – „Дреме ми на х*я“.
– За едночасова програма по откриване на европейска столица на културата се харчат 3 милиона лева пари на данъкоплатците. Но пък няма кой да купи къщата музей на Яворов за 1,4 млн. лв. – „Дреме ми на х*я“.
– Изпариха се преките чужди инвестиции – за 2018 г. те са около 800 млн. евро, като през 2008 г. са били над 6 милиарда евро. А същевременно затвори и най-големият производствен завод на „Булгартабак“ в Благоевград – „Дреме ми на х*я“.
– Проверката за подарения от кръстника апартамент на финансовия министър Горанов приключи, но е тайна – „Дреме ми на х*я“.
– Прокуратурата отказа да повдига обвинение на Московски, не бил длъжен да знае как се управлява моторна шейна – „Дреме ми на х*я“.
– Обвиняват журналистка, че е прала пари от КТБ. Тя е знаела за престъпленията в КТБ, а държавата, която държеше парите на дружествата си в същата банка – нищо не е знаела – „Дреме ми на х*я“.
– Съдът оправда всички по делото „Алабин“, щото са били разчистени доказателствата. Две момичета загинаха под срутилата се сграда – „Дреме ми на х*я“.
– Няма да има машинно и електронно гласуване, не е ясно въобще ще има ли честни избори – „Дреме ми на х*я“.
– Имаме ниска раждаемост и се стопяваме – „Дреме ми на х*я“.
Освен това – оглавяваме всички негативни класации в ЕС, а нерядко и в Европа – класации по корупция, свобода на словото, по независимост и ефективност на съдебната система, по качествено образование, здравеопазване. Пенсионерите с нищожните си пенсии пък умират от глад и унижения. Даже ги бият в собствените им домове, за да им вземат и последните 20-30 лв. Но – „Дреме ми на х*я“.
Вие си решавате. Вие ще живеете в тази държава. От вас зависи да я направите такава, каквато искате. Ако чакате някой друг да ви я направи, докато вие си казвате „Знаеш как е“ и „Дреме ми на х*я“ – няма да стане.
През 2002 г. в „За стърчането“ споделих и това:
„Само едно нещо има значение, което трябва да се набива от най-ранна възраст в главичките на малките българи – „където няма роби, няма тирани!“ От най-ранна възраст и 500 години от тук насетне! Не „Знаеш как е“, а „Ето как“!

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ