БЛОГ

Професори, доктори, доценти и какви ли не още титли … ама си нямат мозъци! Няма кой да им подари!

Published

9 years ago

December 16, 2017

Author

Живеем в държава на абсурдите!

Не, това не го откриваме ние, защото е знайно отдавна. Но всеки ден си мислим, че повече от това ГЕРБ няма накъде да ни изненадат.

Обаче има какво! Чувалът с фокусите е бездънен!

Председателката на Парламентарната комисия по бюджет и финанси и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова бе тържествено удостоена със званието „Доктор хонорис кауза“ на не какво да е, а …на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив.

В началото мнозина си помислиха, че е шега, но не би! Истина е!

Титлата получила за съпричастност към академията, обясни ректорът проф. Милчо Василев.

То половин България е съпричастна към пеенето и танците, ама ни един не е станал доктор по тази причини. Може би защото не е от ГЕРБ и не се е пенил достатъчно в защита на Първия.

На нас, както и на целия народ не ни е ясно Менда народни танци ли играе в свободното си време, извива хоро в парламента, или пее „Цъфнал ГЕРБ“, а може би тайно рисува и още по-тайно прави изложби, ама кой КОЙ да ти каже?

Нерде бюджет и финанси, нерде музика и танци, но така е в държавата ни.

Вместо мъничко поне да се засрами или изчерви, Мендето прие гордо званието. Доктор не е шега работа.

Така тя се нареди още по-плътно до вожда си Борисов, който пък стана преди две години „доктор хонорис кауза“ на Техническия във Варна и стана първият в учебното заведение с това звание. На всичкото отгоре в Пернишкия университет също му го обещаха. Онзи университет, с онова странно и направо идиотско име, което предизвика смях в цяла България.

Сега инженер-доктор Бойко Борисов и доктора по танци Менда ще ни лекуват с мощната подкрепа на „Доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – Христо Стоичков.

Тези титли са подигравка с истинските хора на науката и изкуството.

Тези титли показват доколко се самозабравиха управниците ни, че и приятелите и клакьорите им.

Тези титли заприличаха на подигравка със самите учебни заведения и преподавателите в тях.

Те за кой ли път показаха лицето на ГЕРБ – нагло, самодоволно, гаврещо се!

Гаврещо се с един народ, който ще търпи дори да направят Борисов генералисимус и цар, а депутатките му придворни дами.

Жалко за такъв народ!

А още по-жалко за „докторите“ му.

Related Topics:блог българия

Up Next

Дългът на България почти не се управлява и е оставен на самотек

Don't Miss

СЕГА РАЗБРАХ ……

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ