КОМЕНТАР

Парите, които идват от Европа – при кого отиват? Колко са отишли при дребните хорица, при Мравуняка

Published

7 years ago

May 28, 2019

Author

СЛЕД ИЗБОРИТЕ – НИЩО НОВО, ДРЪН-ДРЪН ЯРИНА

КОСТИНБРОД – ВЪВ ВАРНА

БСП помпаше собствените си фантазии и смяташе, че те ще бъдат убедителни и за публиката: Бойко си отива, ГЕРБ се измита, иде края на диктатурата.

Само че, Народът има далеч по-здрав разсъдък, затова не си загуби времето да ходи напразно до урните.

Заблудата, че нещо може да се промени точно с тия избори, е изцяло за сметка на БСП – на нейната еуфорична и дори леко налудна нагласа.

Отгоре на всичко, ББ им каза направо, че няма никакво намерение да си ходи заради някакви евроизбори.

А пък фамозното „кръгово“ във Варна пак щеше да попадне под свлачище – това гледайте.

Ако теглим една въображаема линия, която да го свързва някак с Европа, ще стане ясно, че тя изобщо не се интересува от начина, по който се строи у нас – а и от това как се управлява държавата.

Защо очаквате евроизборите да променят това?

В изборната нощ току използваха думата „катарзис“: далаверата с апартаментите довела ГЕРБ до катарзис.

По начало тази дума трябва да се забрани в българската политика.

Има ли толкова чувствителен властник, който да изпита подобно потресение?

Най-неприятната вест за ББ е тоталната вече зависимост на ГЕРБ от него самия.

Ако го няма, ония ще бъдат ответи като глухарчета, далеч по-драматично от БСП.

БСП се захласна по апартаментите и забрави всичко друго.

Но не забрави канибалската си същност: тия тръгнаха към изборите, впили зъби един в друг.

Горкият им електорат: трябва да му връчат колективно звание „Герой на България“.

Станишев доразби БСП. И Първанов участва в заверата – и спечели по-малко гласове от осъдената кметица Иванчева.

Двамата със Станишев станаха патерици на Бойко. Може и да им е приятно.

Зашеметяващата изборна пасивност е знак, че българите не се припознават като част от Европа.

Обикновените хора са уплашени от собствената си съдба, но не проумяват, как тя може да бъде променена от Европа.

Превърнали сме се в държава на угнетени бедняци, които Смъртта прибира най-рано – никой не посмя да говори за тия неща и как Европа ще ни помогне да ги преодолеем. Не се осмелиха чак толкова да лъжат.

А и Европа очевидно няма очи за същинските ни беди.

Някои коментатори бяха пределно жалки в желанието си да се харесат на победителите: апартаментгейт не повлиял на гласоподавателите на ГЕРБ. Не ги изкарвайте чак такива тепегьози.

Голямата баданарка беше, че ББ взел кампанията на ръчно управление, понеже бил „притиснат до стената“.

Обаче активността му преди изборите не беше над обичайната – а с нея отдавна сме свикнали.

Следващият път дали стената ще издържи?

ББ използва асансьора на Цветанов, за да наложи образа си на Чистач. Засега на дребни подопечни риби.

Българите пет пари не дават за Европа, грамадното болшинство от тях не усещат, че тя е при тях. Охранените бузи от телевизиите си затварят очите за това.

Ако някоя баба успее да спести някак три лева, за да си купи парче немски салам – а той се окаже фалшив – тя какво ще разбере от Европа? Направо й казват, че е по-зле от Пенка/кравата.

Властта изчислява Европа с друго сметало: направихме толкова магистрали, толкова стадиони и пр.

Да де, обаче петдесетината баби от някое умряло село, където е построен стадион за пет милиона лева, усещат, че Европа, всъщност, се подиграва с тях. И това няма да се промени.

Липсва истинското приближение.

Номерът на ББ беше прост и ефикасен: изтегли битката към себе си, превърна я в лична битка.

Този номер не успяха да схванат в БСП и да му противопоставят сериозен опонент.

А къде остана Народа – той отново не участва в тази битка.

Габриел амнистира асансьора на Цветанов: българите не вярвали на лъжи. Не се сети да каже, че българите вярват на ББ.

Той пък трябва спешно да издаде таен указ да не го наричат „нашият лидер“ – така наричаха албанския диктатор Енвер Ходжа.

Кадърът на нощта: Каракачанов не знае, че камерите са включени – и със страстно увлечение барабани по масата с пръсти.

Не беше химна на Европа – но отдадеността му си я биваше.

Най-втръсналият въпрос беше: кой ще понесе отговорността в БСП?

Че за какво – там очакват да бъдат наградени от ББ.

И друго чакат – той да се самоубие.

Малка храброст ли е това?

Да се опитаме да надникнем в главата на един обикновен българин. Добре де, защо да гласувам – казва си той, – какво ще промени това, освен, че ще осигури на 17 нашенци безметежно препитание в Брюксел.

Какво могат да променят те в навалицата от 750 евродепутати – от сутрин до вечер хорово да декламират, пак никой няма да им обърне внимание.

Как ще приближат Европа към мен – казва си още нашенецът, – ако аз съм един от онези 1 милион и 650 хиляди души, които някак оцеляват под границата на бедността?

Или един от ония 72% работещи, които не могат за задоволяват нуждите си?

Това е един театър, в който атовете се ритат, а магаретата/нашите одобрително реват – какво променя това в живота ми?

Парите, които идват – при кого отиват?

Нека най-после да извадят истинското сметало и да кажат, колко милиарда са отишли при латифундистите или при едрите строители – и колко са отишли при дребните хорица, при Мравуняка.

Такова сметало няма.

Всъщност, ако сме толкова благодарни/задължени на Европа, защо, примерно, здравеопазването ни е в кома?

Все събираме пари за кувьози – не може ли най-сетне Европа да създаде един гигантски кувьоз, в който да наглежда клета България?

ББ, неизвестно защо, говореше за някакъв „нов Костинброд“.

Така и не стана ясно, какъв е замисълът му: дали се опасяваше от опонентите си, той самият ли беше намислил нещо или просто разсейваше публиката.

Каквото и да е имал предвид – Костинброд се случи във Варна и беше организиран от неговия кмет Портних.

Историята с „кръговото“, което не е кръгово, може да изглежда дреболия, но не е.

Тя отново ни убеждава, че във всичко у нас е заложено някаква Свлачище.

И задължително – една тлъста порция безсрамие.

Изхарчваш стотина милиона за едно чудо-ненагледно – а сетне ти е виновна някаква незаконна циганска къща, която ти си търпял.

Тия хора няма да се променят, не е възможно: удавиха 13 души в Аспарухово, пак заради цинично безволие, и накрая ги оправдаха.

Дано обикновеният българинът не е се е примирил вече с подобни дивотии – дано те не са го прекършили окончателно.

Тогава превръщането на България в едно дефектно кръгово ще е неизбежно.

На такава държава не й трябват евроизбори – освен, за да си начешат някои крастата.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ