LIFE
Звездите на Кан залязват
Имало едно време в… Кан
Идването на Тарантино в Кан бе съпроводено със съспенс. Успя да завърши филма и да го покаже – 25 години след получаването на “Златна палма” за “Криминале” и 10 след представянето на “Гадните копилета”. Изкачи по червената стълба две от най-звездните момчета на нашето време, Брад Пит и Леонардо ди Каприо, заедно с по-скоро изгрялата Марго Роби. Булевардът пред фестивалния дворец се превърна в нещо като фронт – непробиваемо множество хора, приветствия с викове (както феновете си знаят), конна полиция… В Кан, който е видял всички величия на световното кино от 1946 насам, успех случаен няма.
“Имало едно време в… Холивуд” е по-малко ексцентричен от предишните филми на Тарантино, по-малко абсурден (с което може и да разсърди някои от почитателите му), по-просто скроен и емоционално по-въздействащ. На шега или истина, за Куентин се казва, че е сред най-добрите познавачи на холивудската история. Сега ни води по граничната линия между двете епохи – тази на завършващата “златна ера”, с обеднелите и технологично, и художествено студиа, с второкачествените филми и второкачествените актьори. Представляват ги персонажът Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) и неговият дубльор, каскадьор и момче за всичко – Клиф (Брад Пит). Ди Каприо и Пит усещат и разбират задачите си толкова добре, колкото самият автор на филма. Редуват с лекота иронията и самоиронията, историите, които им се случват, са от живота на киното и от всекидневието.
В действието е отделено място и за Шарън Тейт – бременната съпруга на имигриралия от Полша режисьор Роман Полански. И забавно, и тъжно е, до… момента, когато Клиф, шляейки се в свободното си време, не попада в хипи комуната на зловещия Чарли Менсън. Следва част от многоепизодната кървава вакханалия из вилите на Бевърли хилс. Не действителната, и не най-страшната, но достатъчно знакова. По волята на съдбата или на историята, все едно, след случката през август 1969 г. в Холивуд се ражда ново кино, със сериозните истории за Виетнамската война, със зашеметяващи въображението приказки. Киното на Робърт Олтман и Френсис Копола, на Спилбърг. И на самия Тарантино. Какво ли в бъдеще ще разкаже той за днешния Холивуд?!
В разговорите за успехите на румънските филми през последните години (в това число и в Кан) у нас все се намираше някой да каже: “Да, ама те не се гледат от широката публика”. Не зная доколко това е така, но един от представителите на школата, Корнелиу Порумбою, е печелил тук отличия с филми, които могат да се отнесат към печелившия сред зрителите жанр комедия: “12 часа 08 минути. На изток от Букурещ” (2006), “Полицай е име прилагателно” (2009), “Съкровище” (2015). Новият му “Свирачи” беше представен в основната състезателна програма. Криминалният сюжет, водещ ни из лабиринтите на кокаиновата мафия, е по-витиеват и изобретателен, а хуморът – изобилен и сочен.
Американският режисьор Терънс Малик снима рядко, но е ценен от колегите си като творец с философско мислене и ярък талант в създаването на екранен образ. През 1999 г. спечели “Златна мечка” в Берлин “за “Тънка червена линия”, а Кан му даде “Златна палма” за “Дървото на живота” през 2011 г. В “Един скрит живот” той разказва истински случай от времето на германския аншлус в Австрия по време на Втората световна война (действителност не достатъчно отразявана в киното досега). Малко от безброй видените филми за фашизма могат да му съперничат по задълбочено вглеждане в чудовищната мощ на това зло и във величието на човешката сила да му се противопоставя. При гледането на филма си спомних за казаното от Мартин Скорсезе по повод друг филм на Малик: “Всеки кадър може да бъде поставен в рамка”.
LIFE
Това беше моят първи голям концерт
Лепа Брена: Българската публика спаси кариерата ми
Най-много ми липсва десетилетието между 1980-а и 1990-а, призна сръбската певица
Лепа Брена застана пред журналиста Мон Дьо осем години след последната им медийна среща, за да сподели откровения си разказ за житейския път от момичето от Бръчко до върховете на балканската сцена.
Голямата звезда се върна към спомените за началото, семейството, съдбовната среща с Баба Ванга и непреходната връзка с българската аудитория.
Изпълнителката подчерта, че Фахрета Яхич и Лепа Брена отдавна съжителстват в пълен баланс между личния свят на обикновената жена и екстровертната природа на артиста.
Музикалната ѝ кариера стартира почти случайно на 21-годишна възраст с групата „Сладки грех“. Първоначално баща ѝ се противопоставя на идеята, опасявайки се, че дъщеря му ще стане кръчмарска певица.
Брена обаче защитава избора си с желанието да помага финансово на семейството си. Тя сподели, че е имала най-добрите родители на света, като майка ѝ е била фантастична шивачка и лично е създавала легендарните ѝ сценични тоалети от платове, купувани от Мюнхен. Интензивните турнета с по два концерта на ден водят до рязко отслабване със 17 килограма, което ражда визията на Брена като кукла Барби, но и провокира абсурдни медийни слухове за премахнати ребра.

Специално място в интервюто заема споменът за посещението при Баба Ванга преди емблематичния концерт на Националния стадион „Васил Левски“ през 1990 година.
По това време певицата сериозно обмисля да прекрати кариерата си, но българската пророчица категорично предсказва, че тя ще пее, докато е жива, и че ще пристигне в София от въздуха. Пророчеството се сбъдва буквално, когато Брена каца с хеликоптер пред огромното море от български почитатели.
Изпълнителката призна, че именно любовта и енергията на българската публика са спасили кариерата ѝ и са ѝ дали ракета и космически кораб в момент на колебание.
Певицата разкри, че най-много ѝ липсва десетилетието между 1980 и 1990 година, когато хората са били част от света и са изпитвали истинска радост, енергия и любов, които в съвременното общество изглеждат изгубени.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
Край на стерилната кухня. Белият интериор става по-топъл
Белите кухни няма да изчезнат, но онзи стерилен интериор отпреди десетина години вече губи позиции.
Дизайнерите все по-често заменят студеното ярко бяло с кремави и бежови оттенъци, а към тях добавят дърво, камък и по-топли метали. Идеята е кухнята да изглежда уютна и живяна, а не прекалено лъскава и безлична.
По-меко бяло вместо снежно
Студените бели бои вече отстъпват място на по-топли нюанси с лек кремав, бежов или сивкав подтон. Те стоят по-естествено до дървени шкафове, месингови дръжки и каменни плотове.
Важно е цветът да се гледа заедно с пода, плота и мебелите. Едно бяло може да изглежда чудесно до мрамор, но твърде сиво до топло дърво.

Текстурата прави кухнята жива
Най-бързият начин една бяла кухня да изглежда остаряла е всичко в нея да бъде еднакво. Затова дизайнерите добавят дърво, мазилки, естествен камък, релефни плочки, матови повърхности и дори греди.
Малки детайли като интересен аспиратор, ламперия на острова или декоративно осветление също помагат кухнята да изглежда по-индивидуална.
Камъкът вече е по-спокоен
Силно контрастните плотове с огромни шарки постепенно отстъпват. На тяхно място идват мрамор и кварцит с по-фини жилки и по-ненатрапчив рисунък.
Така кухнята остава интересна, но не натоварва окото и по-трудно излиза от мода.
Гърбът на кухнята става акцент
Едно от най-подходящите места за малко характер е кухненският гръб. Там все по-често се използват ръчно изработени плочки, текстуриран
камък или по-интересен десен.
Това позволява белите шкафове да останат класически, без цялата кухня да изглежда скучна.

A private residence in Villanova, PA. For use by Bluebell Kitchens and Michele Plachter Design only.
Photo – copyright Rebecca McAlpin
Металите вече не трябва да са еднакви
Месинг, полиран никел и други по-топли метални покрития могат спокойно да се комбинират. Така интериорът изглежда по-естествен и не толкова нагласен.
Същото важи и за цвета – малък контрастен акцент върху острова, по-тъмен под или дървен шкаф може напълно да промени бялата кухня.
Дървото отново се връща
Естествените дървени шкафове и плотове отново стават все по-желани. Те могат да се комбинират с бяло, без кухнята да изглежда старомодна.
Новата идея е проста – белият цвят остава, но вече не е сам. До него идват топлина, текстура и малко повече характер.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
За пръв път виждам тези лица без да е нужно да въведа код за родителски контрол
Режисьорът на предаването ни показва познати лица.
За пръв път виждам тези лица без да е нужно да въведа код за родителски контрол.
Две красиви попадения, след които всичко свърши!!!
За съжаление допуснаха много леки голове и станаха жертва на изключително груба игра опитните състезателки от отбора на Brazzers.
Човек не може да ги познае, много са облечени! 😀
На тази снимка не само лицата са добре познати
Само за няколко минути успяха да повдигнат духа в съблекалнята и домакините излязоха доста по-освободени за втората част
-
ИСТОРИЯ4 years agoВълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years agoЛора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years agoКак създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
