ЗАКОН

Как да се държите пред побеснели прокурори и ченгета!

Published

7 years ago

October 2, 2019

Author

Не отговаряйте на полицаи и прокурори, ако първо не обяснят защо ви питат

България има проблем със защита правата на задържаните да бъдат навреме, надлежно и разбираемо информирани защо са лишени от свобода. Често в такава неизвестност те биват притискани от правораздавателните органи да разкриват информация и да пишат обяснения преди да е пристигнал адвокатът им. Известна е и практиката да “канят” заподозрени на “разговор”, който на практика се превръща в разпит и когато пристигне техен защитник, му се казва, че няма нужда от него, защото това не е задържане, а свободна беседа.

Това са част от заключенията на Агенцията на Европейския съюз за основните права (АЕСОП), базирана във Виена и наследник на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията. Докладът, изработен по поръчка на Европейската комисия, проследява прилагането на 3 директиви на ЕС в 8 държави, сред които и България, през 2018 г.

Данните в него се основават на интервюта с общо 252 души, включително 29 от България. От тях 11 са заподозрени от българските власти или са задържани по искане за екстрадиране от друга държава в ЕС, 6 са адвокати, 5 са полицаи, 4 са съдии или прокурори и 3 са от организации, които следят ситуацията в местата за задържане и лишаване от свобода.

Един от задържаните в България е описал, че известно време не е получил никаква информация за основанието и причините за това, а трима – че изобщо не са поличили никакво обяснение. Понякога те нямат достатъчно време да изчетат връчения им документ или полицията ги пришпорва да свършват бързо.

Липсваща или неразбираема информация

Представител на организация, наблюдаваща положението в местата за задържане, описва: “Основанието за задържане не е описано подробно в заповедта. Ако някой е арестуван, защото има доказателства за престъпление, това също не се описва в заповедта. Заповедта се попълва с колкото се може по-малко думи. Така че човекът не получава информация – най-малкото от тези документи не става ясно каква е причината, понеже задържаният няма представа какво означава, например, Член 72, параграф 1, точка 2, 3 и 4. Това не е информация, на която може да се разчита.”

ДокладътВ други от проверените страни като Австрия, Дания, Гърция, Холандия и Полша, в повечето случаи основанията за арест са представени писмено и се обясняват устно. В Холандия заподозреният може да получи допълнително обяснение от помощник на прокурора, тъй като това е част от оценката за законното основание за лишаването от свобода.

Авторите на доклада уточняват, че поради малкия брой анкетирани не бива да се правят общи заключения, че по принцип така се действа във всяка от държавите. Но един от интервюираните в България задържани описва: “Изобщо не ми казаха защо ме арестуват. Питах ги “За какво, какво става, искам да знам какво се случва, защо е всичко това?”, а те ми казват “Влизай в колата. За какво – ще научиш в полицейското управление”.

Имате право да мълчите

Не само в България се злоупотребява с това, че хората обикновено не знаят (и не биват надлежно информирани) за правото си да мълчат, включително за да не разкриват информация, която може да се използва срещу тях. Представител на органите на реда описва това като “игра на покер” със задържания.

“По принцип, заподозрените би трябвало да бъдат информирани и да разбират тази информация. Въпросът е, че понякога преди да пристигнат адвокатите им те биват подканвани да разкажат всичко, да споделят, защото така щели да получат по-леки присъди, защото иначе щяло да има “сериозни последствия” и т.н. Такива средства се използват и ако задържаните са по-податливи, по-срамежливи – както се държат повечето хора, попаднали за пръв път в подобна ситуация, те започват да пишат дълги обяснения, в които казват и неща, за които никой не ги е питал или дори неща, които са далеч от истината, само и само да излязат на свобода колкото се може по-бързо”, разказва адвокат от България, чието име не се посочва в доклада.

Опасната сива зона на “беседите”

Авторите описват и как в полицията на някои държави използват “сивата зона”, в която задържаният още не е наясно какъв е статутът му – дали е заподзрян, свидетел… Това е моментът, в който и органите на реда не са длъжни да уведомят задържания за правата му – задават му въпроси и си записват отговорите, но не ги вписват в официалните документи по случая. Преди да го информират за статута, задържаният не се ползва от защитата на заподозрян, който е длъжен да каже истината, но не може да бъде принуждаван да разкрива вредящи лично на него факти.

“Първо, хващат някого, водят го в полицията без да му връчват заповед за задържане. После казват, че просто искат да си поговорят. И когато пристигне адвокат, заявяват, че “Ама чакай, той не е задържан, че да има право на защита, ние просто водим беседа”. Човекът не е информиран за нищо, не знае защо е там, те просто започват да питат” “Къде беше, познаваш ли този или онзи” и т.н. А адвоката – забравете за него”, разказва в доклада защитник от България.

В страната това се наричало “разузнавателен разговор” и адвокати твърдят, че в България често такива беседи са първото основание, на което потенциален задържан, обвиняем или представляващ интерес е викан да се появи, а не формално да го призоват като свидетел.

Няколко от участниците в проучването изтъкват, че подобни “беседи” могат да навредят на положението на задържаните. Понякога такива хора дори не са записвани в регистъра на полицейското управление, а адвокатите им са държани отвън, защото нямали основания да присъстват. Половината анкетирани адвокати споделят за случаи, в които полицията се опитва в такава ситуация да измъкне колкото може повече, включително като кара хората да дават писмени обяснения.

“Българските власти са регулирали с някакви вътрешни документи – публично достъпни нормативни актове няма – провеждането на такива “разузнавателни разговори”, за които научаваме от разпитването на полицейски офицери като свидетели в наказателни дела”, разказва български адвокат. “Тогава установяваме, че заподозреният е бил поставен в ситуация да говори с полицията и да им каже всичко по случая без да му е изяснено нито че имат право на адвокат, нито че имат право да мълчат. После думите им биват включени в делото като свидетелски показания на разпитвалите ги офицери.”

Преходът от свидетел към заподозрян

Друг важен момент, посочен в доклада, е използването на показания от свидетели за натиск срещу тях, когато статутът им се промени в заподозрени или обвиняеми. В почти всяка от осемте държави с изключение на Дания, свидетелските показания остават в делото и съдията може да ги допусне като доказателствен материал или да ги прочете и да ги вземе предвид при разглеждане на случая.

Адвокат от България казва, че в страната има такава практика – да се взимат свидетелски показания и човекът да бъде питан вече като заподозрян дали продължава да стои зад думите си.

“По принцип, показанията на заподозрян, когато той е бил само свидетел, не се взимат предвид. В България това е напълно незаконно, доколкото знам – Европейският съд за правата на човека постанови, че е погрешна практика оперативните работници, след като разговарят с някого, после да разказват като свидетели какво са чули и присъдата да се основава на косвено признание”, разказва един от българските защитници.

“Разбира се, че четат свидетелските показания и ги взимат предвид. Както и че задават въпроси на базата на това, което заподозреният е заявил като свидетел”, е цитиран в доклада български адвокат. “Взимат ги предвид, но не могат да ги използват законно, съдът не може да се мотивира с това, че като свидетел той или тя е казал едно, а като заподозрян – нещо, противоречащо на първото, и затова второто ще го пренебрегнем и ще се позовем на показанията като свидетел. Това е невъзможно.”

Защо задържаните не схващат състоянието си

В проучването е отделено внимание и на усилията на властите да проверят дали задържаният добре разбира информацията за статута си. Авторите изброяват 5 проблемни казуса защо хората не схващат за какво става дума и България присъства при всеки един от тях:

– бързане да се приключи с процедурата

– стрес или психологическо състояние на задържания, особено ако е в такава ситуация за пръв път (в 3 от 5 случая в България анкетираните заподозрени изобщо не си спомнят заради притеснение дали са ги информирали за правата им да извикат адвокат; двама казват, че полицията директно им е извикала адвокат, на един е било казано, че няма нужда да вика адвокат, защото процедурите срещу него ще бъдат прекратени, един се е сетил, че прочел за право на адвокат във връчената му за подписване писмена декларация; във Франция съотношението на хората в такава ситуация е 1:10)

– предполагане на връзка между нивото на образованост на задържания и способността му да разбере правата си (бел.ред. – в смисъл, че на по-необразованите не се дават подробни обяснения, защото не могат да схванат за какво става дума)

– полицията не полага усилия задържаният да разбере правата си и просто му ги изчита и пита наясно ли е

– проблеми с това по какъв начин се поднася информацията на задържания (анкетиран от България описва как просто се връчва писмена декларация, която се очаква човекът да прочете, попълни и подпише).

Представители и на полицията, и на адвокатите в България казват, че обикновено се оставя изцяло на защитниците да обяснят на хората ситуацията. “Но ако задържаният се появи с адвокат, не му четат правата. От 100 случая, които съм имал, правата бяха изчетени само веднъж”, споделя един от адвокатите.

Адвокатите струват пари и това плаши

Още един важен момент за България – задържаните са освободени от плащане на разходите на представляващите си защитници, само ако в крайна сметка бъдат оправдани. Български адвокат твърди, че властите подчертават този факт на задържаните, вероятно за да ги накарат да се откажат от търсене на услугите на защитник: “Хората се притесняват за разходите, защото при изясняване на това, че им се полага правна помощ, винаги им казват, че ако ги осъдят, тези средства не им се възстановяват”. Негов колега казва, че това не е съвсем така, поне при хората, които вече са били обвиняеми – те не се притеснявали за разходите, защото на практика държавата няма как да си събере парите от осъдени в тежко финансово положение.

От България и Полша съобщават в доклада за притеснения, че органите на реда са във връзки с назначаваните от държавата адвокати и често полицаите препоръчват свои приятели. От организация, следяща състоянието на местата за задържане, разказват, че ако полицията изобщо помага на задържаните да си намерят адвокат, то е най-много да им връчи списък с имена и контакти и да им даде телефон или дори да позвъни на някой от тяхно име. “Всички анкетирани представители на този орган бяха единодушни, че никаква друга помощ не се оказва.”

Има адвокат, но как да стигне до клиента си

Когато в България се установи връзка с адвокат, има трудности той да се срещне с клиента си. Това става, след като конкретен служител, отговарящ за делото, позволи посещението, а това обикновено отнема време, през което продължават “неформални разговори” на полицията със задържания, пише в доклада. Опитите да стигнат до клиента си бързо след задържането се сблъскват с това, че назначаването на водещ следовател става след време и преди това никой не поема отговорността да позволи посещение на адвокат. А би трябвало човек да има възможност да се обади на семейството си или на адвокат от момента, в който е влязъл в полицейското управление, казва един от анкетираните.

“Когато ги задържаме за 24 часа, те не се нуждаят от адвокат”, обаче обяснява полицейски служител от България. “[Това става] едва по-късно, когато се намеси следовател и реши дали формално да повдигне обвинения или не.”

Двама задържани, които са анкетирани за доклада, казват, че сами са избрали и платили за защитниците си, но че те не са присъствали при арестуването им или когато полицията е поискала да дадат писмени показания по повдигнати им обвинения. Те са прекарали около 24 часа в ареста и са се видели с адвоатите си при напускането на управлението или по-късно. Други двама обвиняеми казват, че адвокатите са им избрани от полицията и че са ги видели чак в съдебната зала. Единият от тях е прекарал около 2 месеца в ареста преди първото съдебно заседание. И двамата не са доволни от начина, по който са ги защитавали и обвиняват адвокатите си, че само са се съгласявали с прокурора. Всъщност, по закон те имат право да сменят защитника си, ако не са доволни.

“Ако, съгласно Наказателно процесуалния кодекс на България, обвиняемият задължително трябва да има защитник и ако случайно полицейски служител или магистрат го разпитват без адвокат, въпросите имат нулева стойност, те нямат никаква процесуална стойност. Протоколите от такива разпити не се допускат като доказателства заради серзиозно процесуално нарушение. По този начин се допуска грешка още в разпита и каквото и да е казано в него, то няма процесуална стойност и е недопустимо като доказателство”, обяснява български съдия.

ЗАКОН

Корумпираните магистрати имали поне по 1.9 имота

Published

4 weeks ago

June 24, 2026

Author

Имуществото на магистратите: имоти за 1 млрд. евро – по 1,9 апартамента на човек и по поне една къща.

Апартаменти, купени с лични средства, поне една къща, земеделски земи и все по-скъпи автомобили.

Така изглежда имущественото състояние на магистратите у нас, показва анализ на Български институт за правни инициативи.

Анализът обхваща декларациите, които съдии, прокурори и следователи подават към Инспектората на Висшия съдебен съвет и е за периода 2016 г.-2025 г., като са разгледани данни за 4162 магистрати.

В обработения масив са идентифицирани над 20 000 недвижими имота и над 7000 моторни превозни средства, декларирани като притежавани или придобити от магистрати. Общият брой разгледани декларации е 9297.

Следва да се уточни, че макар анализираните декларации да са подадени в периода 2016–2025 г., част от декларираните активи са придобити преди този период. Това превръща изследването в една от най-мащабните граждански обработки на публична информация за имущественото състояние на магистратите в България.

Апартаментите са най-разпространеният вид имот сред магистратите. 76% от тях притежават поне един апартамент, а средният брой апартаменти на магистрат е 1,9. 38% от магистратите имат повече от 1 апартамент, като 3,6% притежават пет или повече апартамента.

По отношение на къщите, 37% от магистратите разполагат с поне една къща, а средният им брой е 1,5. Над една трета – 36,6% имат повече от една къща. 38% от магистратите притежават поне земеделски земи, като средния брой достига 3,3 имота на собственик. Следва да се има предвид, че в тази категория попадат различни видове земеделски имоти – ниви, градини и множество разпокъсани парцели с различна площ.

Разпределението на притежаваните имоти показва, че най-голям дял заемат апартаментите – 27% от всички декларирани имоти на магистратите. Следват нивите с 23%.

Най-голям дял от апартаментите, притежавани от магистратите, се намират в София – 38% от декларираните имоти. На второ място са други областни градове – 24%.

Стойност

Средната стойност на един апартамент по текущи цени възлиза на 178 649 евро, като общата стойност на всички декларирани апартаменти по текущи цени достига 1 062 508 483 евро.

Общата жилищна площ на тези апартаменти е 526 555 кв. м, при средна площ от 86 кв. м на апартамент.

Основните начини, по които магистратите са придобили декларираните от тях имоти са наследство и покупко-продажба. Най-голям дял имат наследените имоти – 43% от всички декларирани имоти. Почти равен е делът и на имотите, придобити чрез покупко-продажба – 40%. Даренията представляват 11% от всички декларирани случаи на придобиване, докато делбата има относително ограничен дял – 3%.

Наблюдават се съществени различия в начина на придобиване на апартаменти и къщи от магистратите. При апартаментите преобладават покупко-продажбите – 59%. Наследяването заема второ място с 26%, следвано от дарението – 11%.

Произход на средствата

Интерес представлява и анализът на произхода на средствата при покупкопродажба на имоти. При 63% от закупените имоти са използвани лични средства, а при 41% – банкови кредити. В отделни случаи са използвани и средства от дарения, наследства или продажба на друга собственост.

45% от имотите са придобити изцяло с лични средства, 25% – изцяло с кредит, а при 11% е използвана комбинация от кредит и лични средства.

По-нови и по-скъпи автомобили

Наблюдава се тенденция след 2021–2022 г. магистратите да придобиват по-скъпи и по-нови автомобили, отчитат още от БИПИ.

Най-често притежаваните марки автомобили са Toyota, Volkswagen, Mercedes, Opel и Honda, което до голяма степен съответства на структурата на автомобилния парк в страната като цяло.

В обобщение, анализът очертава цялостна картина на имущественото състояние на българските магистрати, която в значителна степен следва общите социалноикономически тенденции в страната.

Наред с преобладаващия модел на стандартна имуществена обезпеченост, изследването откроява и отделни случаи на значителна концентрация на собственост, които представляват интерес от гледна точка на бъдещи задълбочени анализи и институционален контрол.

“Поводът за настоящия анализ не е търсене на сензация, нито внушение за индивидуални нарушения. Данните сами по себе си не доказват незаконно забогатяване, корупция или злоупотреба със служебно положение. Те обаче дават необходимата основа за информиран обществен и институционален разговор. Особено, когато съдебната власт разполага с висока степен на независимост, прозрачността относно имущественото състояние на нейните представители е ключова предпоставка за доверие, отчетност и почтеност”, посочват още от БИПИ.

И отправят редица препоръки към работата на ИВСС, който, както е известно, е с отдавна изтекъл мандат – дори над този на самия ВСС.

“Инспекторатът не успява да отговори на очакванията да се превърне в гарант за прозрачност и чистота в съдебната система” – е заключението.

фактическата слабост на институционалния контрол върху имуществените декларации на магистратите. Когато публичната информация съществува, но е трудна за обработка, разпръсната е в неудобни формати и не се използва активно за системен анализ, прозрачността остава формална.

ЗАКОН

КЬОВЕШИ ПОЛУЧИ НОВО ДОСИЕ ЗА БОРИСОВ – КАКВО РАЗКРИХА 15-ТЕ БИВШИ МИНИСТРИ ПРЕД ЕВРОПРОКУРОРИТЕ!

Published

4 weeks ago

June 23, 2026

Author

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши вече разполага с ново досие, което може да доведе до падането на Бойко Борисов и бившия му кабинет.

След като българският правосъден министър Николай Найденов лично ѝ предаде материалите в Люксембург, Кьовеши е дала зелена светлина за разпит на 15 бивши министри от кабинетите на ГЕРБ.

Сред тях са Владислав Горанов, Томислав Дончев и Мария Габриел – всички те са дали показания пред европейските прокурори, които разкриват механизма на корупционния модел. Ето кои са бившите министри в списъка и какво точно са разкрили!

🟥 1. ТАЙНАТА МИСИЯ НА НАЙДЕНОВ В ЛЮКСЕМБУРГ

На 4 юни 2026 г. правосъдният министър Николай Найденов пристигна в Люксембург за работно посещение при европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. Официално целта бе да се обсъдят отстраняването на Теодора Георгиева и процедурата за избор на нов европрокурор от България. Но според източници от правосъдното министерство, истинската причина за визитата е била много по-различна.

Найденов е предал на Кьовеши ново досие, съдържащо показанията на 15 бивши министри от кабинетите на ГЕРБ. Материалите са събирани в продължение на месеци от ДАНС, МВР и Европейската прокуратура в България и съдържат неопровержими доказателства за системно източване на бюджета и пране на пари.

“Кьовеши е била повече от доволна”, твърди източник от делегацията. “Тя лично е заявила, че това е най-пълното досие, което някога е получавала от България. И е обещала пълно съдействие на българските власти за бързото приключване на делата.”

🟧 2. 15-ТЕ БИВШИ МИНИСТРИ – КОЙ Е В СПИСЪКА

Според информация, с която разполага “Дейли Стандарт”, в досието фигурират имената на 15 бивши министри и висши представители на ГЕРБ, които са били привикани за разпит пред европейските прокурори. Ето кои са те:

🔴 1. Бойко Борисов – бивш министър-председател. Разпитван е във връзка с ареста му през 2022 г. и твърденията, че арестът е бил съгласуван с Кьовеши. В досието има данни за пране на пари и злоупотреба със служебно положение.

🔴 2. Владислав Горанов – бивш финансов министър. Разпитван е във връзка с ареста си през 2022 г.. В досието се съдържат доказателства за подписване на неизгодни договори и данъчни облекчения за “Лукойл” в замяна на облаги.

🔴 3. Севделина Арнаудова – бивша прессекретарка на Борисов. Разпитвана е във връзка с ареста си през 2022 г.. В показанията си е разкрила механизмите на комуникация между Борисов и бизнес средите.

🔴 4. Томислав Дончев – бивш вицепремиер. Разпитван е за ролята си в предоставянето на държавни гаранции за концесии.

🔴 5. Мария Габриел – бивш външен министър. Разпитвана е за връзките си с руски компании и енергийни проекти.

🔴 6-15. Останалите имена в списъка включват бивши министри на енергетиката, икономиката, вътрешните работи и земеделието. Сред тях са Делян Добрев, Младен Маринов, Екатерина Захариева и други.

🟨 3. КАКВО РАЗКРИХА БИВШИТЕ МИНИСТРИ?

Според запознати с досието, показанията на 15-те бивши министри разкриват цялостната картина на корупционния модел на ГЕРБ:

🔴 Схемата с “Лукойл”
Бивши министри са потвърдили, че са получавали системни плащания от офшорни компании, свързани с “Лукойл”, за да прокарват законови текстове в полза на руския петролен гигант. Само от един танкер нефт са били източвани по 20 милиона долара.

🔴 Манипулирането на избора на европрокурори
Показания разкриват как правителството “Борисов 3” е имало пряко влияние върху избора на Теодора Георгиева за европейски прокурор. Въпреки класирането на Комитета по подбор, Георгиева е била избрана след намеса от кабинета.

🔴 Недекларираните имоти в чужбина
Бивши министри са потвърдили, че са знаели за луксозните имоти на Борисов в Испания и Австрия, които не са декларирани пред КПКОНПИ.

🔴 Офшорните потоци
Досието съдържа банкови извлечения от сметки в Швейцария и Люксембург, свързани с депутати от ГЕРБ. Сумите, преминали през офшорни компании, достигат десетки милиони евро.

🟩 4. КЬОВЕШИ: “НЯМА ДА ИМА ЧАДЪР”

В интервю за бТВ през май 2026 г. Кьовеши беше категорична, че Европейската прокуратура няма да позволи на никого да се скрие зад политическия си имунитет. Тя потвърди, че нарушенията, извършени от български представители, са толкова сериозни, че е било поискано задействане на процедура по освобождаване.

“Тежестта на доказателствата е непосилна”, коментира говорител на Европейската прокуратура. “Става дума за организирана престъпна група, която десетилетие държеше съдебната власт и икономиката в плен.”

🟪 5. РЕАКЦИИТЕ – ПАНИКА В ГЕРБ

Новината за новото досие на Кьовеши предизвика трусове в политическите среди.

От ГЕРБ излязоха с декларация, в която отричат твърденията. Бойко Борисов отхвърли обвиненията, че партията му е имала влияние при избора на представители в Европейската прокуратура. Той заяви, че не познава Петьо Петров – Еврото, и обвини политическите си опоненти в разпространяване на неверни твърдения.

От ДПС-Ново начало не дадоха коментар. Делян Пеевски, който се намира в Дубай, не е дал официално изявление.

Румен Радев не коментира пряко, но близки до него източници твърдят, че премиерът е “дълбоко удовлетворен” от развитието на събитията и че “правосъдието най-после започва да работи”.

🟥 6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ – КРАЯТ НА ЕПОХАТА “БОРИСОВ”

Новото досие, предадено на Лаура Кьовеши, е доказателство, че времето на безнаказаност за ГЕРБ изтича. Показанията на 15-те бивши министри пред европейските прокурори разкриват истинския мащаб на корупционния модел, който десетилетие държеше България в плен.

Въпросът, който остава: Кой ще бъде следващият бивш министър, призован за разпит в Люксембург? И дали Бойко Борисов ще успее да избяга от правосъдието, или ще последва съдбата на своите съпартийци?

Едно е сигурно – Кьовеши получи ново досие, а часовникът на мафията в българската политика тиктака все по-бързо!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ЗАКОН

Правосъдието ни е мафиотизирано

Published

1 month ago

June 10, 2026

Author

НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ
Попаднах на статия – Имаме и честни съдии.

СЪДИЯ ЦАРИГРАДСКА ВЗРИВИ ОМЕРТАТА:

Време е за българска операция „Чисти ръце“ срещу мафията в тоги!

Когато един от достоен български съдии излезе с името и лицето си и каже, че правосъдието ни е „мафиотизирано“, държавата трябва да спре и да слуша.
Коментарът на съдия Владислава Цариградска от 5 юни 2026 г. не е просто правен анализ – това е обвинителен акт срещу съдебната сглобка на мафията.

Цариградска заковава бруталната истина: в България стандартните антикорупционни механизми вече не просто не работят, те са КОНТРАПРОДУКТИВНИ.

Защо ли? Защото институциите се използват селективно – за да „изпират“ престъпниците по върховете и да мачкат малкото честни магистрати.

Списъкът на срама: Как Омертата „изпра“ бандитите

Помните ли пищните разкрития за аферите „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“?

Помните ли Пепи Еврото и Мартин Божанов?

Цариградска припомня ужасяващите факти, които прокуратурата и ДАНС се опитаха тихомълком да заметат под килима:

Борислав Сарафов стоеше като Гюро Михайлов пред кабинета с канапетата в „Осемте джуджета“, докато вътре инквизираха бизнесмени, за да им отнемат златото и бизнеса.

Иван Гешев получаваше мафиотски гаранции от Банкята за „достоен Exit“ и че ще остане жив, докато си пращаше СМС-и с емисари на мафията как ще се „прегрупират“.

Прокурори като Емилия Русинова и Маргарита Немска пътуваха по чужбини с аферистите, а Кирил Пейчинов буташе килограми злато с пазарска количка на паркинга на Спецпрокуратурата, за да го товари в джипа на Еврото!

И какво се случи след всички парламентарни комисии и проверки?

НИЩО!

Всички публично доказани и разкрити безобразия бяха „изпрани“.

Главните действащи лица вместо в затвора, получиха повишения и ключови постове. Защото при мафиотизацията хората нямат значение – те просто изпълняват поръчки по веригата.

Спасението: Извънреден ВЕТИНГ и отваряне на тайните архиви

Съдия Цариградска предлага единственото радикално решение, което може да спаси България – Българска версия на италианската операция „Чисти ръце“.

Тя настоява за създаване на независима извънредна комисия от съдии с висок авторитет, избрани директно от ВКС, която да има правото:

Да бръкне в дълбоко пазените тайни на прокуратурата и да свали следствената тайна над всички замазани преписки.

Да отвори СРС-тата! За 10 години срещу съдии са правени над 800 проверки и са подслушвани стотици пъти, но резултати няма. Защо?
Защото с тези СРС-та мафията е изнудвала и държала в подчинение съдиите. Цариградска иска тези записи да се използват за дисциплинарно уволнение на всеки корумпиран магистрат.

Наш ред е!
Няма как да имаме свободна държава, ниски цени, сигурност и справедливост, докато съдебната ни система се управлява като сицилианска фамилия. Докато законите важат само за „въшките“, а големите акули си купуват индулгенции с кюлчета злато.

Ние от Радио АНТЕНА заставаме твърдо зад думите на съдия Цариградска.
Време е за истинско, брутално прочистване на системата от ДС-кадрите и техните мутренски наследници!

Споделете този коментар навсякъде! Нека истината стигне до всеки българин.
Подкрепяте ли операция „Чисти ръце“ и тотален реподбор на съдиите и прокурорите у нас?