Руските подводни роботи ще променят облика на морските сражения

Русия е направила още една стъпка в създаването на уникалния вид оръжие, което толкова много плаши американците: подводният дистанционно управляем апарат Посейдон. В експлоатация бе пусната подводница, която ще стане носител на „Посейдон“ – атомната „Белгород“. Как е устроен този свръхсекретен кораб и какви възможности има.

23 април 2019 година стана своеобразен „ден на флота“. Владимир Путин участва в пускането във вода на две фрегати от проект 22350 – „Адмирал Амелко“ и „Адмирал Чичагов“ на петербургския корабостроителен завод „Северен док“, стана свидетел на снаждането на корпуса на корвета от проекта 20386 „Меркурий“.

В допълнение, президентът наблюдава церемонията по полагането на двата големи десантни кораби от проекта 11711 „Василий Трушин“ и „Владимир Андреев“ на прибалтийския завод „Янтар“ в Калининград. И – хит на сезона! – пускането по вода на новата ядрена подводница Белгород по проект 09852 в Северодвинския завод „Севмаш“. Именно тази атомна подводница, която ще бъде първият превозвач на дистанционните плавателни апарати Посейдон, които получиха кодификацията на НАТО „Каньон“.

Много е говорено за Посейдон. Владимир Путин направи реклама на този апарат с неограничен обхват, разказвайки за него в миналогодишното послание до Федералното събрание, когато той беше известен на специалистите още като проект „Статус-6”. През февруари 2019 г. Путин изрази готовност за пускане на първата атомна подводница, която да стане носител на „Посейдон“. Той каза, че тя ще бъде пусната още през пролетта на тази година – и не излъга, подводницата „Белгород“ вече се люлее на вълната близо до кея в Северодвинск.

В рамките на две години подводницата и самите апарати ще бъдат подложени на съвместни изпитания, а в края на 2020–2021 г. цялата система (и това е единна система) е планирана за приемане от руския флот. В същото време „Белгород“ ще бъде доставен на изпитания – плавателни, на ядрения реактор.

Съвсем наскоро телевизионният канал CNBC, цитирайки доклад на американското разузнаване, твърдеше, че „Посейдон“ ще се появи на въоръжение в руския флот не по-рано от 2027 г. В същото време беше подчертано, че самите Съединените щати нямат аналози на тази руска разработка, а корабът-превозвач на атомни апарати „е трудно да се открие, а още по-трудно е да се ударят излизащите от него дистанционни апарати“. Като цяло грешката на американското разузнаване е около шест-седем години.

Фактът, че първият редовен превозвач на „Посейдон“ ще бъде атомна подводница „Белгодор“ (на другите изпитания участваха други подводници) беше известен отдавна. На подводницата предварително е сфомиран екипаж, а за негов командир е назначен капитанът първия ранг Антон Алехин, който разби традиционната бутилка шампанско на борда на подводницата на 23 април. Друг носител на подводни безпилотни летателни апарати ще бъде подводницата-близнак от проект 09851 „Хабаровск“, чието изграждане е в процес на завършване отново в корабостроителниците на „Севмаш“.

Какво е известно за носителя на подводната система „Белгород?“ Това е преработен проект на многоцелевата атомна подводница 949А „Антей“ – аналог на подводницата “Курск”. Подводницата е с трудна съдба. Тя е заложена още през 1992 г., но през 1994 г. е изкарана от Военноморския флот и е замразена. След гибелта на еднотипната „Курск“ през септември 2000 г., е решено изграждането да се възстанови, но строителството не достига дори до 80% готовност. И едва през 2012 г. щабът на Военноморските сили обяви, че „Белгород“ ще бъде завършен по специален проект. В същото време тя е преизчислена по проект 09852, по който сега е спусната по вода.

Известно е, че по време на завършването и промяната дължината на подводницата се е увеличила от 154 на 184 метра. По това време не се говори за поставянето на „Посейдон“ в него (апаратите „Статус-6“), предполага се, че подводницата ще стане носител на дълбоководните атомни апарати тип „Лошарик“ (които не носят оръжие) или автономните дълбоководни станции „Палтус“ и „Нелма“. Тоест „Белгород“ изначално е била предвидена за подводница-носител. Все още нищо не се знае за наличието на борда на други оръжия – противокорабни ракети „Гранит“, „Оникс“ или крилати ракети „Калибър“.

Вероятно в страничните контейнери на средните отделения извън здравия корпус, където щяха да бъдат разположени 24 ракети „Гранит“, своето място ще намерят „Посейдон“. Със сигурност подводницата е добавила и 30 метра дължина. Въпреки това, дори визуално, новият носител на подводни дистанционни апарати изобщо не можеше да бъде идентифициран – фото и видео записите по време на спускането са строго забранени.

Още преди „Белгород“, при изпитанията на подводни дистанционни апарати са използвани други подводници. Например, през декември 2016 г. американското разузнаване съобщи за практическото изпитание на такъв апарат с атомен реактор, пуснат от дизел-електрическата подводница „Саров“. Бяха извършени и пускове и от специално преоборудваната в носител атомна подводница „Подмосковие“. По това време американците бяха озадачени от появата в Русия на подводница с голям боен потенциал, но „с неясно предназначение“.

По време на реконструкцията на стратегическата ракетна подводница „Подмосковие“ получи отсек с оборудване за подводни операции и докинг-възел в долната част на корпуса. Но американците не знаеха истинската цел на този съд, затова и бяха нервни. А в Русия по това време се води активна работа по създаването на перспективни подводници от пето поколение, които да бъдат оборудвани с унифицирани модулни платформи, оборудвани с интеграционно оръжие и роботизирани комплекси.

За изпитването на апаратите „Статус-6“ се използва и дизеловата лодка Саров (проект 20120), която също е оборудвана за транспортиране на роботизирани комплекси. Именно на „Саров“ бяха тествани мини-подводници за атомните подводници от пето поколение, проектирани в центъра „Макеев“, заедно с Централното конструкторско бюро „Рубин“. Проектът се нарича „Скит“. Неговата цел, подобно на тази на „Посейдон“, е да нанася неочаквани удари от дълбините на океана. Разликата е в обхвата на поражение – „Скит“ трябва да лежи известно време на дъното на океана, и при команда да бие на разстояние от 300 километра, докато „Посейдон“ може спокойно „да се мотае“ с дълбините и да избира цели на разстояние от 10 000 километра (Путин каза, че е неограничено).

Атомната подводница „Белгород“ (и след нея „Хабаровск“) ще бъде първата подводница пето поколение, която ще носи на борда дистанционни апарати и роботизирани системи. Тактиката на действията на подводния флот на Русия ще бъде съвсем различна и не на последно място непредсказуема за врага. Подводниците ще могат да пускат своите „малки“, които ще станат един от елементите на стратегическото ядрено възпиране и ще са способни да унищожат цели самолетоносачни групировки и обекти в крайбрежните зони, буквално до прибоя.

Вероятно „Посейдон“, „Скит“ и редица други бойни дълбоководни дистанционно-управляеми апарати са част от един проект. Най-малкото ги обединява един носител – атомни подводници, първата от които, „Белгород“, вече е спусната по вода.