БЛОГ

ЗА ОНЕЗИ ПО ГРАНИЦАТА!

Published

7 years ago

March 8, 2020

Author

Нека ви разкажа за Мустафа. Знаете го. Оня с качулката, анцуга и раницата.
Трябва да знаете, че Мустафа лъже. Мустафа не се казва Мустафа. Той не е сириец, нито е бежанец. Лъже, че е загубил документите си. Лъже от къде идва, но може да му се вярва къде отива.
Мустафа има последен модел мобилен телефон. Крие се зад гърбовете на жените и децата. За него те са средство.
Не търсете от него кавалерски постъпки. В неговата култура такива не съществуват.
Там жената върви зад мъжа и го обслужва.
А когато не изпълни задълженията си бива убита. И това е негово изконно право.
Мустафа пресича държавни граници и намира за свое неприкосновено право да го прави. Граничарите му пречат, затова ги прогонва като кучета – с камъни. Ядосва се, че не му се получава. Мустафа не се интересува от законите. Особено от законите на неверниците. Колкото по-на север отива толкова повече стават неверниците.
Мустафа е млад, силен. Може да хвърля камъни и да прави бебета. За второто по-долу. Тоест, може всичко, което се иска от него като мъж.
Мустафа е горд, че има пенис. В културата на Мустафа две жени са равностойни на един мъж. Също така Мустафа знае, че ако утрепеш неверник не е убийство. Ако го заколиш с касапски нож дори не е престъпление. А ще идеш в рая. Мустафа не е престъпник – има и двете.
Мустафа вярва, че трябва да получава пълна издръжка от неверниците, защото е млад и потентен. Той идва да яде и да прави бебета. Вярва, че по този начин прави добро на света. Неговата свещена задача е да ашладиса стария континент.
Мустафа се дразни, че около него има различни от неговите. Стиска зъби. Мустафа знае, че е вълк в кошара.
Мустафа вярва, че белите мъже са овни, а жените им са плячка. Да. Освен това белите жени са курви. Ходят голи и го дразнят. Затова изнасилването не е престъпление. В държавата на Мустафа курвите ги трепят с камъни. Мустафа е морален и знае как се мятат камъни по курви.
Мустафа иска да живее в твоята държава, но също иска да ти каже как точно ще живее, защото ти си заблуден, а неговата същност не предполага да се съобразява с неверници. Вярва, че един ден той ще определя законите, а ти ще работиш за него. Ще правиш дюнери.
Мустафа мрази гейовете. Независимо колко плюшени мечета му подаряват, той иска да ги види как висят избесени по уличните лампи. Ох, само почакайте!
Мустафа не чете. Четенето не е в културата му. Знае да дои кози и да ги коли. Също така може да пали огън и да хвърля камъни. Тези, които могат да четат и имат образование не бягат с лодки към Европа.
Мустафа не ти е благодарен затова, че днес има какво да яде и къде да спи. Той те мрази. Трябва да знаеш, че имаш поставен ултиматум и времето ти изтича. До тогава той разчита на твоята толерантност.

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ