Руското външно министерство реагира изключително остро на факта, че албанският премиер Еди Рама в едно от телевизионните предавания нарече обединението с Косово основната цел в кариерата си. Проблемът дори не е, че Косово, според Белград и Москва, е част от Сърбия. И е факт, че паналбанската идея е най-опасната от всички, което сега са на Балканите. Албанският национализъм се счита за особено разрушителен дори в страните от НАТО.
Случвало се е в миналото една нация да контролира цяла империя, но сега дори не контролира напълно себе си, а пази традициите като спомени за отминало величие. Нещо като Деня на Британската общност, все още се празнува в останките на Британската империя, като се слуша речта на Елизабет II.
Сърбите имат своя специалност – Движението на необвързаните, някога амбициозен геополитически проект на Белград, Кайро и Делхи, но сега просто клуб, който не решава нищо и не влияе върху решенията на никого. Но наследството на хърватина Тито все още позволява на сърбите да докосват половината свят, така че в Белград беше организирана срещата на високо равнище по случай 60-годишнината на Движението с помпозност и с гости от 116 държави.
Русия (има статут на наблюдател) беше представена от външния министър Сергей Лавров. Домакинът, представляван от сръбския президент Александър Вучич, направи всичко, за да подчертае: това е среща със съюзник.
Сърбите се интересуват от доставки на рязко поскъпналия газ с „братска“ отстъпка, най -новите руски оръжия за армията и полицията, както и от политическа подкрепа. Руската страна им каза да се надяват на отстъпка, обеща да продаде оръжие и веднага предостави политическа подкрепа. Лавров се изказа доста остро за ситуацията в Косово, а говорителят на външното министерство Мария Захарова призова Запада спешно да реагира на това, че подчинените му на Балканите възраждат идеята за Велика Албания.
Това е открито опасна идея. И на Запад знаят това. Всеки уважаващ себе си балкански народ има своя собствена концепция за Великата Родина, която включва значителни територии на своите съседи. Велика Гърция, Велика Хърватия, Велика Сърбия. Експертите дори познават идеята за Велика Македония и това в никакъв случай не е за силата на Александър Македонски, а за малък, но горд славянски народ, на когото българите отричат правото да съществуват и считат за необходимо да присъединят към Велика България. Във всичко това има много поводи за шеги, но е обичайно да се третират две концепции за балканското величие като много сериозна заплаха – Велика Сърбия и Велика Албания.
Що се отнася до сърбите, обясненията са излишни: НАТО се бори два пъти срещу този народ, първо в Босна, а след това в Югославия. Във втория случай това беше война на страната на албанците, завършила с откъсването на Косово и изтласкването на славянското население. И тук е необходимо да се разбере, че самите косовски албанци се борят не за независимостта на Прищина, а за Велика Албания – и не го крият.
Това прави впечатление на НАТО. Отделянето на Косово е решен въпрос за тях, но „новата европейска демокрация“ пише такава конституция, която, първо, трудно се променя, и второ, не може да се тълкува по два начина. Тя категорично забранява на “независимо Косово” да се присъединява към която и да е друга държава и официално да използва всякакви албански национални символи, включително основния – черен орел на червен фон.
С други думи, беше забранено дори да си помислят за Велика Албания. Според идеолозите на албанския национализъм Косово е включено по начало, както и повече от половина Македония, две парчета от Южна Сърбия, източната част на Черна гора и западната част на Гърция.
Албанският национализъм стана особено неприемлив дори в очите на страните от НАТО поради две обстоятелства.
Първо, той имаше възможно най-голям късмет с имиджа си, тъй като все пак Велика Албания е изградена веднъж по време, за което все още има спомени в паметта на живеещите днес – чрез ръцете на фашисти и нацисти. Това не е емоционално заредена обида, а буквално: албанските земи са обединени под короната на Виктор Емануил III от фашисткия Дуче – Бенито Мусолини. След това – и до края на войната – албански националисти, включително легионерите на албанската дивизия на СС, извършват етническо прочистване на славянското население, предимно на сръбското.
Велика Албания е геополитическата конструкция на Хитлер и Мусолини. Германците, които имат решаващо влияние на Балканите, помнят това, затова отхвърлят конструкцията от воле, въпреки съюзническите отношения с Тирана.
Има доказателства, че дипломатите и военните от Берлин са били откровено шокирани, когато виждат поздрава на косовските бойци. Свързвайки се с фашистките отряди от миналото – предишните строители на Велика Албания, те открито изпъват ръка с възглас “Зиг Хайл”. Трябва категорично да им го забранят.
Второ и, може би, най-важното, албанците наистина имат много силно развито национално чувство. Това е определящо за тази нация, оставяйки далеч зад всякакви религиозни и политически различия. Албанците от всички вероизповедания – мюсюлмани, католици, православни християни – съжителстват много мирно помежду си. И всички те, включително убедените атеисти, вярват в Велика Албания.
Верската търпимост е естествена за хората, чийто основен национален герой Скандербег два пъти преминава от една религия в друга. Но албанските националисти, албанските комунисти и дори албанската либерална младеж, които запълват „хипстърските“ квартали на Тирана вечер, имат еднаква вяра в Велика Албания.
Настоящият премиер на Албания Еди Рама, който каза, че обединението с Косово е целта на цялата му кариера (на тази забележка реагира Захарова) също не може да бъде подозиран за фашизъм. Това е професор по история на изкуството със социалистически и много прогресивни възгледи. Като кмет на Тирана той уреди тези „хипстърски квартали“ и придаде на албанската столица нормален вид – преди Рама беше страшно да я гледаш.
За нас Рама в никакъв случай не е приятел или съюзник, но е факт, че е изключително далеч от главорезите, които ръководят албанското Косово. Той има истинско класово чувство към тях, което пробива в доста остри реплики. Той рязко спори с тях заради проекта си „Отворени Балкани“: това е нещо като руското ЕАИС, но за Албания, Сърбия, Македония и Косово. Против се обяви единствено Косово, което не иска да се обединява в никакви съюзи със Сърбия.
Може би Рама мрази своите „косовски братя“ с цялото си сърце – но за този интелигентен човек обединението със сръбско Косово е основната му мечта. В Албания тази мечта все още обединява полицай и бандит, сталинист и нацист, кмет и просяк, баща и син.
Албанците в никакъв случай не трябва да бъдат демонизирани, като ги представят като нация от фашисти или ги приравняват с чуждата диаспора. Италиански контрабандисти, гръцки организирани престъпни групи, общоевропейски търговци на оръжия, косовски екстремисти и македонски ислямисти – всичко това е било, е и ще го бъде, но албанците от самата Албания са приятен народ, освободен от необходимостта да доказват своята идентичност пред своите съседи, изграждайки джамия на всеки ход (както в Македония) или закачайки черен орел (както в Косово и Черна гора).
След Втората световна война те имат дълъг и разнообразен период на национален лош късмет – отначало бруталната и в същото време икономически неефективна диктатура на Енвер Ходжа, след това пълен крах, гражданска война, буен бандитизъм, пълна бедност – както в нашите “Диви деветдесет “, но десет пъти по -лоши.
И след това сякаш са успели да хванат птицата на щастието за опашката – икономиката расте стабилно, страната се модернизира пред очите ни, влиянието на наркомафията върху политиката пада. За първи път от много години се случва така, че албанските албанци започват да живеят по-добре от голямата диаспора в чужбина – независимо дали в Косово, в гнилите паланки на Македония или дори в Черна гора. Тази история на успеха сега допълнително подхранва иредентата – косовските, македонските и другите албанци са още по-нетърпеливи да се обединят със своята богата родина.
В случая не говорим за такива приятни хора като Еди Рама, когото при всичките му мечти е трудно да си представим начело на въоръжена интервенция, а за политически радикали, бивши бойци и активни бандити – контрабандисти, наркомафиоти, търговци на оръжие. Тези хора вече са спечелили в Косово и Македония. Те искат да спечелят отново и не им пука нито за НАТО, на което от отдавна смело се противопоставят, нито за конституцията на Косово, написана от европейците – партийната идеология на сегашния премиер на региона, Албин Курти , директно настоява за обединение с Албания.
Надеждата на европейците, че косоварите ще могат да се отделят като отделна общност и да не вярват в великоалбанската идея, се руши пред очите ни. Пръсната над регионите на Балканите в неравностойно положение, тази идея води до войни три пъти за последните тридесет години, включително гражданска война в самата Албания, и ще се взриви отново, когато професионалните авантюристи преценят, че ги устройва.
Сърбите трябва да бъдат много по
-притеснени от това, отколкото руснаците, но и Захарова има защо да се вълнува. Албанското национално чувство е такъв случай, при който е по-добре да прекалявате, отколкото да пропускате.