ИСТОРИЯ

Внедрените агенти на ДС в СДС – най-големите антикомунисти се оказаха ченгета

Published

6 years ago

March 1, 2020

Author

„Най-големите антикомунисти се оказаха ченгета” , тъжно констатира десетилетие след началото на промените първият президент на България д-р Желю Желев. Прозрението е твърде закъсняло, тъй като агентурата на уж разформированата Държавна сигурност вече е „разставена” , ако използваме тяхната терминология, навсякъде по върховете: в редовете на Съюза на демократичните сили, в управлението на държавата, общините, кметствата, в Конституционния съд, в съветническите екипи на държавния глава, във висшите училища и къде ли не още.

Любителите на конспиративните теории разпалено обичат да говорят за това, че ДС е създала СДС. Нещо повече, дори в първите години след учредяването на Съюза, когато започнаха и вътрешно коалиционните проблеми, дори намираха връзка в закодираното ДС в абревиатурата на СДС.

Но дори и да оставим настрана хипотезите в стил Дан Браун и „Шестото клеймо”, не можем да подминем фактите, които лъснаха при отварянето на досиетата на ченгетата от времето на комунизма. И тогава стана болезнено ясно, че една от най-важните задачи на ДС е била да имплантира свои хора в ново формираните или възстановени партии, като по този начин дирижира прехода в страната. А най-сериозното доказателство за това са резултатите от тежкия преход и днешното състояние на държавата, която повече от четвърт век не само не може да си стъпи на краката, но и остана най-бедната страна от всички държави, контролирани от Москва. И най-важното – българинът бе отвратен от изродената демокрация.

А фактът, че първото демократично правителство на Филип Димитров беше свалено от власт след по-малко от година управление, по време на което не само започнаха първите реформи и откъсването на страната ни от Кремълската опека, но и лъснаха зависимостите на лидери от СДС с бившите служби, доказа, че ченгесарската мафия много се беше уплашила да не бъде напълно разкрита, разбита и изхвърлена от трапезата на властта. Да не забравяме, че кабинетът Филип Димитров беше свален с

активно мероприятие на ДС

с дейното участие на министри от правителството и съветници от президентския екип на Желю Желев, за жалост.

Интересно е например да се проследи генезисът на кредитни милионери, преобладаваща част от които се оказаха също бивши агенти на ДС. Не по-различно е положението и с приватизатори, банкери и големи индустриалци, мощни хотелиер, собственици на футболни отбори, изтъкнати ректори и академици. Да не пропуснем собствениците на медиите и, разбира се, известни журналисти.

И ако икономическите основи на прехода бяха подготвени още със знаменития Указ 56 и прехвърлянето на капиталите във външнотърговски дружества и офшорни зони още през 80-те години на миналия век, то имплантирането на ДС в политическата сфера започна с началото на „гласността и перестройката” в Съветския съюз и наченките на формиране на първите български десидентски организации, които впоследствие създадоха и първата демократична политическа коалиция Съюз на демократичните сили.

Брилянтен пример за това е Петър Берон, който влиза в политиката, а в последствие и в ръководството на СДС, чрез Независимото дружество „Екогласност” още преди 1989 г. Впрочем Берон развива шеметна кариера след падането на Берлинската стена и вътрешнопартийния преврат в БКП на 10 ноември 1989 г. Той влиза в политиката като един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност“, а от декември 1989 г. – т. е . още от основаването на Съюз – е секретар на СДС до август 1990 г. Участва активно в Националната кръгла маса през 1990 г. и бързо се превръща в един от най-популярните политици. Избран е през 1990 г. за депутат в 7 Велико Народно събрание. След като Желю Желев е избран от Народното събрание за президент Берон става председател на СДС.

И тук идва най-интересното: Петър Берон се гласи да става министър-председател, а обществото все още не е наясно с ченгесарското му минало. На 22 ноември 1990 г., 7 дни преди Луканов да подаде оставка, в. „Дума” е публикувана информация без автор, в която се посочва, че Председателят на Координационния съвет (КС) на СДС Петър Берон е свързан с ДС като

агент „БОНЧО” на Шесто управление

Колкото и да се гъне около разкриването на досиета, Берон – Бончо не може да отрече фактите, а те са толкова жалки, като се видят доносите за колегите му и особено тези за участниците в „Екогласност”.

Дали ще приемем или не хипотезата, че досието на Берон – Бончо е било подхвърлено от Държавна сигурност, за да отклони вниманието от бъкащите от ченгета редици на демократичните сили, не е важно, но не можем да отречем и факта, че по това време – началото на 90-те години разсекретяването на досиетата не е в първите точки от дневния ред на СДС. И не само защото по това време липсват законодателни механизми за достъп до архивите на ДС, условие, кой знае защо и от кого „пропуснато” по време на преговорите на Кръглата маса.

По-късно по предложение на СДС седмото Велико Народно събрание прие решение за огласяване на досиетата само на депутатите. Тогава се създаде комисията Тамбуев, който е изявен журналист от в.”Труд” и „Работническо дело“ и депутат от БКП/БСП. Комисията среща голяма съпротива до документите на МВР и почти нищо не успява да разкрие. И няма как да бъде по друг начин, след като член на комисията „Тамбуев” е и ген. Тодор Бояджиев, зам.-шеф на Първо главно управление на ДС до 1989 г. , а след промените главен секретар на МВР по времето на министър Атанас Семерджиев – точно когато ударно се прочистваха архивите.

ДС не стои със скръстени ръце и след като Тамбуев е извадил 28 депутати от ВНС с досиета и ден преди да огласи списъка в парламента, поредно активно мероприятие гръмва – на 22 април 1991 г. в. „Факс” започва да публикува „Списък на доносниците във ВНС”.

Списъкът е разделен на няколко части: “Депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с Шесто управление на Държавна сигурност или предшестващите го структури” – с 22 имена;

Народни представители във ВНС, поели определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление” – с 8 имена; Щатни служители на Шесто управление, депутати във ВНС” – три имена.”

След разразилия се скандал и изтичането на списъците, в които основно се подчертават имената на хора, преминали през концлагерите, които са били принуждавани да подпишат декларации за сътрудничество, Гиньо Ганев, зам.-председател на ВНС, закрива комисията „Тамбуев”

В същото време ченгесарските атаки в СДС продължават. И как не, след като зам.-шефът на предизборния щаб на СДС също се оказа ченге от ДС. Става въпрос за

Христо Иванов, известен като агент Александър

Още в края на лятото на 1991 г. Христо Иванов е принуден да признае пред целият НКС, че е бил агент на ПГУ. Знае се последващата роля на споменатия Христо Иванов при свалянето на правителството на сините, още повече, че той в последствие премина към съветническия екип на президента Желев, в който е и бившият служител на Първо главно управление на ДС Бригадир Аспарухов.

В първите редици на СДС се наредиха и активисти от годините на неформалите като Христо Смоленов, но и като московския възпитаник и преподавател в Школата на МВР Стоян Ганев. И небезизвестният юрист, а по-късно и конституционен съдия Георги Марков.

Или пък опитващият да се вклини като седесар Жорж Ганчев с псевдонима Жорж, сътрудник на Второ главно управление на ДС.

Информацията за него излезе след проверка на Комисията по досиетата, когато той отново се кандидатира за депутат.

За първи път информация, че Жорж Ганчев е бил агент на ДС излезе през 2007 г. Тогава той определи това като „гавра” с него.

Справка на комисията обаче показва, че Георги Ганчев Петрушев е бил сътрудник на Второ главно управление на бившата Държавна сигурност с псевдоним Жорж. Пред Дарик Ганчев обаче обясни защо всички го наричат Жорж: „Майка ми е франкофонка и ме нарича така от тригодишен”.

Списъкът не свършва дотук

Харалампи Анчев, юрист, близък до СДС, служебен министър в провителството на Софиянски, агент Чавдар на Шесто управление на ДС.

Проф. Богдан Богданов, агент Николов, също шестак, Писателят Георги Данаилов, агент Андрей от Второ главно управление на ДС, един от първите директори на Агенцията за българите в чужбина след 10 ноември 1989 г.

Известният седесар Станислав Даскалов – агент Явор и Гастона от Второ и от Първо главно.

Икономистът на СДС Венцислав Димитров, който доведе Иван Костов на „Раковски”134 , се оказа с псевдоним Попов – агент в СГУ-ДС, 2 отдел.

Никола Карадимов, служебен син министър, отговарящ за преговорите ни с ЕС, дипломат, но лъсна като агент Андрей от Четвърто управление на ДС. По-късно стана външно политически съветник на Георги Първанов – Гоце.

Да не забравяме гланите редактори на демократичната преса Атанас Свиленов, Енчо Мутафов, Васил Станилов, приближени социолози като проф. Георги Фотев и историци като проф. Георги Марков… И пр. И пр.

Архивите все още не са отворени докрай. Сега излизат данните от военното разузнаване. Прокрадва се и информация за митичния план „Възраждане“ на ДС. Според него супер секретни сътрудници на тайните служби са прехвърлени на отчет в КГБ, а досиетата им в България са прочистени. И сигурно ни предстои да научим още горчиви истини. За тези, които се биеха в гърдите като първи антикомунисти и пламенно громяха бившия режим от митинги и протести. По-интересно е дали сме си научили урока и знаем ли как да продължим и как да се освободим от имплантите. И дали като общество ще оставим поколенията след нас без да сме им разкрили жестоката истина за дългата ръка на Държавна сигурност, която все още не е останала в историята.

Майя Любомирска

ИСТОРИЯ

Разстреляха мафиоза пред очите на сина му

Published

1 month ago

June 23, 2026

Author

Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…

А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.

С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише “Телеграф”. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.

Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел “Струма” в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд” до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред “Струма”, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко “Ауди Б4”, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и “Бърза помощ”. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница “Рахила Ангелова”, а след това го закарали в “Пирогов”. Той обаче издъхнал още по път.

“Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си”, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в “Пирогов” в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс “Мултиплейс” в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно “Килърите 3”, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.

Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.

ИСТОРИЯ

Виждали ли сте стената на язовир „Въча“?

Published

1 month ago

June 21, 2026

Author

Това построиха бащите и дядовците ни

Виждали ли сте стената на язовир „Въча“? Преди години, пътувайки за Девин, имах тази възможност и бях зашеметен. 144,5-метрова бетонна грамада, инженерно чудо, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра. Знаещ местен човек с явни технически познания ми обясни, че преливникът се състоял от четири полета по 8 метра и можел да „пусне“ 2060 кубични метра вода в секунда.

Всъщност винаги когато съм се изправял пред подобни градежи – или дори пред някой от старите и ръждясали, а доста от тях вече и нарязани индустриални гиганти – съм изпитвал известно страхопочитание. Може би защото като дете доста време живеех в един военен завод (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и все пак съм видял какъв труд кипеше там. И може би защото се опитвам да си давам сметка с какъв зор и пот са построени тези „неща“. Кървава пот и много мазоли. Но тук думата ми е за язовирите, защото много от заводите заминаха за скрап, а някои явно бяха построени на грешни места и с грешна стратегия – или поне такъв е днешният разказ. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, ако ги нямаше тях и построеното от нашите бащи и дядовци.

Само за десетилетието между 1960 и 1970 г. в България са построени 95 големи язовира. Въпросният „Въча“ е издигнат от 1968 до 1975 г. Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по големите язовири) – една сериозна организация – казва нещо интересно: по темп и интензивност на строителство на язовирни стени спрямо територия и население България тогава се нарежда на трето място в света. След индустриални и технологични гиганти като САЩ и Япония.

Защо ви разказвам това? Не за да тъгуваме по миналото. А защото е любопитно как в онези времена за 40 години са построени 200 големи язовира, от които 52 носят определението „стратегически“, а за последните 37 години сме довършили едва… 11. И докато днес спорим за всеки ремонт, тези 52 „ветерана“ продължават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е далеч по-стряскащо, защото 8 от тези 11 „нови“ язовира са просто довършени в началото на 90-те, а реално изцяло построените след 1989 г. са само два – „Пловдивци“ и „Цанков камък“.

Но нека слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се говори по-рядко – цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.

Само за изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно управлявани багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна упоритост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли колко бетон е излят само в стената на „Искър“? Над 180 000 кубически метра. А сега си представете, че всяка количка от този бетон е минала през човешка ръка. Това е бил „трудов ентусиазъм“, често недоплатен или „безплатен“, но подплатен със здрава, сурова дисциплина. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, пълни с прах и подпочвени води. Само при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била сред лидерите по прокопаване на хидротехнически тунели в тежки скални условия.

И тук става още по-интересно, защото българи строят сложни хидротехнически съоръжения не само у нас, но и по света. Да вземем за пример Мароко. Там българите изграждат язовира „Мансур Еддаби“ – ключов обект, който преобразява земеделието в региона. Или Сирия, където нашите специалисти проектират и изграждат доста малки и големи язовири, включително огромния хидровъзел „Растан“. Такива ми ти работи.

И когато днес минавате покрай някой от тези язовири в страната ни, спомнете си не само за милионите кубици вода, а за онези момчета, които ги построиха. И ако случайно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлина – дали защото е нагрят от топлото слънце, или защото в него е застинала горещата кръв на едно цяло поколение. Нека помним.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ИСТОРИЯ

Исторически мигове на 18 юни

Published

1 month ago

June 18, 2026

Author

18 юни – денят, в който историята не спи.

Приятели, има дни, които изглеждат напълно обикновени, в които слънцето изгрява, птиците пеят, а животът просто си тече. Но ако се взрем по-внимателно в страниците на историята, ще открием, че точно днес светът многократно е задържал дъха си, ставайки сцена на събития, които са променили хода на времето.

Нека тръгнем назад във времето чак до 1812 година, когато президентът Джеймс Мадисън подписва обявяването на война срещу Великобритания. Така младата американска нация решава смело, а може би и леко безразсъдно, че е дошъл часът да защити достойнството си по море. Само три години по-късно, на 18 юни 1815 година, в Белгия се разиграва прочутата битка при Ватерло. Там френският император Наполеон Бонапарт претърпява съкрушително поражение от ръцете на херцога на Уелингтън, който е подпомогнат в решителния момент от пруската армия. Великият корсиканец слага оръжие завинаги, а изразът да срещнеш своето Ватерло остава в езика ни като символ на пълен и окончателен крах.

Днешната дата обаче не е белязана само от битки, а и от невероятния дух на откривателството, воден от смели жени. През 1928 година Амелия Еърхарт прекосява Атлантическия океан. Макар в този конкретен полет тя да е само пътник на борда, преживяването разпалва амбицията й да се превърне в първата жена, направила това съвсем сама малко по-късно, доказвайки на всички, че небето е отворено и за жени.

Прескачайки в един от най-тъмните периоди за Европа през 1940 година, в разгара на Втората световна война, виждаме как 18 юни се превръща в ден на вдъхновение и кураж. От Лондон се разнася гласът на надеждата – историческото обръщение на генерал Шарл дьо Гол е предадено по радиото и става ключово за мобилизирането на французите срещу нацистката окупация. В същия ден британският премиер Уинстън Чърчил произнася прочутата си реч за тяхното най-велико време, обединявайки два народа в общата воля да не се предават пред настъпващата заплаха.

За любителите на музиката 18 юни също носи истинска революция и поводи за празник. На тази дата през 1942 година в Ливърпул е роден сър Пол Маккартни, чийто принос с легендарните Бийтълс продължава да вдъхновява поколения наред. А за да можем да слушаме тази и друга прекрасна музика с наслада, през 1948 година компанията Columbia Records демонстрира пред пресата първата дългосвиряща плоча, позволяваща цели 20 минути музика на една страна. Без този формат днес нямаше да познаваме музикалните албуми във вида, в който ги обичаме.

И накрая стигаме до 1983 година, когато човечеството прекрачва границите на земната атмосфера. Совалката Чалънджър излита в космоса с д-р Сали Райд на борда – първата американка, полетяла сред звездите и доказала, че те принадлежат на всички.

Днес, на 18 юни 2026 година, историята продължава да се пише и ние сме част от нея. Всяко едно от тези събития напомня колко динамичен е светът ни. Споделете в коментарите кое от всички тези исторически мигове ви впечатлява най-много!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ