КОМЕНТАР

Какво сте им зяпнали апартаменти! Вижте им данъчните декларации

Published

8 years ago

April 16, 2019

Author

В данъчните декларации на българските политици отдавна трябваше да има и графа „подкупи”.
Направете им най-сетне тази услуга – за да ви е мирна главата от апартаментни и всякакви други измамничества.
Парадоксално е, обаче тъкмо аферата с апартаментите придава някаква значимост на героите й, прави ги „важни“ – поне в собствените им очи, сигурно се усещат донейде по-представителни – от каруцата, направо в асансьора.
Изтръскайте от себе си представите си за тия хора и трезво ги погледнете. Вижте ги, поне някои от тях, като номинални хорица, да не кажем никакви.
Безкнижници, обаче номенклатурни пиявици.
Цецка Ц. беше председател на Парламента, а сетне и правосъден министър – и това при изначалната й пълна политическа слепота.
Тя става член на Комунистическата партия в края на 80-те години, когато Системата вече видимо се тресеше.
По време на президентските избори /2016/ ронеше сълзи над фалшивата си биография и това ме накара да напиша, че дори „Децата на Арбат“ на Рибаков да беше прочела, нямаше да се вре с такова закъснение под юргана на комунизма.
Тя обаче не само на това е била готова – а дори и да легне в Мавзолея и да гушне Мумията.
След това, вече при закръглената си евроатлантичност и при невероятните си номенклатурни превръщания, сигурно си е повярвала, че и на нея самата трябва да й направят мавзолей – или поне да й отредят някаква стаичка в Пантеона на Падишаха.
Човек да го е срам, докъде ни срутват тия хора.
Сигурно се срамуват и милиони българи, чийто домове в „онези“ години пращяха от книги.
А сега идва германският президент и казва, че знае писателя Георги Господинов, понеже бил превеждан в Германия – и понеже така са му подшушнали пиар гаргите.
Ще му трябват сигурно хиляда години, за да чуе имената на истинските първенци на литературата ни.
Какво сте ги зяпнали в апартаментите – вижте другите им дефицити, които трудно могат да бъдат запълнени.
Никакви хора, но си вярват и се кръстят на собствените си въображаеми икони. Това е цяло чудо.
Преди да нагазят в политиката, сякаш им отстраняват сетивата в някаква тайна лаборатория – за да станат абсолютно нечувствителни към мнението на обикновените хора. Дори хорово да ги ругаят, това изобщо не ги трогва.
Важното е Цветанов да го посрещат трима души с четири букета.
И да приеме в Тервел нови 139 членове на ГЕРБ.
Някое отворено телевизионно предаване трябва да потърси тия смелчаци и един по един да ги разпитат: защо стават членове на тази партия баш сега;
когато им казват лакърдията „Европа ни чува“, доколко се усещат европейци – никак или никак.
Коя точно европейска идея на Цветанов им е най-мила и пр.
Ще се получи чудесно свидетелство за глуповатото притворство на простолюдния днешен партиец.
Отгоре на всичко, публиката веднага се сети, че и самият предизборен слоган/девиз на ГЕРБ /„Европа ни чува“/ е откраднат – там някои, изглежда, кражбата вече я имат за нищо, дали ще свият/скрият пари за апартамент или за нечия идея, все тая.
И това не е само от лакомия, не правете тази грешка – а по-скоро от натрапчив стремеж бързешком да се отдалечат от самите себе си, с цената на всичко.
Представете си ги в едно нормално общество – какъв щеше да бъде ЦЦ, или другото ЦЦ, ако чудото не ги беше споходило. Няма обяснение, защо тъкмо на тях се е паднал големият джакпот на Съдбата.
Но те си въобразяват, че самите те са някакво чудо.
И плещят, плещят, плещят – свирепо екзекутирайки клетия ни език.
Сега мнозина се глумят с новия правосъден корифей на ГЕРБ Данаил/Данито Кирилов. Вместо да се радват на неговата екзотичност.
Наистина, непредубеденият зрител може и да се притесни, когато го види за първи път – той сякаш е попаднал в Парламента случайно, забравили са го от някаква група, посетила „храма“в „Деня на отворените врати“.
Той непрекъснато излъчва някакво простодушно въодушевление от даровете, с които го е претоварила Великата Българска Случайност.
Има право да е възторжен – но това му пречи сам да прецени дали заслужава поста на министър на правосъдието. Съвсем пък не му остава време да си представи, как ли изглежда в очите на околните.
Подобни екзалтанти сякаш си мислят, че хората са кьорави, така се държат с тях.
Нормалният човек цял живот дискретно се съизмерва с житейския пример на някой свой герой.
Тия се съизмерват само със себе си.
Готови са да се качат направо на Небесната Камбанария. Откъде това налудно самомнение, бре, как го отглеждате?
Хора като този Дани носят някаква мистерия в себе си – и това се дължи най-вече на начина, по който тараляскат езика, а сетне и на всичко останало.
Дори и Падишаха не може да ги разбере, а той е работил с всякакви идиоти. Иначе нямаше да сме свидетели на следната главоблъсканица:
Цецка я натирват заради евтин апартамент от „Артекс“, а на нейното място отива Данито, който пък е бил адвокат на „Артекс“.
Това е лудост и не е лесно тя да бъде обяснена.
Истински фурор предизвика едно от откровенията на Данито – за опита му да целуне ръката на Бойко, когато научава, че вече е новата Цецка.
Искал да я целуне, без да я целува.
Анализът на някои негови фрази може да доведе човек до екстаз, стига да успее да се добере до техния смисъл.
Този човек някой ден могат да го направят и министър на езика.
Той дори може, в паузата между две съдебни реформи, да измисли един специален език, на който да говорят само такива като него.
И по този начин да дадат възможност на Европа още по-добре да ни чува.
Защо, все пак, тия говорят толкова недодялано?
Защото езикът не им е нужен, той е един излишен инструмент за тях и могат да се отнасят, както си искат с него.
Те нямат нужда да разговарят и да бъдат разбрани.
По друг начин се прави политиката тук, те и без всякакви думи могат да я въртят насам-натам.
А дърварите, които се самопредставят като „пропагандатори“ на ГЕРБ, толкова се шашардисаха, че с основание могат да им отредят челно място в новото издание на книгата за рекордите на Гинес – в раздела „Политически идиотизъм“.
Успяха единствено да съчинят глупостта, че Нинова предложила 30 милиона на Михаил Миков, за да се оттегли навремето от шефския пост на БСП.
Идиоти, пребройте се.

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

August 27, 2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

August 26, 2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ