Промените в Закона за кредитните институции минаха през пленарната зала на парламента в сряда (на  22 ноември).

Народните представители ги приеха на първо четене и с тях – както в. “УТРО” писа преди седмица, се въвеждат по-строги правила за идентифициране на собствениците на банките, включително и  на физическо лице, ако това се окаже  необходифо, и се дават правомощия на БНБ да разработи специални наредби за идентифицирането, докладването и налагането на по-големи ограничения при отпускането на вътрешните кредити.

Всъщност проблемът с вътрешните кредити се оказа един от най-сериозните за българския банков сектор. Той бе обект на коментари  в няколко доклада на Европейската комисия, на МВФ и на Световната банка. Една от препоръките към банковия надзор, след като бе изготвен  прегледът на качеството на банковите активи, бе да се направи специален мониторинг на тези кредити и да се предприемат законови инициативи за намаляването на риска от вътрешните кредити и  от отпускането на кредити  за свързани лица. Още при провеждането на прегледа на качеството на активите стана ясно, че БНБ прилага всички общоприети законови изисквания за идентификация и регулиране на вътрешните кредити и на кредитите за свързани лица. Но заради неизчерпаемото “новаторство”  на българския бизнес  те са недостатъчни  за осъществяване на ефективен надзор в тази област. Причината е, че според законовите правила и европейските регламенти и действащите там  директиви свързаността и вътрешните кредити могат да се идентифицират само на капиталова и на административна основа – когато едно лице е съдружник или акционер на компания, която получава заема или пък участва в органите й за управление. Тези взаимовръзки, както стана ясно, бизнесмените ни успешно  заобикалят.  Затова ръководството на  БНБ още през 2015-а стигна до заключението, че обхватът при идентификацията на свързаността трябва да се разшири и да се преценява  и на базата на бизнес взаимоотношенията. При констатирането на свързаност и при отпускане на вътрешни кредити на тази база обаче се изисква съответната нормативна основа за налагането на надзорни мерки. Но пък при нейното отсъствие налагането на една такава мярка може да бъде обжалвано в съда. Именно затова БНБ иска чрез обсъжданите в момента промени в Закона за кредитните институции да й се даде възможност да създаде  правната основа за по-строга надзорна политика. Става дума  да получи правото да изготвя наредби, позволяващи по-строго и по-всеобхватно третиране на вътрешните кредити и на свързаността при отпускането на заеми.

При обсъждането на промените в Закона за кредитните институции като че ли всички парламентарни групи бяха съгласни  на БНБ да й бъдат дадени по-широки правомощия при решаването на проблема за свързаните кредити. Факт е, че на първо четене измененията бяха приети без нито един глас против. Но  54 се въздържаха.

Според председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова този законопроект е поредната стъпка към усъвършенстване и повишаване на ефективността на надзорната дейност на БНБ върху банковите финансови институции. “Всички промени, които се правят, от една страна, ще доведат до повишаване на изискванията при лицензирането на банки, от друга страна, разширяват и задълбочават изискванията при изследването на свързаните лица при кредитирането от банки. В крайна сметка се създават законови условия всички препоръки, всички изисквания на Европейския банков орган да бъдат прилагани  и от Българската народна банка, респ. и от българските банки. Всичко това е в резултат и на препоръки, които бяха дадени на Българската народна банка във връзка с оценката на активите, във връзка с Програмата за оценка на целия финансов сектор”, обясни Стоянова.

Депутатът от БСП Румен Гечев обърна внимание на определени рискове, свързани с приемането на някои  от текстовете за  предложените промени. “Първият риск е наистина да се даде прекалено голяма власт на отделните подуправители на БНБ и да се намали отговорността на управителния съвет. Около КТБ имахме много сериозни проблеми  с това, че определени членове на управителния съвет на БНБ казваха, че не са чули, не са видели, не са знаели какво става в Банковия надзор. Второ, промените, които са свързани с информацията, която трябва да се дава за акционерите. Всички разбираме, че става дума за следното: в случая с КТБ – а такива случаи има не само в България, а и в други страни, знаете, че в някои случаи акционерите злоупотребяват с банките, където са акционери”, каза Гечев. Той заяви, че от БСП ще гласуват по този проектозакон  с “въздържал се”, защото не могат да приемат, че едни толкова важни проблеми могат да се решават за три-четири дни. “Водещият мотив на българския парламент е европейското законодателство, а не препоръките на който и да е международен орган във връзка с която и да е проверка. Не можем да позволим на БНБ да определя с наредби – нещо, което го няма в закона. Това, разбира се, противоречи и на Закона за нормативните актове, и на цялата философия на законодателството”, каза Йордан Цонев. Той заяви, че БНБ не би трябвало да получава правото да изготвя наредби за ограничения, които не са изрично разписани в закона. Според него наредбите на Централната банка трябва само да уточняват правилата и механизмите за осъществяването на контрол и налагането на ограничения, но по критерии, изрично записани в Закона за кредитните институции. Йордан Цонев от ДПС ще се опита да убеди Менда Стоянова от ГЕРБ, че БНБ трябва да получи по-широки надзорни правомощия, но  в определените от депутатите рамки.