БЛОГ

СВЕТЛО БЪДЕЩЕ НИ ВЕЩАЕ БАЙ БОЙКО!

Published

6 years ago

November 26, 2020

Author

Откраднато от приятел ???

2021 година
Най-после е избран изпълнител за тунела под Шипка. След няколко дена челната машина се разтърсва от мощен удар и спира. Чуват се възклицания „Бах мааму”, „О, майн Год”. Полиция отцепва района. Проектът се променя, копае се на друго място, но се повтаря същото – удар и стоп на работата. Идват геолози и установяват , че тунел няма да има. Цялата основа на планината е плътен слитък самородно злато с тегло милиарди тонове.
Световните борси се сриват. Основни играчи от родното публично пространство получават микроинфаркт. Да е тон-два, да го откраднеш, но толкова нещо реже ли се с ножовки? Пък и армията е блокирала всичко и се стреля без предупреждение. Все пак кирките достигат цената на плазмен телевизор, а оксижен се разменя за джип, но пак трудно се намира.
2022 година
България е изплатила всички дългове и кредитира съседите си. Обсъжда се предложението левът да стане общоевропейска валута. Никой не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, банките фалират, защото никой не им иска парите. Българските емигранти се връщат у дома въпреки молбите на местните власти да останат и да харчат там парите си.
„Ролс ройс” откриват завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.
2023 година
Партиите са премахнати. България става президентска република с президент бившия премиер, който е започнал тунела. Той печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните.
На мястото на Кремиковци започва строежа на Българияленд, увеличено копие на Дисниленд. Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новините си на български език.
2024 година
Цар Киро купува Манчестер Юнайтед и назначава за президент Сашо Томов. Бербатов, Меси и Роналдо идват у нас и спорят за титулярни места в Спортист Своге. В часовете по физкултура се играе само голф.
България излиза от НАТО и го наема за частна охранителна фирма, за да опази границите си от тълпите напиращи имигранти. Потомците на Балдуин Фландърски и родата им до десето коляно напират да получат българско гражданство.
2025 година
Вестник „Капитал” купува „Файнайшъл таймс” и добава там форум за забрана на използването на латиница във вестника. Страната е залята от испански, немски и френски емигранти, работещи в строителството и туризма.
Главният офис на Майкрософт е преместен в Правец. На пазара излиза новият „Windows Bay Ganyo”, който работи само с български гласови команди. Примерно се рестартира с „Abe az shto ne ti….”.
2026 година
ЦСКА и Левски отново отказват участие в шампионската лига. Не им трябват пари и ги мързи да тичат. Тегленият жребий определя Странджа Грудово да представи страната. Отборът проклина лошия си късмет. След месец медиите хвалят Реал Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши реми със звездния състав на родният ни представител.
На границата са заловени първите американски и японски нелегални емигранти.
2027 година
Като първа световна икономическа сила България урежда всички регионални конфликти по света. Понеже отдавна няма армия, достатъчно е нейните пратеници да изрекат „Ако вие не… ще ви спрем инвестициите” и враждуващите страни се прегръщат и отварят бутилка гроздова.
Тъй като огромни средства се заделят за исторически изследвания и книги, всички ученици в света знаят, че България сама е спечелила Втората световна война срещу Германия, СССР, САЩ, Япония и другите, въпреки подлото бомбардиране с ядрено оръжие на малките сливенски селца Нагазаково и Хирошимово. Все още се спори дали Наполеон е роден в Плевен, или само коренът му е български. Страната ни извежда двадесети пореден сателит, за да могат членовете на антарктическата ни експедиция да гледат директно мача Левски-ЦСКА.
11.11.2028 година
Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи се насочват към двата най-големи мола в София…
А още не сме изхарчили и половината от златото…”

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ