БЛОГ
Наистина ли не разбирате какво става в държавата?
Има моменти, в които се чудя, възможно ли е да има толкова объркани и подлежащи на манипулация хора. Хипнотизирани двукраки без лично мнение, без ясна представа за заобикалящите ги процеси и без преценка за тъжната обстановка, в която се намираме. Честно да Ви кажа, такова дебелоочие и дебелокожие рядко ми се е случвало да наблюдавам.
Всъщност отборното разделение на електората в България се прави съвсем съзнателно от – ще го нарека – „Команден център“. В България една група хора с огромно влияние, парични потоци и власт са намерили мекото на баницата, като са се установили като феодали и са възприели територията ни и държавното ни имущество като тяхна лична собственост.
В същото това време, като отговор на машинациите и злощастното прищипване на всички икономически и социални процеси в смъртна примамка, преобладаващото мнозинство е оплезило езика си в жертвено очакване да стане бройка в казана с агнешки главички. Българинът с охота приема унижението, изтръгването на духа от тялото му, превземането на живота му, унищожаването на достойнството му, съсипването на бъдещето му и с нетърпение очаква поредната доза мъчение, за да оправдае миролюбивостта и толерантността си. Стадото няма претенции за свобода, права и нормален живот. Стадото може да понесе още и още…до пълното му заличаване…
Сама по себе си България е малка и лесно управляема, именно заради доминиращата, изпаднала в безтегловност и безкрайно отчаяние общност. Както на село, където бабаитът и престъпникът са известни всеки му и му пазят страх, така и в България, съпоставена с Европа, диспечерите от „Командния център“ са тези, които контролират всичко и всеки. Разбира се, с една единствена цел. Парцелираните и заграбените държавни собствености и управлението на стадото да продължи, колкото се може по – дълготрайно, като пред Европа се маскират действия тип „кардио“ в посока на подобряване на общественото благосъстояние.
Командният център винаги им много варианти и проектни предложения – партии. Когато един или друг проект, излъчен от същия този център откаже да бъде послушен или се отклони от предначертаната посока, тогава играчът от сцената се сваля преждевременно с традиционни къде мирни или не похвати и във времена на манипулация, врящи публични скандали, орезиляваща ни пред целия свят конфронтация, се поставя на преден план нова кукла, която да замести излишната.
Не мога да си представя как може да има хора, които не са родолюбци, честни българи, а да има утайка в чиито вени не тече кръвта на дедите ни от миналото, жертвали живота си за бъдещето на всеки един поотделно. За да се запази разделението и да възтържествува насажданата между хората от същите онези памперси омраза, са измислени вплетени планове, объркващи интриги, побъркващи пропаганди и съсипващи психиката на стадото процеси. Не мога да проумея как може да има продажни българи, с изобилстваща късопаметност, които за да бъдат управлявани от шайка бандити, доказали своята неуспешност в поредица от управления, докарали България до тотална мизерия, са готови да продадат Родината на друговерците, които са ни мачкали и газили цели 500 години и продължават и днес.
Защо, бе? Защо продавате душите си? Защо продавате Родината си и търпите това унижение, и го налагате насилствено върху хората, които имат българско самосъзнание? Един ден този избор ще се стовари жестоко върху главите Ви и ще осъзнаете непоправимата си грешка.
Сега на преден план се показа новата им марионетка, а задкулисните играчи са същите. През това време Вие не спирайте да се делите на партии и партийци, не спирайте да отваряте все повече и нови хоризонти на башибозуците! Антибългари и българомразци – стадо вперило поглед в партията, която е просто светещо копче от „Командния център“ Скоро държавата ни и всички
Вие ще бъдете частна собственост. Събудете се и излезте от робското мислене!
Вижте, огледайте се…Кой е с Вас във Вашите тревоги, в тежките болести, трудности, нещастия, безпокойства и окаяност…Сами сте!
Кой от тези лумпени, освен по избори, Ви създаде жалки радости?
Сами сте!
Къде са тези, на които им гласувате безгранично доверие, по време на Вашето отчаяние и безтегловност. Сами сте! Сами сте! Сами сте!
Мълчете си, след като Ви харесва да бъдете Роби!
Цвета Кирилова,
…
Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.
Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.
Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.
БЛОГ
🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“
Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.
Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.
Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.
Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.
И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.
Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Страхотно си беше
София, октомври 1985 г.
Ех, какви времена настанаха!
Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.
Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.
Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.
Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.
При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.
Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.
Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.
Те са от друго тесто.
Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.
Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.
Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.
Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“
Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!
Атанас Ленков
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years agoВълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years agoЛора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years agoКак създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
