Винаги когато американските марионетки се стремят да се доберат по незаконен начин до властта, както става във Венецуела, се действа по един, стриктно разписан, сценарий. Обръща се особено голямо внимание на езика. Превратаджиите никога не бива да бъдат наричани по този начин. Те са „борци за демокрация“, „активни представители на гражданското общество“, „интелектуалният елит на нацията“, „умни и красиви“. Въпросът защо тези толкова извисени същества така и не съумяват да дойдат на власт по нормален път, тоест печелейки изборите, никога не се поставя. „Активните представители на гражданското общество“ изключително активно мълчат по темата. Ако все пак се изпуснат да кажат нещо, то е свързано най-вече с представа им, че „масите“ не са достатъчно интелигентни, не успяват да схванат умственото величие на елитарните си съграждани, поради което не гласуват за тях на изборите. Е, щом не може с избори, тогава ще стане по друг начин. И, най-вече, с решителната помощ на западните партньори. Превратът в Украйна, например, през 2014 г. стана възможен благодарение най-вече на безрезервната политическа, финансова и медийна подкрепа на Съединените щати и ключови европейски държави. Малко по-рано, през лятото на 2013 г. у нас беше пробван същият сценарий за сваляне на правителството. Само че работата тогава се разсъхна. Може би западните партньори не бяха отделили достатъчно средства, а може би местните изпълнители бяха твърде некадърни, че не успяха да свалятдори едно такова комично правителство като това на Орешарски.

Разбира се, Венецуела е несравнимо по-важна от България и затова там подготовката за преврата е изключително сериозна. Разбра се, че „смелият“ опозиционер Хуан Гуайдо е бил лично насърчен да се самообяви за президент от всички важни американски политически дейци с изключение единствено на президента Тръмп. Той пък с такава бързина призна Гуайдо за президент, че за малко да изпревари официалното изявление на самия опозиционер. В американския хор моментално запяха и управляваните от десни правителства латиноамерикански държави. Включиха се, разбира се, и беквокалите на Вашингтон от Европейския съюз. Странното е, че тук виждаме и една Испания, която е управлявана от социалистическо правителство. Но за хайверените социалисти явно си е напълно в реда на нещата да подкрепят латиноамериканската крайна десница в борбата й срещу лявото венецуелско правителство.

Вероятно в най-скоро време ще бъдат активирани и взевъзможни медийни интелектуалци с либерална нагласа, които да обясняват по телевизорите какъв тоталитаризъм цари във Венецуела и как свещен морален дълг на всеки гражданин от всяка държава е да грабне първото, попаднало му под ръка, огнестрелно оръжие и да хукне да освобождава клетите венецуелци. Сигурно помните, че така американците и евроатлантическите им партньори освобождаваха Ирак, после Либия, после Сирия. В резултат на тази западна жертвоготовност стотици хиляди „освободени“ загубиха живота си, а милиони бяха превърнати в бежанци. Затова изпитвам дълбока загриженост за всяка държана, на коята евроатлантическият свят обещава „освобождение“. Чака я или интерпвенция, или преврат.

Петър Волгин