БЪЛГАРИЯ

ГЕШЕВ С ЦИРКАДЖИЙСКИ ТРИКОВЕ ЗА ПРЕД БАБИЧКИТЕ!

Published

7 years ago

February 17, 2020

Author

《“По-вероятно е ДАНС да провери орбитата на Сатурн”. Експертите за проверката на приватизацията》

Само часове след като стана ясно, че главният прокурор Иван Гешев е възложил на ДАНС да направи “пълна проверка на целиия приватизационен процес” в България, неговата говорителка Сийка Милева уточни каква е целта на начинанието. По думите й тя е да се установи какви щети са били нанесени на държавата. Дори ако давността по някои от тях е изтекла, прокуратурата ще информира обществото какво точно се е случило, допълни тя.

Възможно, реалистично и допустимо ли е подобно начинание? А и до какво би довело то на практика? С тези въпроси потърсихме доктора по философия и социални науки, специализирал конституционна политика Стефан Попов, юриста Михаил Екимджиев и политолога проф. Антоний Тодоров. Разглеждайки случая от различни ъгли, и тримата експерти са единодушни, че акцията на ДАНС и прокуратурата по “ревизия” на приватизацията няма да има „юридически“ успех, но вероятността тя да е харесвана от обществото е особено висока.

Според Стефан Попов инициативата на Иван Гешев е “един нереалистичен, но политически добре премерен акт, към който са прибягвали и предишни главни прокурори – особено Никола Филчев”. проф. Антоний Тодоров описа действията на прокуратурата “по-скоро като политически боздуган, отколкото целящи справедливост”. А адвокат Михаил Екимджиев видя в тях “политически лозунги, в реализацията на които ще бъде впрегната безконтролността на главния прокурор”.

Стефан Попов: Невъзможно за осъществяване

В анализа си пред Свободна Европа Стефан Попов обясни, че преди всичко е важно да се отговори на въпроса “възможно ли е прокуратурата да възложи на ДАНС подобен преглед”. “Възможно е. Това е административен акт и е възможно да се “изпише” подобно нещо. А именно: възлага на ДАНС проверка на каквото иска. Но прокуратурата може възложи на ДАНС и проверка на орбитите на Меркурий и Сатурн”, каза Попов. По думите му обаче извън въпроса дали е възможно съществува и друг – дали е реалистично изпълнението на подобна задача, зададена в такава тоталност: проверка на приватизацията. “И тук отговорът е – това е абсолютно нереалистично, т.е. невъзможно за осъществяване. Проверка на орбитите на планетите е по-реалистична задача, отколкото проверка на приватизацията”, коментира той.

“Казвам това, имайки предвид, че приватизацията е по-мащабен процес дори от демократизацията. Демократизацията обхваща няколко институции, основана е в Конституцията. Може да се прегледа основният закон, решенията на Конституционния съд и някои фундаментални законови предложения, приети през последните 30 години и директно свързани с конституционни въпроси на демокрацията. Подобен преглед на демократизацията на България е мислим, макар да е академичен и не би следвало да е инициатива на прокуратурата и ДАНС”, аргументира се експертът. И продължи: “Да се прави преглед на приватизацията е все едно да бъде възложен преглед на социалната трансформация на България или преглед на трансформацията на българския манталитет през последните 30 години. И да бъдат възложени на ДАНС. Както при тези примери, така и начинанието с преглед на приватизацията е неосъществимо. Мащабът е отвъд човешките възможности”.

Попов обаче изтъкна, че в България има “масово разочарование, всеки се смята за излъган от демократичната трансформация и появата на свободен пазар”, поради което подобна инициатива на прокуратурата може да срещне масово одобрение. “Тя (инициативата – бел.ред.) е в духа на ужасния местен рефлекс на българския гражданин да се усещаш измамен от промените през последните 30 години. Затова подобна идея може да бъде приветствана от обществото”, смята той.

А впоследствие прави извода: “макар нереалистичен, това е политически добре премерен акт. Към него са прибягвали и предишни прокурори, особено Никола Филчев. Той имаше фиксация да направи преглед на приватизацията. А да се направи преглед на приватизацията е все едно след Френската революция да възложиш на някаква институция преглед на революцията”.

“В подобен преглед трябва да се проследят десетки хиляди сюжети. Амбицията да върнеш историята назад е немислима. Въпреки това прокуратурата, от време на време, прави такъв апел или излиза с такъв манифест”, допълни Попов.

Той обобщи ситуацията така: “Инициативата за преглед на приватизацията е формално възможна, обаче нереалистична и популистка. Но за да сме прецизни трябва да видим как се вписва в конституционната култура, към която поне на думи се стремим”.

Според него празнините в българската конституция е останало наследството от социалистическата правна система, което дава възможност главният прокурор да извършва надзор за законност теоретически над всичко. Дават и друга възможност, също крайно нереалистична: “Например може прокуратурата да се активира с амбицията да направи “преглед на обществото въобще”. “Колкото и това да изглежда сюжет по Платонов или Кафка, той не е изключен. Защото може да се сметне, че подобен преглед влиза в задължението на прокуратурата да осъществява надзор за законност”, коментира специалистът по конституционна политика.

Според него, подобна възможност, ни връща към дефектите на основния ни закон. “Подобно нещо в англосаксонския свят няма да се случи поради прецедентното право, докато тук може да се направи преглед и на живота на планетата, например”, допълни той, “тъй като позитивното право позволява широки и произволни тълкувания”.

Екимджиев: Политически лозунг, реализиран с безнаказаност

Юристът адвокат Михаил Екимджиев пък смята, че начинанието на прокуратурата е безпочвено, “поради неяснотата и многоаспектността на понятия като преход и приватизация”. “В последно време приватизацията е емоционалната фиксация (поне публично обявена) на новия главен прокурор г-н Гешев”, смята юристът.

“За да стане ясно защо начинанието е безпочвено трябва да е ясно, че приватизацията е смяна на собственост: държавата продава, а частни лица или търговски дружества купуват държавно и общинско имущество. Самата приватизация може да представлява неизгодна сделка. Но тук отговорността е по-скоро за приватизиращите органи – за държавата, за общините, за агенцията по приватизация, а не за тези, които купуват и които са пасивна страна”, обясни Екимджиев. Адвокатът допълни, че частните лица подписват договор, представен от държавата и затова те “нямат много проактивна роля, а и възможности да вършат типичните престъпления”. “Най-голям брой престъпления, които евентуално могат да се извършат в този процес на приватизация, са престъпления по служба. Те могат да бъдат извършени от длъжности лица от държавния и общинския апарат”, смята Екимджиев. Ето защо, според него, ако не е изтекла абсолютната давност могат да се търсят документни престъпления, съзнателно сключване на неизгодни сделки или неупражнен контрол.

“В публичното пространство обаче се поставя друг акцент. Фокусът, който Гешев поставя е че има много приватизатори, които по думите му са “обезкостили” бившите държавни и общински предприятия, без да развитият дейност и без да запазят работните места. Там обаче прокуратурата няма особено място, защото това са договорни отношения между държавата и общините от една страна и приватизаторите – от друга страна”, обяснява юристът. Който допълни, че това са типични граждански правоотношения. “В договорите има параметри – ако не са изпълнени, то Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол може да търси неустойки или да иска дори разваляне на договор, но не и прокуратурата”, каза Екимджиев.

Според него инициативата на Иван Гешев е “политическа декларация или лозунг”. “Главният прокурор обаче търси привидно юридическо и етично основание. В случая знаем етичното основание, което той ползва – популисткото послание, че богаташите-капиталисти са лоши и трябва да ги разкулачим”, отбелязва Екимджиев. И допълва: зад това обаче има юридическа опасност.

“За да не бъде обвинен Гешев, че нищо не прави, а само вдига пушилка, той може да ползва своята безнаказаност и да заведе досъдебни производства, както направи с Иво Прокопиев и сделката “Каолин” – извън всякакви давностни срокове. Гешев ще бъде с ясното създание, че това са досъдебни производства, които ще катастрофират в съда, че никой няма да бъде осъден”, смята адвокатът. И подчерта, че “всичко може да бъде държано дълго на досъдебна фаза, а прокуратурата и главният прокурор не биха понесли никаква юридическа отговорност за това”. “Въпреки обречения резултат, инициаторът – главният прокурор може да получи репутационни дивиденти от озверялата публика, която търси мъст, а не върховенство на правото”, смята още Екимджиев.

В края на анализа си той обобщи: “Имаме политически лозунг и имаме възможност да се създаде привидност, че този политически лозунг може да бъде изпълнен чрез образуването на досъдебни производства срещу неудобни. А възможността да се създаде тази привидност е заради недосегаемостта на главния прокурор. Той пък от своя страна вероятно е с ясното съзнание, че нямат шанс тия дела. Но те ще катастрофират в съда след 10-15 години, когато хората ще са забравили и Гешев и лозунгите му”.

Антоний Тодоров: Това е политически боздуган

Политологът проф. Антоний Тодоров пък подчерта, че според него ефектът от инициативата няма да бъде въздаване на справедливост, каквато очаква общественото мнение.

“Приватизацията е дълъг процес. 30 години имаме различни нейни фази и когато правим анализ трябва да знаем това на първо място. След това: имаме давностни срокове и никаква промяна на законодателството със задна дата не може не може да отмени това”, коментира той.

“Инициативата на прокуратурата се прави с цел обществото мнение да получи някакво удовлетворение, защото през цялото това време приватизацията изглеждаше за повечето хора като един тъмен процес, в който различни групи се добраха до държавните активи и успяха да направят от това бизнес империи”, смята проф. Тодоров. Той допълва, че случилото се с масовата приватизация “беше всъщност пълен провал, а тя пък беше замислена само и само обществото мнение да преглътне иначе другата приватизация която наричаме касова, но в много случаи тя не се случи точно по правилата”.

“Въпросът е може ли сега да бъдат впрегнати усилията на прокуратурата и ДАНС, за да разкрият всичките злоупотреби. Вероятно донякъде може, ако се занимават само с това. Но какъв ще бъде ефектът? Е, той няма да бъде въздаване на справедливост – в това съм сигурен.”, смята проф. Тодоров.

“На първо място подобно нещо е невъзможно, заради давностните срокове, а на второ заради много други промени, включително заради собствеността на приватизираните активи. Но най-вече защото не вярвам целта на тази операция да е да се въздаде справедливост. Целите са по-скоро от друг характер”, допълва политологът. И го посочва: “иска да се удари един или друг бизнесмен, който е неудобен в момента на властта. Или да се подобри публичният образ на главния прокурор, който бе избран след поредица от протести. И двете цели могат да съществуват едновременно”. Проф. Тодоров допълни, че вижда в инициативата “по-скоро политически боздуган отколкото опит за въздаване на справедливост”.

Според него си заслужава да се направи разследване за”криминална история около приватизацията”. “Хубаво е обществото да знае какво се е случило. Но това е работа на историци и изследователи. Работа на хора, които ще работят с архиви. Но да впрегнем ДАНС, която в момента би следвало да има по-сериозни задачи, в една подобна непомерно голяма операция, ми се струва загуба на време и ресурси”, обясни проф. Тодоров.

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Published

1 month ago

August 1, 2026

Author

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Published

2 months ago

July 24, 2026

Author

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ