Списък с оставките на министрите на Борисов! Не е ли време и той да поеме мъжки политическата отговорност?

Справка на случаите, в които министри и зам.-министри от третия кабинет на Режима Борисов са депозирали своята оставка:

14 май 2019

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов подаде оставка пред премиера Бойко Борисов. Причина криене на имотни декларации, съмнения в злоупотреба с еврофондове, прокурорско разследване за изтичане на евросредства и голямата далавера с къщите за гости.

17 април 2019 г.

Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев подаде оставка заради стартиралата проверка на Върховна касационна прокуратура по повод медийни публикации за злоупотреби със европейски средства. Манолев отрече обвиненията и обяви решението си да освободи поста като лично. Премиерът Бойко Борисов прие оставката му.

23 март 2019 г.

Министърът на правосъдието Цецка Цачева подаде оставка заради информация в медиите за неин апартамент. След разговор с премиера Бойко Борисов, Цачева се оттегли от поста, което решение премиерът прие. По искане на министър- председателя оставка подаде и зам.-министърът на младежта и спорта Ваня Колева. Според информация в медии Цачева и Колева са закупили апартаменти на по-ниски цени от пазарните. В скандала с имотите бяха замесени и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и депутата от ГЕРБ Вежди Рашидов. Антикорупционната комисия се самосезира, за да провери сделките за апартаментите им.

16 ноември 2018 г.

Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика – Валери Симеонов подаде оставка, след 26 дни протести на майките на деца с увреждания след негово изказване от 19 октомври. Тогава той заяви: „Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях“. Още същият ден, в който Симеонов подаде оставка, министър-председателят Бойко Борисов я прие.

31 август 2018 г.

Трима министри – Ивайло Московски (министър на транспорта), Николай Нанков (министър на регионалното развитие) и Валентин Радев (министър на вътрешните работи) подават оставки. С този свой акт тримата министри поемат отговорност за трагичната катастрофа край Своге на 25 август, отнела 20 живота. Вината на тримата министри се дължи на това, че не са взели мерки, за да предотвратят инцидента. Оттеглянето им е поискано от премиера по време на извънредното заседание на правителството.

11 юни 2018 г.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков подавa оставка. Като мотив за това той изтъква невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с исканията на родителите с деца с увреждания. Оставката е приета от министър-председателя Бойко Борисов след разговор между двамата. Ден по-късно премиерът съобщава, че Петков остава на министерския пост, защото той се справя добре и майките на децата с увреждания го харесват. Борисов отбелязва, че в тази сфера следват палатков след палатков лагер.

23 февруари 2018 г.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обявява, че ще депозира своята оставка ден, след като става ясно, че чешката компания ЧЕЗ е взела решение да продаде бизнеса си у нас на българската компания „Инерком България“. В медиите се появява информация, че министър Петкова е кума на Гинка Върбакова, която ръководи фирмата, която иска да закупи бизнеса на ЧЕЗ, което министърът опровергава. В крайна сметка Петкова депозира своята оставка след разговор с премиера Борисов с мотива, че не иска да има каквито и да е съмнения при провеждането на сделката с продажбата на бизнеса на ЧЕЗ. В средата на март Коалиционният съвет не прие, че има основание за оставката на Теменужка Петкова и тя остана на поста енергиен министър.

30 октомври 2017 г.

Министърът на здравеопазването проф. Николай Петров подава оставка, която премиерът Бойко Борисов приема. Решението на Петров идва ден, след като е излъчено медийно разследване, уличаващо министъра, че като шеф на ВМА е сключил договори за близо 1,6 млн. лв с фирмата на мъжа, от когото дъщеря му има дете. Единствените две поръчки, печелени от въпросната фирма, са били само във ВМА и само по времето на Николай Петров. Обществените поръчки са спечелени от компанията, която даже не е била регистрирана по БУЛСТАТ. Случаят е отразен в одитен доклад, но прокуратурата е отказала да образува наказателно производство.

Това е част от списъка, а за изгонените чиновници, участвали в различни далавери, никой не чу и не разбра.

В случая оставки много, но никой не е поел политическата отговорност за големите кражби и голямото лапане.

Борисов стои като Буда начело на държавата и развива дейност, като се чисти от корумпираните. И се удря в гърдите колко е принципен.

Той се чисти тогава, когато далаверите на министрите му излязат от приятелския кръг на тихото и задкулисно крадене и се появат в медиите. Тогава, когато настъпи обществена нетърпимост.

И внезапно се появява като спасител на нацията, като доброто ченге, което гони лошите.

И никой не се сеща да го попита – чии министри са тези хора?

В кое правителство са работили?

Чии заповеди са изпълнявали?

Кой ги е контролирал, или не ги е, докато са крали?

Наистина ли Бащицата не е знаел?

Ако не е знаел, как така остава министър-председател, когато половината от кабинета му да сгазили закона?

Защо няма нито един осъден от всички тези министри?

И ако те крадат, то не трябва ли Борисов да поеме политическата отговорност и да си отиде?