БЛОГ

Започнах да живея истински

Published

6 years ago

April 28, 2020

Author

Започнах да живея по друг начин. Преди няколко седмици си бях направил кафе, четях новия вестник и слушах радио. Превключвайки на различни станции, изведнъж се заслушах в кадифения глас на един възрастен човек. Той каза нещо за “хиляда топчета”. Аз се заинтересувах, усилих звука и се заслушах.
– Добре, – каза старецът, – Обзалагам се, че вие сте много зает с работата си. Вчера, Днес, Утре. И ви плащат много. Но за тези пари те купуват вашия живот. Помислете, вие не прекарвате това време с любимите си хора. Няма да повярвам, че трябва да работите през цялото време за да свържете двата края. Макар да има и такива хора.
Вие работите за да задоволите вашите желания. Но знайте, че това е един порочен кръг – колкото повече са парите, толкова повече искате, и затова работите още повече за да получите повече.
Трябва обаче в един момент да се запитате: “Наистина ли имам нужда от едно или друго нещо, като например нова кола?” И заради това сте готови да пропуснете първия танц на вашата дъщеря или първия мач на сина си?
Нека ви кажа нещо, което наистина ми помогна да се запазя и да помня това, което е най-важното нещо в живота ми. И той започна да обяснява теорията си за “хиляда топчета”:
– Вижте, един ден аз седнах и изчислих. Обикновено човек живее 75 години. Знам, някои живеят по-малко, други повече. Но живеят около 75 години. 75 умножих по 52 (броя на неделите в една година) и се получи 3900 – толкова са неделите в живота. Когато изчислих това бях на петдесет и пет.
Това означаваше, че съм преживял около 2900 недели. И ми оставаха само 1000. Затова отидох до магазина за играчки и си купих 1000 малки пластмасови топчета. Поставих ги един в прозрачен буркан. След това всяка неделя изваждах и изхвърлях по едно топче. И забелязах, че когато правех това и виждах, че броят на топчетата намалява, започвам да обръщам повече внимание на истинските ценности в живота.
Няма по-мощен инструмент от този – да гледате как намалява броят на дните, които ви остават! Сега чуйте последната мисъл, която бих искал да споделя с вас днес, преди да прегърна любимата си жена и да отида с нея на разходка. Тази сутрин извадих последното топче от буркана …
Ето защо всеки ден за мен вече е подарък. Аз го приемам с благодарност и дарявам на приятели и близки топлина и радост. Знаете ли, мисля си, че това е единственият начин да изживееш живота си. Не съжалявам за нищо. Беше ми приятно да говоря с вас, но трябва да побързам да ида при моето семейство. Надявам се да се чуем пак! …
Замислих се. Всъщност, наистина имаше над какво да се замисля. Бях планира за кратко време да поработя днес – трябваше да прегледам един проект. А после щях с колеги да ида в клуба.
Вместо всичко това аз се качих горе и събудих жена ми с нежна целувка.
– Събуди се, скъпа. Нека да отидем на пикник с децата.
– Скъпи, какво се е случило?
– Нищо особено, Току-що осъзнах, че не сме прекарвали заедно уикенда. И хайде да отидем до магазина за играчки. Трябва да си купя пластмасови топчета …

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ