АНАЛИЗИ

Европейската “демокрация” умира!

Published

7 years ago

June 23, 2019

Author

Политически „блиц совалки“ в разединена Европа. Жива ли е европейската демокрация?

Европейските избори в края на май преминаха в един нездрав климат на песимизъм и неяснота за бъдещето на Европейския съюз. В Европа, а и в света, демокрацията последните години преживява конфронтация и конфликти. Политическите системи в различните европейски страни ги организират, съзнателно или не, прехвърлят ги съответно на правителства и на партии, като по този начин влизат в управлението и политиките на Стария континент, една практика от векове.

Но кое накара европейците да отидат до урните?

Два са основните импулси, които предизвикаха хората да гласуват в Европа. От една страна – поляризацията, която силно се раздвижи с изяви на националисти и популисти, най-вече във Франция и Италия, където крайната десница стана първа политическа сила. А от друга – появата на нов „ековот“, който много ясно се изрази в Германия – постави „зелените“ на второ място, пререждайки социалдемократите.

Двете исторически мажоритарни партии, управляващи в тандем Европейския съюз, народните и социалистите, днес разчитат вече на подкрепата, както на либерали, така и на зелените в Европарламента за сформиране на парламентарно мнозинство и в избора на висшите кадри на европейските институции.

Антиевропеизмът на различните формации на крайната десница в Европа направи рязък завой в тази изборната кампания, съобразявайки се с трудностите на британците за изпълнение решенията по Brexit. Тези партии вече не искат да напускат ЕС, а да се възползват от бюджетите и средствата на Съюза, за да го променят и дори да го разрушат, но отвътре. Този антиевропеизъм ще тегне над ЕС, но ще разчита на недостатъчна численост от евродепутати, които ще спъват и ще блокират парламентарната активност, но няма да управляват Европейския съюз.

Продължава след рекламата…

Политическата личност, която най-силно бе наказана на тези избори бе френският президент Еманюел Макрон, който бе задминат от гласовете на Марин льо Пен. Но това не попречи на неговия неистов стремеж да е лидер на новия проект за европейско строителство.

Евровотът показа също и един друг важен факт, че е износена голямата коалиция, която управлява Германия, чиито компоненти, CDU-CSU y SPD, губят почти 20%. Така френско-германският тандем, който традиционно беше моторът на европейското строителство, ще трябва да се раздели вече с тази приоритетна задача след изборите и да потърси нови съюзници.

Италианският политик Матео Салвини също не постигна целта си. Лидерът на италианската Liga очакваше да победи и да оглави правителството в Италия, като по този начин получи по-силен глас в Евросъвета. Въпреки успеха си, Салвини остава назад и не може да оглави силна антиевропейска група в Брюксел, която да има управленски претенции за челни европостове.

Новата „звезда-политик“ в Европа е испанецът Педро Санчес, рекордьор в печелене на три последователни тежки избори – парламентарни, европейски и местни в рамките на един месец.

Санчес се оказа и безспорен политически стратег. Испанският и.д. премиер нито за миг не изостави премиерските си ангажименти, съчетавайки ги с напрегнатите три кампании, които се застъпваха. Твърдо решен Испания да поеме политическа отговорност в Брюксел, Педро Санчес предложи на испанските основни политически лидери важен Пакт за Държавата за гарантиране просперитета на Испания, която задължително да влезе в управленското ядро на Евросъюза. И получи тяхната подкрепа, въпреки че за кандидатурата му през юли в парламента десните партии – Народната партия и гражданската „Сюдаданос“ заявиха, че ще гласуват „против“.

“Ние изразяваме нашето съвпадение и подкрепа на Пакта за държавата, защото Испания трябва да има силна политическа позиция в Европейския съюз и ще подкрепяме кандидатурите, които ще предложи Държавата в институциите на Общността, надявайки се да са поне за два от най-важните постове.“, изтъква П. Касадо, лидер на Народната партия.

И ще попитам: А каква е българската стратегия за новите управленски институции и има ли мисъл, за изготвяне на подобен предварителен Пакт за Държавата ни за гарантиране просперитета й в Европейския съюз? Постигната ли е такава договореност, въпреки политическите различия между правителството и лидерите от опозицията? Има ли нужната чуваемост за обща политика в името на България на правителството и 17-те български евродепутати, които ще работят в Брюксел?

Новият европейски тандем Макрон-Санчес-Коща.

“Социална Европа” е по идея на бащата на ЕС, Жак Делор.

Нека припомня, че Франция винаги е проявявала активност в политиката на Европа и специално в ЕС от създаването му. Нека не забравяме в листата на Шуман, Делор и аристократът-президент Валери Жискар Д·Естен и „Конвента за бъдещето на Европа“, политически модел на ЕС от 2003г.

Лансираният преди две години Алианс „Социална Европа“ между Меркел и Макрон, днес е Алианс и между Мадрид, Лисабон и Париж.

Френският президент разясни с цел да насърчи своите колеги Коща и Санчес новата-стара идея за реформиране на Евросъюза, центрирана върху “европейския суверенитет и европейска ефикасност”.

Позицията и апетитите на Франция за новите управленски постове в Евросъюза.

Париж реагира остро: „новите важни постове в Брюксел не бива да са заради знамена, а за визия и проекти. Засега никой ”spitzenkandaten“ няма мнозинство“. Макрон все още не издава своя коз.

Брюксел отговори на Париж: „Трябва да се опитаме да спрем тази машина на престрелки и Макрон да преосмисли. Той не командва тук, Брюксел не му е Париж.“

Президентът Макрон сякаш си отдъхна след загубата от Марин льо Пен. Наблюдава се известно спокойствие във вътрешния фронт. Бурята от френската улица утихна, европейските избори консолидираха властта на либералите и катедралата “Нотр Дам” отвори опушените от пожара високи порти и макар с каски, неделна литургия отново оттекна в храма. Настъпи часът за Европа…

Френският президент изтъка цяла мрежа от алианси за амбициозната си програма за реформа на Европа през последните две години, но след последните европейски избори, той откри в лицето на Испания един от най-солидните свои съмишленици.

“Испания е най-голямата европейска страна с лидер-социалист. Педро Санчес показа силна проевропейска ангажираност, съпричастност към линията и програмата Макрон, постигна добър резултат на изборите и споделя големите европейски приоритети”, твърдят запознати от Елисейския дворец.

„Най-важно е избиране на най-добрия за нов председател на Еврокомисията, за което Франция има и амбиция, и опит и тук не е въпрос на знамена, а на проекти и на визия”, повтаря Париж.

„Съща така не е въпрос и от коя политическа фамилия ще бъде председателят на Европейската комисия, като се има предвид, че европейските избори показаха, че политическият пейзаж е наопаки, обърнат е с краката нагоре и да говорим, че винаги трябва да са същите семейства и същите страни, които решават каква да е Европа, не смятам, че е в унисон с посланието, което гражданите отправиха от урните. Става дума за европейско възраждане… ”, смята дипломат от „КЕ Д’ОРСЕ“/Quai d’Orsay/ и добавя: „Германецът Манфред Вебер “не е убедителен с нищо, че е по-добър от останалите кандидати, липсва му опит…”.

Макрон е отчаян: “Всичко ми се струва много бавно. Европа е свикнала не да действа, а да се отбранява само, очаква да настъпи нова криза с еврото, за да задейства механизмите за стабилитет”.

За да насърчи сътрудничеството и да получи подкрепа, Париж гледа към Мадрид и към Лисабон: “Можем да кажем, че сега съществува в Европейския съвет Франко-иберийски алианс, рамо до рамо Еманюел Макрон, Педро Санчес и Антонио Коща.”, казва министърът по европейските въпроси Амели де Мончален, която отбелязва, че се касае за партньорство с много общи идеи “европейски бюджет, реформа на Еврозоната, обща земеделска политика, международна търговия, обща европейска отбрана…” За Шенген тя смята, че се налага “императивна реформа”. “Прилага се 33 години и се държи само на два крака: по-малко вътрешен контрол и повече контрол на външната граница, повече се грижим за първото и много малко за второто. Това върви само, ако има слаб външен миграционен натиск”.

„Френско-иберийският годеж“ не е перфектен, както никой годеж. “Има теми, по които не сме съгласни”, споделят испански дипломатически източници. “За присъединяване на Западните Балкани, например. Испания е за интегриране на Балканите, а Франция смята да се процедира по-бавно във времето.”

Откриването на новия Европарламент е на 2 юли с избор на председател и заместник-председатели на Парламента от новите 751 евродепутати.

Преди първото пленарно заседание депутатите трябва да се определят към някоя политическа група и коя точно. В предишния мандат имаше 8 политически групи в ЕП.

Европейските политически семейства в досегашния парламент номинираха водещите си кандидати за поста на председател на Комисията. Парламентът заяви, че няма да приеме кандидат, който не е бил номиниран като водещ кандидат от политическите партии. Именно това е разковничето и разногласието между Меркел и Макрон на последната среща на върха на 20 юни на 28-те в Брюксел.

България влезе в европарламентарна надпревара. За първи път председател и зам.председател на европейските либерали ще са евродепутати от Източна Европа. Евродепутатката от ДПС Искра Михайлова бе избрана за заместник-ръководител на либералната група. За председател фаворит е бившият еврокомисар по земеделието и експремиер на Румъния Дачиан Чолош, тъй като досегашният лидер на АЛДЕ белгиецът Ги Верхофстат се кандидатира за председател на Европейския парламент.

Брюксел, 20 юни: Деликатните преговори на срещата на върха на ЕС за избор на приемлив кандидат за председател на Европейската комисия завършиха с фиаско и безрезултатно.

“Няма мнозинство за никой кандидат. Ще се съберем отново на 30 юни. Ще продължа консултациите”, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск след петчасов маратон на дебати. “Вчера бях предпазлив оптимист. Днес съм повече предпазлив, отколкото оптимист”, написа Туск в “Туитър” след разговора си с лидерите, Меркел, Макрон и Санчес. Кандидатът, който ще заеме на 1 ноември поста от Жан Клод-Юнкер, трябва да получи подкрепата на 21 от 28 европейски лидери и да събере мнозинство от поне 376 гласа в ЕП. ЕНП, най-голямата група в европарламента със 182 „народни“, срещу 153 социалисти и 108 либерали иска председателския пост на Европейската комисия и никой не оспорва нейните претенции, но трябва да се намери кандидат, различен от Вебер, са заявили пред АФП трима високопоставени източници.

За някои от участниците в Срещата на върха, като председателя на Еврокамарата Антонио Таяни, „кой ще ръководи ЕК, решението е да бъдат затворени 28-те европейски лидери в залата, така както кардиналите по време на конклав във Ватикана и да се отвори портата, когато се появи “белият дим”…“.

Други предполагат, че новото име на председателя на ЕК ще се появи на много отдалечено място, каквото е японския град Осака, където основните лидери на ЕС ще присъстват на световната Среща на върха Г-20 на 28 и 29 юни. На следващия ден, 30 юни, на срещата в Брюксел може да има вече наследник на Юнкер и даже имената на останалите лица за висшите постове, като председател на Европейската централна банка, председател на Евросъвета и името на Върховния представител на ЕС за външната политика. А на 2 юли Европейският парламент ще избере и свой председател, с което ще се сформира новата купола на Общността.

Жоржета Пехливанова – дипломат. Завършила Софийския университет, специализации в Сорбоната -Париж, Академия на ООН в Женева, Дипломатическа академия – Мадрид, има докторат по испанския преход. Кариерата й преминава в Министерство на външните работи и зад граница в Испания и страни от Латинска Америка. Автор е на четири книги, на редица анализи и публикации на външнополитическа тематика.

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ