Осъдиха Иванчева на 20 години затвор. Какво ни казва тази присъда?
Произнесени бяха присъдите по делото срещу бившата кметица на столичния район “Младост” Десислава Иванчева. Тя беше осъдена на 20 години затвор, а заместничката ѝ Биляна Петрова на 15 години. Коментар от Петър Чолаков.

Делото е знаково, защото в продължение на десетилетия съдебната система е обвинявана, че стои със скръстени ръце по отношение на престъпленията по високите етажи на властта. Според допитване на “Тренд”, публикувано в края на ноември 2018 година, само 20% оценяват положително работата на съда, а 21% казват същото за работата на прокуратурата. В същото време 75% смятат, че политиците оказват натиск върху съдилищата.
《Решенията на съда не бива да се коментират, но…》
Дали обаче присъдите, както и целият процес, всъщност не доказаха точно обратното, а именно, че прокуратурата се използва за политически поръчки, за респектиране и репресия на опонентите на силните на деня?
Решенията на съда трябва не да се коментират, а да се изпълняват, повелява древният принцип. Само че дали точно делото “Иванчева” е повратната точка, която ще убеди невярващите и ще изпере зацапаната репутация на българското правосъдие?
Според мен отговорът е “не”.
От самото начало съдебната сага беше помрачена от фалстарт. Зрелищното задържане на Иванчева и Петрова на 17 април 2018 незабавно породи критичните реакции на правозащитници. То събуди съмнения, че става дума за режисирана ПР-акция, целяща да популяризира делата на новосъздадената КПКОНПИ, в частност да спомогне за кариерата на нейния председател Пламен Георгиев. Иванчева и нейната заместничка прекараха часове с белезници пред Министерството на спорта, докато компетентните органи брояха намерения в колата им 70 000 евро подкуп. (Всъщност 56 000, защото посредникът Петко Дюлгеров преди това удържал за себе си 14 000, като сумата, според прокуратурата, била част от общо 500 000 евро, които Иванчева поискала от инвеститора Александър Ваклин за придвижване на забавени негови преписки в общината.) Сцената навяваше мрачни реминисценции към началните страници на “Надзор и наказание” на Мишел Фуко, описващи публична средновековна екзекуция…
Съдът, начело със съдия Хинов, прие, че арестът на Иванчева е бил незаконен и в нарушение на правата на Иванчева, съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека. На Иванчева ще бъде изплатено обезщетение от 10 000 лв., което се приспада от наложената ѝ глоба от 20 000 лв.
《Да се върнем към началото》
През април 2018, непосредствено след арестите, зам.-главният прокурор Иван Гешев не скри задоволството си, че Иванчева “светнала като коледна елха” (т.е. доказателство, че е пипала белязаните банкноти, съставляващи подкупа). А г-н Георгиев – “наследникът” на Филип Златанов, председателя на бившата Комисия за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, осъден на 3,5 години затвор, след като изгуби прелюбопитното си тефтерче, в което се казваше “кой да се удари” – изрази увереност, че ще има ефективни присъди.
Протестите и подписките в защита на Иванчева и Петрова не помогнаха. Когато председателят на ВКС Лозан Панов разпореди проверка на отменените мерки за неотклонение на двете жени, съдиите от Апелативни съд реагираха с необоснована острота. За момент изглеждаше, че обратът в делото е настъпил на 9 април 2019. Тогава обвиненият като посредник Дюлгеров се отказа от показанията си срещу Иванчева и Петрова, твърдейки, че те били направени “под натиск”. (В крайна сметка самият Дюлгеров бе осъден на 12 години затвор).
Сенки над присъдите
Финалът вече е ясен. Ще добавя, че той не е окончателен. Присъдите могат да бъдат обжалвани, а не бих се изненадал, ако Иванчева и Петрова осъдят държавата и/или прокурора Гешев.
Ако се оставим да бъдем убедени, че съдът и прокуратурата са изпълнили задълженията си така, както им повеляват буквата и духът на закона, трябва да е ясно, че присъдите над корумпирани кметове едва ли ще доведат до обрат в мониторинговия доклад на Европейската комисия или обществените настроения. Това, ако трябва да сме точни, не са “високите ешелони”. Какво става с “едрите риби”? Ироничният отговор би бил: Ами аквариумите им стават все по-просторни, обзаведени с барбекюта, обширни тераси и луксозни асансьори.