Един от основните успехи на Запада при колонизацията на руската икономика през 90-те години е широкото въвеждане на тезата, че една успешна компания задължително трябва да се търгува на фондовите борси.
И за предпочитане в западните. Или, както се нарича, трябва да предприеме първично публично предлагане (ППП).
Това правило, което е наложено на целия свят от глобалистите, преследва само една цел – да се получи контрол над компаниите на националните държави.
През 90-те години идеологията на така наречената пазарна икономика беше много успешна. Твърдеше се, че държавата не трябва да се намесва в икономиката, трябва да улеснят максимално правилата за водене на бизнес и да се намали собственото си участие в икономическите процеси.
На практика това води до там, че мултинационалните компании изтласкват местните производители от националните пазари, тъй като без държавна подкрепа те при никакви обстоятелства не могат да се конкурират с онези фирми, които работят от векове.
Отсъствието на държавен контрол върху финансовите потоци води до отлив на капитали от развиващите се страни към развитите. Разбира се, всеки ще пази пари там, където икономическите кризи и сътресения са изключени. Тоест в Швейцария, Лондон, Люксембург и прочее.
Или в тези юрисдикции, където правителствата са определили минимални данъчни ставки. Каквито не може да бъдат приети в големите икономики.
Но ППП се откроява в това отношение. На националните компании се представя тезата, че критерият за успех е обръщението на акции на чуждестранни борси. Ако една компания е преминала всички условия за подбор и Лондон или Ню Йорк са допуснали ценните ѝ книжа на фондовия си пазар, тогава тя е супер ефективна.
Всъщност всичко се случва по следния начин. Западният капитал получава възможност да влезе в капитала на национална компания и да повлияе на нейната политика.
Повечето акции, пуснати по време на ППП на чуждестранни борси, се купуват от т. нар. инвестиционни фондове, контролирани от глобалисти. “БлекРок” и “Вангард” са най -изявените примери.
Освен това на компаниите се дават т. нар. рейтинги. С&П, “Мудис”, “Фич”. В случай, че нещо не им харесва, те понижават рейтинга си и започват масово да се отърват от ценните книжа на компаниите, което може да доведе до непоправими последици. До разруха.
Въз основа на това правителството спешно трябва да предприеме мерки за връщане в Русия на акциите на националните компании, котирани на чуждестранни борси.
Тук трябва да се посочи примерът с Китай. В КНР на националните компании е забранено да пускат акции на чуждестранни борси. В изключителни случаи такова разрешение се издава от специално създаден регулаторен орган.
Изтеглянето на част от акциите на Запад води до следните последици: увеличаване на капитала, загуба на контрол над дружеството и промяна в политиката на компанията в съответствие със западните изисквания.
Съществува и мит, че предполагаемото ППП на компаниите помага за привличането на така необходимия капитал за развитие. Ще разчупим тази теза в следващите си материали.
https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=10yDSC06gvo