Убийствен коментар: Как ГЕРБ унизи българската култура

Преди трийсет години трудно щяхме да си представим, че българската култура би стигнала до тези унижения, до просешката тояга, както е сега. Стара, хилядолетна култура, с която се гордеем, оплодила културата и на други народи, която честваме с национален празник само ние в света, да изпадне в колапс.

Четем и чуваме от медиите какво става днес, в условията на глобалната криза в света и се дивим на фактите. Ето: в Германия субсидията е огромна, бюджетът само на Виенската опера надхвърля бюджета на цялата българска култура; във Финландия, чиято култура не е по- стара и по- богата от нашата, субсидията е десетократно по- голяма, в Русия непрекъснато се откриват нови театри, оркестри, фестивали и се повишават многократно заплатите на артистите и музикантите, реставрират се сгради, строят се нови; в съседна Румъния (която не е много по- добре от нас) се прави невероятен по своите мащаби музикален фестивал „Енеску“, какъвто няма дори в Париж, Берлин, Лондон или Залцбург, и не се закрива и руши нищо, в малка Македония (там театърът е създаден през 40-те години, когато тази изконна българска земя се връща в пределите на родината от големите режисьори и актьори от Народния театър от София), бюджетът за култура е многократно по-висок от нашия.

Дори и в Анадола, в азиатска Турция, управляващите отдавна са проумели истината за важността на националната култура и от няколко десетилетия насам полагат особени грижи за театрите, киното и музиката, за пропагандирането на турската литература в чужбина, колкото и посредствена да е тя. Там откриват опери, филхармонии и фестивали дори в Анадола. Канят световни знаменитости като Доминго, Баренбойм и Френи. Започнала е мащабна културна експанзия както в Сърбия и Гърция, които също са в тежка криза, така и в далечните Португалия, Испания или Финландия, които нямат нито по-стари, нито по-силни култури от нашата. А нашата държава изостави дори „Софийските музикални седмици”, на които преди 1989 гостува дори великият Караян.

Примерите са безброй.

Само нашите упорити и бездуховни управници не искаха да ги видят. Всъщност, те самите не са влизали нито в Операта, нито в зала „България“. За експремиера културата започва с Лепа Брена и завършва с Ивана. Той ги прие с почести в Министерския съвет, а забрави за юбилея на знаменитата Ана Томова- Синтова. И не само за нея. Колкото и да ги стяга – другите европейски, а и не само европейски, държави – кризата, все пак, културата там е на почит, приоритет в бюджета и не се съсипва така ударно, безпардонно, безжалостно, както направиха нашите малокултурни властимащи, начело с Борисов, които не стъпват в Операта и в зала „България“.

Разбира се, то започна още преди двайсет години, но напоследък, при това разрушително, мафиотско управление на Борисов и ГЕРБ, продължи с още по-ускорени темпове. Защото как по друг начин можем да обясним закриването на театри /превръщането им в „открити сцени”/, на симфонични оркестри, галерии, библиотеки, музеи, фестивали?

Знайно е, че културата, за съжаление, не носи пари, както поиска преди време това недоразумение – „финансовият гений“ Дянков. Тя, разбира се, не произвежда нито ток, нито бензин, месо или картофи. Печалбите от нея са други и би трябвало да са ясни на ръководителите на всяка нормална държава. Всъщност, това е било ясно даже на диктаторите от миналото, които дори по време на кризи никога не лишаваха своите държави от средства по това „губещо“, според нашите бездуховни управници, „финансово перо“.

Някога Чехов беше казал, че не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол.

Но у нас, с тази напълно погрешна, антибългарска и антиевропейска политика става тъкмо обратното. А последиците са вече налице. Художествената култура, сериозното изкуство в днешна България са натикани натясно в ъгъла. И като капак на всичко ГЕРБ ни натрапи за цели два мандата като министър на хилядолетната българска култура един мултак и небългарин, който говори на турски и псува под националния герб – нещо абсурдно, невъзможно да стане, в която и да е друга нормална европейска страна. Защото културата е лицето на страната, но за нашите управници бе просто нещо периферно, досадно, за него са важни само футбола, чалгаджийките и магистралите на Б. Б.. Да, най-големият удар, който Борисов нанесе на изстрадалата българска култура, е назначението за цели два мандата, по-точно натрапването на този смешен и самозабравил се етнически турчин за неин министър.

Един агент на Анкара, работещ активно против българската духовност и култура в условията на пълзящата турцизация у нас. Натрапването му от премиера за министър на хилядолетната българска култура е светотатство, което се прие като истинска обида от културните дейци. Ето и една негова реплика пред журналисти: „Театрите и оперите у нас са като киста в тялото на българския данъкоплатец!” Какво можем да добавим?! Всъщност, неговата „разрушителна политика” успешно продължава и наследникът му, министър Ало- Банов, човек със същата ниска култура и морал.

Много неща трябва да се направят, за да се възстановят традициите и позицията на българската култура. Да се помисли за базата, за финансирането, за закон за стимулирането на спонсорството, за защитата й. И не на последно място за публиката й, защото през тези години на умишлено опростачване на нацията, на системно рушене и чалгизация тя чувствително намаля. Изоставени са редица ценни движения като „Българска музикална младеж“, окастрени са часовете по музика и изкуство, няма програми и средства за спектакли и концерти за младите. Децата ни стават все по-необразовани, по-некултурни, като тук вината е и на много от електронните медии, на първо място антибългарската, безродната Нова ТВ или „Босфор Ти Ви“, излъчващи всеки божи ден долнопробни турски и латино сапунки и отвратителни шоута като Биг брадър, Фермата и други на производителите на тв кич Братя Халваджиян.

Ще спомена само няколко от тях, защото списъкът е голям. На първо място ще да отбележим Операта в Плевен, града на Катя Попова и Гена Димитрова. Тя беше чудесен ансамблов музикален театър, обслужващ голям регион – цяла Северозападна и Централна Северна България. Затвори врати и Драматичният театър „Сава Доброплодни“ в Силистра, един от най-стабилните репертоарни театри, а също така и театър „Йордан Йовков“ в столицата на Добруджа. ГЕРБ заличи още в началото на мандата си и Родопския драматичен театър в Смолян. Това стана преди около три години и половина. Извърши се убийството на двете прекрасни високопрофесионални филхармонии на Пловдив и Русе, а също и тези на Плевен, Варна, Бургас.

На националния преглед през пролетта на 1989 г. в София тези състави показаха европейско ниво. И още други необходими културни институти загинаха. А те бяха създадени от държавата в трудните години след войната и за тях отдадоха таланта и силите си няколко поколения талантливи български творци. После бяха възстановени, но ударът върху тях бе толкова голям, че едва ли скоро ще се оправят. Наскоро герберите от Плевен решиха да отнемат парите на много добрия театър в града за…заплати на футболистите от града. Срамно и жалко, нали?! А глупавото, механично, напълно безполезно, обединение на операта и драмата на Варна, Оперетата и Арабеск в София, театрите на Пловдив и Смолян?! Списъкът е наистина дълъг. Българското културно наследство се руши мащабно, със замах! А реставрациите на историческите паметници са просто един бутафорен кич, струващ на държавата милиони.

През годините загинаха най-авторитетните периодични издания за култура– „Литературен форум“, „Българска музика“, „Летописи“, „Театър”, „Киноизкуство“, „Изкуство“, „Литературна мисъл“, „Родна реч“,“Пулс“… Нито едно от тях не получи подкрепа от държавата. Преди Министерството на културата поддържаше 16 културни издания, а сега – нито едно! За справка, в Унгария държавата поддържа около 80 списания за литература и култура, в Румъния са повече от 60! Затова пък Рашидов пръсна пари за необмислени проекти като Квадрат 500 – Български Лувър?!, Музей на социзкуството и направи куп ненужни реорганизации. /И между другото изнуди държавата да му заплати наема за изложба в Лондон./ Да не говорим, че почти не се отделят средства за издаването на българска литература в чужбина, което прави много мащабно, за своята много по-скромна, бих казал, елементарна, литература Турция.

През последните години наши издатели пусната от печат повече от 200 турски книги, щедро заплатени от Анкара. Да, Анкара сега започна и мащабната си „културна“ експанзия /ислямизация/ на Балканите и особено в България като това изобщо не се забелязва от некултурните калинки, пардон !, управляващи от ГЕРБ, напротив – поощрява се. Ще открива свой културен център в София, от който България едва ли има нужда. С крайно оскъдни средства функционират българските културни центрове по света, докато северната ни съседка, Румъния, поддържа само в една Италия цели три свои културни института за пропаганда на румънската култура по света и общо 18 в Западна Европа / пропагандиращи страната/, като скоро ще открие нови в 6 държави. Този институт има програма за издаване на книги от румънски автори по света, като тази програма вече стигна и до африканските държави!

Много от театрите и оперите се нуждаят от нови ръководства. Особено тези на Русе, Варна и Бургас. Властта съзнателно забавя или манипулира конкурсите, за да държи в подчинение и напрежение ръководствата и съставите. А на места грубо налага свои членове- активисти като например, директорът на театъра в Русе, Орлин Дяков, преди това провалил се като директор в Монтана. Ръководителите на тези институти доказаха своята непригодност и в по-голяма или в по-малка степен злоупотребиха с положението си. Нашите театри и опери се нуждаят от почтени и компетентни ръководители с делови качества, които да не използват поста си за лична кариера и обогатяване, както се случи в редица от тях, като най-крещящ е случаят в Софийската филхармония, където се оказа, че директорът- диригент – при това доказано от критиката слаб музикант Найден Тодоров е и без редовна диплома / с две купени от частния НБУ/. Преди да бъде натрапен за този висок пост в оркестъра, създаден от великия Саша Попов, той съсипа музикален Русе, за което бе награден от Общината с наградата „Русе” и дори със званието „Почетен гражданин”!

Лошо е състоянието и на повечето от сградите на нашите културни институти. Някои от тях, колкото и невероятно да звучи, като например, операта Варна, изобщо нямат свои сгради. А в Пловдив, спечелил конкурса за Европейска столица на културата, представете си все още няма свой дом. / Но затова пък ГЕРБ строи гигантски и безсмислени арени, стадиони и плувни басейни с олимпийски размери …в селата, пръска луди пари за магистрали / с невероятната цена 37-40 милиона за един километър!/, които след месец два плачат за ремонти… Тази в Русе, например, стои празна и струва на Общината само 1 800 000 лева годишно. Или стават причина за катастрофи с фатален край.

Наистина, реформите са направо безсмислени и опустошителни. Във Варна обединиха насилствено и напълно безсмислено Операта и Театъра, които се блъскат в една стара и неудобна сграда. Затова пък в столицата, в която все още нямаме подходяща база за Националната художествена галерия и сграда за Националния музей (той е прогонен извън града, а имаме две за Народното събрание), се построи по прищявката на експремиера една невероятно скъпа и излишна огромна спортна зала, чието поддържане годишно ни струва от милион до милион и половина, а печалбата ще е доста по-малка. А наскоро заяви, че щял да отпусне /той!/ от бюджета, не джоба си, разбира се, 100 000 000 лева за нов стадион в София. А може би ще продаде вилата от Барселона? Да, той едва ли знае, че оперите във Варна и Пловдив са изобщо без сгради! Пловдив с полуразрушена концертна зала, а Русе със съсипана художествена галерия. Много от музеите, библиотеките и галериите, както и театралните сгради у нас от години се рушат, плачат за ремонт.

Немалко от тях са с течащи покриви като Народната библиотека в София, с примитивна техника, без достатъчно осветление, с неугледни зали, без нормална складова база и хранилища. А показните, скъпи и в немалко случаи неуспешни ремонти, които се направиха са в по-голямата си част козметични, както стана с Русенската опера, чийто покрив протече веднага след хвърления на вятъра милион за целта. Да не говорим за примитивната сцена – без джобове и дори без кръг и липсата на осветление.

Т.нар. „делегирани бюджети“, една нелепост, която ни сервираха неуките управляващите от ГЕРБ, с които сега се „субсидират“ оцелелите институти са просто един невиждан в света абсурд. Защото помислете си как върху стойността на продадените билети за театър, опера, концерт да се формира целия бюджет на института. И по този невероятен начин да се осигури цялостната му издръжка, постановъчните разходи, фонд работна заплата, поддържането на сградите и всичко останало. И как ще трябва да спечели максимално една опера или симфоничен оркестър от музиката на Верди и Пучини, Бетовен и Шостакович? Директорите на институтите вече напълно стресирани от напълно неудачната и безсмислена „реформата“ неукия и невъзпитан министър- мултак Рашидов / никога не сме имали толкова несъстоятелен, да не казвам вреден министър!/, без аналог в света, започнаха да правят големи, непростими компромиси.

Вместо Гогол, Чехов и Ибсен, Бекет, Пирандело и Молиер, в театрите шестват пошлите комедийки на Красногоров, на Рей Куни и автори от този род. Или пък „авторски” режисьорски прочити, често пъти пародии, като тези на Теди Москов по високата класика. Те са набързо сглобени продукции на група станали известни чрез телевизията артисти, всъщност една чиста халтура, едно анти- изкуство, което възпитава в лош вкус и отнема публиката на театрите. Голямата част от нея, особено по-младата, е вече с принизен естетически вкус. И всичко това, заради безумните „делегирани бюджети” !

Такова принизяване! За да спечели малко пари Националната филхармония се принуди да излезе на стадиона с поп певеца Стинг, Русенската опера представи един невероятен буламач с народни хора, ръченици и белкантови арии от Джоакино Росини, дело на гимнастичката Нешка Робева, а в Националната оперета умуваха върху предложението на министър Рашидов /?!/ дали да не поканят и циганката Софи Маринова, която стана наш „културен посланик“ за Евровизия по света. Както е тръгнало така, за да е по-сигурна „печалбата“ от продадените билети, ще трябва да се поканят като гости: Азис, Ивана, Глория, Кондьо, Ванко 1, Слави.

Бойко със своята любима певица Ивана, която прие в МС

Но все още не знае откъде се влиза в Операта или в зала България, докато неговият учител Живков не пропускаше премиера, нашумяла нова пиеса, книга или филм. Свидетел съм на това като студент в СУ.

Много театри са вече открити сцени, с осакатен бюджет и състави. Нивото на публиката през тези години на реформата на ГЕРБ пада главоломно

Наглият и неук министър- турчин на хилядолетната българска култура Веждьо Рашидов остави българските читалища без книги, но помогна за издаването на стотици третокласни турски автори у нас, а сега нарича театрите „киста” в тялото на българския данъкоплатец! Според последни данни на всеки българин се пада по половин книга годишно, докато на финландеца по 18 книги годишно!

Огнян СТАМБОЛИЕВ