КОМЕНТАР

Държава или шайка разбойници

Published

8 years ago

March 1, 2019

Author

Pазбира се, всички авторитарни режими презират гражданите си. Това е обяснимо – ако гражданите бяха малко по-интелигентни, то авторитаристите нямаше да са на върха на властта и да правят каквото си искат.
Въпреки презрението обаче по-сериозните авторитаристи полагат усилия да държат народа на своя страна, като го хвалят. Виктор Орбан хвали унгарския народ като най-свободолюбив. Фидел Кастро хвалеше кубинците като най-сериозни борци за социализъм. Дори в Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов току напомня на туркмените твърдението на своя предшественик Сапармурат Туркменбаши Великолепни, че те са изобретили колелото и щедро са го споделили с останалото човечество.
Нашите днешни подобия на авторитаристи още не са стигнали до това равнище. Те ни презират отдавна. Напоследък обаче започна да проличава, че вместо да се научат да ни се подмазват, продължават напред към това да ни намразят. Нанасят, без да са провокирани, съкрушителни удари върху различни групи от населението. Които, разбира се, им отвръщат със същото. Намразват ги.
По един наистина забележителен начин
управляващите настройват населението срещу себе си
Последният рунд се захвана с внезапната бъркотия покрай гражданските застраховки на автомобилите. Внезапно собствениците на същите се оказа, че плащат в пъти повече от миналата година. С което ги настроиха да недолюбват властта. Последва законът за утвърждаване на монопола върху горивата, със съответния заложен в него ценови шок, в услуга на един точно определен приятел на властта.
Веднага след това властта си навлече гнева на всички бизнеси покрай подновеното безумие за смяна на касови апарати. Последва бъркотията за аптеките. После всички – детски градини, неправителствени организации, адвокати – се оказаха задължени в рамките на дни да декларират пред ДАНС, че няма да перат пари и че ще донасят за всеки, за когото са чули, че пере. По същото време се разбра, че същият този ДАНС рутинно допуска руски агенти отровители да шетат из поверената им територия и да тровят български граждани.
За всеки случай – за да отчуждят хората от самата идея за гласуване – властта се опита да премахне преференциите при вота.
За да „пази стабилността“
После се върна на изходна позиция – пак за да „пази стабилността“. На още няколко десетки хиляди души започна да им се повръща от ГЕРБ.
Докато течаха тези драми, властта се запретна да направи показно упражнение на хората, които най-много обича да мрази – всички онези, които защитават природата от бетона. От Иракли до Корал тръгнаха багери. Сметката на властта беше очевидна – зелените „соросоиди“ може и да имат силите да спират по едно-две разрушения на природата; но не могат да спрат разрухата, когато самата държава я промотира на фронт от около 250 километра.
Тази сметка излезе малко крива и затова властта се запретна да атакува директно пазещите, в случая дивите плажове от багери. И отсече: ако лееш бетон върху дюни – може; ако разореш дюни – 1000 лева глоба; ако си сложиш пешкира върху дюни – 1000 лева глоба. Сметката е същата, каквато винаги е била – в момента, в който на природозащитниците им писне от тормоз и напуснат плажовете, там да нахлуят тежките верижни машини. За да се окаже по-нататък, че всички имат разрешително за строеж отпреди 2008 година.
С което властта настрои срещу себе си една много съществена част от народа. Поне от 10 години социологическите изследвания показват, че огромното мнозинство от българите са съгласни да съхраняват природата си дори за сметка на икономическото развитие. Всички те гледат офанзивата на властта срещу природата им и псуват.
Накрая, за да накарат и най-младите да ги намразят, нашите управници разиграха цирка с Беър Грилс, когото търсят да глобят за влизане в рилско езеро преди две години.
Ясна е тактиката на управляващите. Те провокират максимална доза омраза срещу себе си, за да докажат любимата си теза:
каквото и да си мислим и правим,
те ще са винаги на власт
Колкото и да ги намразим – те ще са. Завинаги. И че онова, което ни остава, е да целуваме ръка и да си налягаме парцалите.
Биха могли, вместо това – е, не чак да ни се подмазват като Бердимухамедов, но да вършат ясни, решителни и ефективни държавнически неща.
Да престанат да се правя на ударени по въпроса с дюните и с плажните ивици например. Всеки юрист знае, че няма давност при атаката на някаква сделка като нищожна. Всички до една сделки, в резултат на които дюни и плаж – публична държавна собственост – се оказват частни, са едни нищожни сделки. За тази нищожност няма давност, колкото и да е отпреди 2008 година. Падат сделките в съда и – ето ти и дюни, и плажове.
В Рила е същото. Не цопването на Грилс в езерото е проблемът на Рила, а хилядните орди, които лятос пъплят покрай езерата и убиват планината пред очите ни. Тези орди пъплят, защото има лифт. Лифтът е напълно незаконен. Атакуваш го като нищожен, той пада в съда и – не щеш ли – многохилядните орди ще спаднат с поне две трети. Забраняваш и на джиповете да качват кашкавал-туристи нагоре до новата хижа – и накрая ще останат само онези посетители, които след четирите часа изкачване пеш няма да тръгнат да унищожават природната среда.
Всички описани в горния текст проблеми, по които властта генерира омраза към себе си, имат подобни лесни, държавнически и ефективни решения. Стига държавата да се държи като държава, а не като шайка въоръжени разбойници. Но именно защото нашите управници не искат да се държат като държава, а като власт, действаща на принципа „всичко е наше, правим, каквото си искаме“ – те ще предпочетат да продължат да произвеждат беззаконие, което да покриват с омраза.
Интересно ще е да гледаме колко дълго може да продължи това. И как, все пак, ще свърши.
Евгений Дайнов

Related Topics:българия коментар

Up Next

Е, резилът вече е пълен!

Don't Miss

Цветанизмът в действие! Фалшивите мъдрости на един физкултурник и на един пожарникар

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

August 27, 2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

August 26, 2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ