ЗАПОЧВА СЕ. ХОРА, БДЕТЕ!

Пиша това с риск да бъда изтрита, арестувана, линчувана. Но се чувствам длъжна да го кажа, даже – да го извикам. Защото във въздуха на извънредното положение усещам нещо нередно, нещо не каквото трябва. Пък който иска да ми вярва, който иска да ме плюе, но се надявам който трябва – да чуе и то както трябва. Бързам да говоря и пиша каквото мисля за справедливо, преди г-н Каракачанов да е прокарал мечтания от него нов закон срещу свободното слово. Ще говоря направо и без многоучени заобикалки. Но фона на масовата народна психоза и страхове за собственото здраве, картинката става все по-истерична, защото:
Нашият НОЩ / каква мрачна метафора!/ взе да прекалява. Тази абревиатура взе да посяга на конституционните права и свободи на гражданите. Общинските и областните началници започнаха да й подражават.
Карантина за Банско, обмисля се за София, при това по лекарско предложение!
Вечерен час за ученици, цигани и граждани!
Определени часове за пенсионерски пазар в ранни зори. „Забранява се на лицата до 60-годишна възраст да посещават хранителни магазини или аптеки всеки ден от 8.30 до 10.30 часа.“ /?!/. Само жълти звезди не се сетиха да им закачат на реверите на пенсионерите!
Затворени за посещения паркове, градинки и места за отдих на открито. Щастливци се оказаха стопаните на кучета. Зелените площи могат да посещават само хора с кучета, да са им живи и здрави животинките…
Сърце Каракачаново не изтрая и се включи в общия хор с предложение за закон срещу фалшивите новини и техните разпространители, но всъщност чиста проба закон срещу свободата на словото.
МВР пък ще организира КПП-та на входовете и изходите на областните центрове, за проверка на целта на пътуването на гражданите! – Минаваш само с “извинителна бележка” от кметство и работодател.
Вървим към пълна изолация между градове и паланки и възпрепятстване на работни и роднински връзки и ангажименти. След спрения междуградски транспорт между Сливен и Ямбол, мерките посягат въобще на междуселищния, и дори на пътуването с автомобили „без уважителна причина“. В Сливен останаха да работят само няколко градски линии, между които /забележете!/ и тази от ромския квартал Надежда към центъра…
На сливенско ниво мерките, по образ и подобие на централните, вървят към цялостна блокада – след парковете и въжената линия, затварят и кооперативния пазар – първо търговските обекти, после сергиите за плодове и зеленчуци в събота и неделя. По-после се не знае, който няма село, ще яде камъни.
Вървят и в Сливен велики идеи за пълна изолация на възрастните хора. На най-бедните вече спряха билетите за пътуване по градската мрежа с намаление, за да ги пазели от тях самите. Ами, здравето си е тяхно, предупредени са, оставете им свободата да си го пазят сами, в условията на спазване на правилата.
По всичко личи, че нашето извънредно положение е едно разтегливо понятие, което отваря врати и вратички за всякакъв произвол. И всичко се прави, каква ирония, за да се защитят българските граждани…
Има и мерки, с които се съгласявам и лично аз одобрявам, но какво ли значи за НОЩ, правителствените и местните кризисни щабове някаква си личност… И все пак, господа, аз мисля, следователно съществувам. Та, ето кое смятам за справедливо:
Ромските квартали да са под блокада, с пропускателен режим. Колкото и да е дискриминационно, там няма нито управия, нито оправия.
Затваряне на границите към рисковите държави – добре, но не безапелациоонно и без грижа за българите, останали блокирани навън.
Всички първоначално въведени мерки, на които ръкопляскахме с надежда. Но не и днешните, не и днес.
Да си признаем, далеч по-катастрофична от здравната пандемия е икономическият колапс, особено за бедна държава като нашата, с изявено социално неравенство на 5 процента богати срещу 95 процента бедни…
Спира всякаква работа, всякакъв бизнес. Той вече спря. Спира държавата!
И докато хората остават без заплати и препитание, без проекти и визия за бъдещето, управници и депутати си вземат хилядарките. Дори си ги увеличават. Това също е от грижа за хората. Сливенските общински съветници излязоха в едномесечна ваканция, но ще си ги вземат заплатите. Аз питам: равна тежест ли ще понесем?
В това тежко за хората време, властта застава зад Енергото, ТЕЦ-а и монопола. Няма пощада, разсрочването е 10 дни. Чий гръб ще яде сопата? Чий джоб ще се изпразни, без да може отникъде да се напълни? Равна тежест ли ще понесем?
Всички сме равни, но някои са по-равни от другите. Дали няма да стане така, и в не дай боже екстрени ситуации, при подбора на пациенти – онези, които ще бъдат взети за лечение от короната да са по-равни от другите, оставени на произвола на съдбата?
… Целият свят се побърка. Врагът е непознат и коварен. Хората в Италия мрат като мухи. Но и в пика на кървавата си битка с вируса, в Италия хората пеят от балконите. Играят тенис от прозорците си. В България виждам нервни хора, наредени през два метра по опашките, развилнели се униформени по магазините, озлобление и гняв в отношенията. Зомбирани от корона вирус новините по сайтове, радиа и телевизии, престанахме да чуваме музиката. Престанахме да се радваме, да обичаме, престанахме да живеем…
Какво още остана? Армията да излезе с оръжие срещу хората? Защото, парламентът вече реши армията да може да участва в противоепидемичните мерки, с полицейски функции.
Доскоро шумно одобрявахме генерал майор професор доктор Мутафчийски. Нека да има строги мерки. Но те да са със също така строга мярка. Докато не е станало късно, докато не сме му изпуснали края. Дано да греша, но все по силно замириса на онази, кафявата чума.
И ако попаднем в капана на доброволния отказ от граждански права, как тогава ще си върнем свободата? Както пророчески е казал Дон Кихот: „Свободата, Санчо, е на върха на копието!“
Аз исках да кажа само едно: Хора, бдете!