Гледам тържествата в Гърция по случай 200 години от Въстанието за независмостта. Чета новините. Слушам речите. Сред гостите са приц Чарлз, херцогината на Корноул Камила, висши военни от НАТО, френският министър на отбраната (заменил Макрон в последния момента), министър-председателят на Русия Мишустин, ръководители на дипломатическите мисии в Атина. В речта си принц Чарлз каза, че Гърция е особено скъпа на сърцето му, защото е родината на баща му, принц Филип Гръцки. А баба му, принцеса Алис, по време на най-тежките години на гръцката съпротива срещу нацизма, е крила с риска за живота си в дома си в Атина еврейско семейство, за което е наградена от Израел с “Righteous Among the Nations”, а от британското правителство с “Hero of the Holocaust.” Излъчиха специално записаните речи на Джо Байдън и Макрон, които говориха за историческата роля на Гърция и гърците в човешката цивилизация, и поздравиха народа за националния празник.
И знаете ли какво, приятели? Да, гордея се безкрайно, че освен българска, и гръцка кръв тече във вените ми. Но от тези празненства, и най-вече от изказванията, съм предимно изумена. Веднага ви казвам защо. Ето, прочетете сами:
„Още Пушкин предрече нашата революция с думите си „Восстань, о Греция, восстань”…
… Вашето посещение е от особено значение за нас, тъй като бележи участието на вашата велика държава в честванията на 200-годишнината от Въстанието за Независимостта на Гърция. С течение на времето, международните корелации и геополитическите обстоятелства сближават или отдалечават държавите. Те обаче никога не са прекъсвали историческите връзки между нашите народи. Защото ние бяхме заедно по време на тежки изпитания.
…Свързани сме от история, култура, религия, връзки, започнали още във Византия, укрепени чрез гръцките общности в Русия, и станали съюз с избухването на Въстанието от 1821 година. 2021 г. е обявена за година на гръцко-руската история”.
Как ви звучи, а? Аз щях да получа удар от изумление от думите на Мицотакис към Мишустин. А после взе, че му подари златен орден, който се дава само за огромни заслуги към Гърция. Ясно помня една реч на г-н Плевнелиев от 3 март, в която на Шипка беше поканен само турският посланик, а от речта на президента останах с впечатление, че България и Турция са се били срещу Русия и са спечелили.
И как никой не изрева срещу Мицотакис, как никой от ДаГърция не го нарече национален предател? Няма бе, няма. Пляскат му гърците.
Честно си признавам, че първата ми мисъл беше „Ами как ги плещи тия неща пред НАТО?”
После се сетих, че отличителна национална черта на гръцката политика е да следва САМО и ЕДИНСТВЕНО собствените си интереси. Да не слугува ни на Изток, ни на Запад. Че Гърция може да бъде лоялен член на НАТО, без да прави хлъзгави и мъчителни лупинги, за да скрие факта, че дължи освобождението си преди 200 години на една държава, с която в момента се намира във враждуващи геополитически лагери. Че спокойно може да каже „Русия, благодарим ти, че хиляди твои синове оставиха костите си по нашите земи за нашата свобода”, и после да бие през пръстите същата тази Русия, когато се наложи.
Защото „Ние сме малък народ и нищо не зависи от нас” не е част от гръцкия мисловен код. Нито неблагодарността.