АНАЛИЗИ

Службите в САЩ усъвършенстваха схемата за борба с „враговете на народа“

Published

9 years ago

December 17, 2017

Author

Заплахи към роднини и близки, изнасяне на лични данни, перонален тормоз, публичен линч, лишаване от средства за препитание – това е арсеналът на левите активисти в САЩ, разгърнали мащабна кампания за „борба с фашизма“. Всичко това много напомня практиките в СССР от сталински времена и носи признаците на пълноценна гражданска война.

В края на ноември либералният вестник „Ню Йорк Таймс“ (The New York Times) посвети обширна статия на един нетипичен за редакционната му политика персонаж. Текстът излезе със заглавие „Гласът на омразата в сърцето на Америка“, а описаният в него герой, или по-скоро злодей, е Тони Хоуайтър – един от лидерите на създадената през 2013 г. Традиционалистка работническа партия (ТРП, в оригинал TWP), представяна като бяла националистическа формация.

Авторът на материала буквално на всяко изречение нарича своя герой „изверг“ и „фашист“, въпреки че Хоуайтър не изказва радикални възгледи. В интервюто си той заявява, че федералното правителство е твърде раздуто, че всички водещи медии в САЩ са корумпирани и че програмите за подкрепа на националните малцинства са несправедливи. „Ако нещата продължават така, скоро президент на САЩ ще стане някоя дебела, болна, чернокожа лесбийска, която не умее да чете“, казва на шега Хоуайтър и журналистът го цитира с явно отвращение. Тази фраза обаче скоро се превръща в детонатор.

В деня след публикацията Хоуайтър се събужда известен. Някой е оповестил адреса му публично, на телефона му започват да звънят непознати хора и да заплашват с убийство него и съпругата му. Скоро издирват ресторанта, в който работи, говорят със собственика и ден по-късно той уволнява Хоуайтър, жена му, че дори и братът на жена му. Семейството остава без пари за наем на жилището, а пък и става опасно да продължи да живее в дома си, предвид непрекъснатите заплахи за живота му. След седмица изтормозеният Хоуайтър е принуден да се премести другаде, заедно със съпругата си.

Неговите съпартийци се опитват да му помогнат с кампания за набиране на средства, но най-големият сайт за доброволни дарения GoFundMe отказва да приема пари в полза на бели националисти.

Сблъсъците в Шарлътсвил.

През това време статията за Хоуайтър, донесла му печална слава, се обсъжда във всички водещи печатни издания. Журналистите спорят по темата редно ли е да се дава трибуна на „крайнодесен“, който при това е представен като умен, образован, способен да „разтопи сърцето на всяка майка със своята източноамериканска вежливост“.

Едновременно с това читателите засипват редакцията на „Ню Йорк Таймс“ с гневни писма, сравнявайки Хоуайтър с най-жестоките нацистки палачи. Главният редактор на вестника лично се извинява за решението си да представи на публиката подобно „чудовище“. И никой не задава въпроса етично ли е да вадиш на показ живота на човек, знаейки, че политическите му противници ще го превърнат в ад.

Нагнетяването на истерията около Хоуайтър изглежда още по-поразително, като се има предвид, че Традиционалистката работническа партия е скромна организация. През декември миналата година основателят на движението Матю Хаймбах твърди, че става дума за 500 души, организирани в 12 структури, а сега общият им брой трябва да е към хиляда.

При това ТРП се занимава основно със защита на правата на работниците, а скромният й актив не предполага особено мащабни и агресивни действия. Борбата, която съпартийците на Хоуайтър водят срещу „капитализма, глобализма и марксизма“, е по-скоро теоретична, а белият им национализъм се свежда до изолационизъм и техники за оцеляване при евентуална междурасова война.

Сред акциите на ТРП са митинг в подкрепа на Башар Асад, статии в защита на Ратко Младич, протест пред магазин за лява литература в Блумингтън (Индиана), както и съдебен иск срещу закона за еднополовите бракове. Въпреки скромната му активност, ръководството на партията вече е имало вземане-даване с полицията. През март 2016 г. на митинг в подкрепа на Доналд Тръмп Матю Хаймбах е арестуван за това, че снима на видео афроамериканка, протестираща срещу Тръмп. Отведен е в участъка, където са му предявени сериозни обвинения, но в крайна сметка е пуснат срещу неголяма глоба.

Но защо активист на маломерно движение, което дори не може да се нарече радикално, се сблъсква с такива проблеми в резултат на някакво безобидно интервю? В това няма нищо необяснимо. Историята на Тони Хоуайтър е типичен пример за линча, на който левите активисти подлагат политическите си врагове.

Активисти на движението “Антифа”.

През август, веднага след прословутите сблъсъци между антифашисти и бели националисти в Шарлътсвил, организаторът на протеста „Десни, обединявайте се!“ Джейсън Кеслър също се сблъсква със сериозни неприятности. Местен полицай разказва пред журналист от „Ню Йоркър“, че Кеслер получил „тонове“ заплахи за саморазправа. Самият Кеслър се опитал да обясни действията си, но бил принуден да се спасява от тълпата под полицейска охрана. В крайна сметка не издържал заплахите и омразата на собствените си съседи, с които преди това бил в добри отношения, събрал си багажа и напуснал дома.

Преди година леви активисти подложиха на тормоз майката на крайнодесния политик Ричард Спенсър. Шери Спенсър прекарала целия си живот в градчето Уайтфиш в щата Монтана, давайки стаи под наем. Един ден нейната съседка, лявата активистка Таня Герш, разбира, че синът й Спенсър е лидер на американските крайнодесни, докладва я в социалните мрежи и повежда кампания срещу Шери. И по-конкретно – обикаля всички наематели и ги кара незабавно да разтрогнат договорите си с „майката на нациста“.

Спенсър разговаря с Герш и я пита какво иска от нея. Онази й предявява цял списък с условия: да се отрече от убежденията на сина си, да продаде кооперацията, която отдава под наем и да дари парите на либерални НПО. Иначе Герш се заканва да я докара до фалит.

Спенсър се оплаква на крайнодесните. Тролове засипват Герш с обиди в социалните мрежи. Активистката се обръща към пресата и в нейна защита се обявяват почти всички водещи медии – както вестници, така и телевизии. Възрастната й съседка е обвинена във фашизъм, антисемитизъм и всякакви други „изми“. В крайна сметка тя действително се отрича от сина си, заявявайки публично, че не споделя неговите убеждения. Но вече нищо не може да се направи: Спенсър е принудена да разпродаде цялото си имущество и да замине с мъжа си в друг град.

Във всички тези случаи активистите успяват да организират местните жители и да ги насъскат срещу своята жертва. Силите в подобни случаи са неравни и врагът е принуден да се спасява с бягство. Неслучайно символ на съпротивата срещу лявата истерия в САЩ стана Алън Арментраут – самотният мъж със знамето на Конфедерацията, който се опита да защити паметника на генерал Ли. Малко след събитията в Шарлътсвил той е изгонен от Християнския колеж. Сега се крие от медиите и дава интервюта само за руски журналисти.

Механизмът за политическа чистка е добре смазан и работи безотказно. Обикновено активистите сигнализират в социалните мрежи за появата на нов „враг на народа“. Темата подхващат големите медии с многомилионна аудитория. Вестниците снабдяват активистите с цялата нужна информация за злодея и формулират моралните основания за упражняване на тормоз върху него. Някой пуска адреса, местоработата и всички контакти на жертвата в интернет. Най-активните започват да звънят на началника, колегите и наемателите на врага с настояване да бъде изгонен отвсякъде. Паралелно армия от интернет-бойци залива жертвата с оскърбления и заплахи чрез съобщения в социалните мрежи, писма и телефонни обаждания.

Никой не е пощаден – нито роднини, нито приятели. Те също получават заплахи, наричани са „фашисти“ и „расисти“, принуждавани са да се отрекат от злодея. А когато наплашените хора се обърнат към пресата, при тях пристигат репортерите на същите тия либерални медии, които представят случая в изгодна тям светлина. Например, журналистът, предизвикал със статията си линча срещу Тони Хоуайтър, излезе след това с колонка, озаглавена: „Взех интервю с фашист и ето какво ми се случи“.

В един момент роднините и близките не издържат и започват да се покайват, но често и това не помага, защото отношенията със съседите се оказват непоправимо разтрогнати. В крайна сметка хората зарязват бизнеса си, напускат работа, продават къщите си на безценица, закриват всичките си профили в социалните мрежи и заминават нанякъде.

Тормозът срещу конкретни жертви върви паралелно с масов морален терор срещу инакомислещите. В Портланд, където болшинството жители са против Тръмп, антифа активисти водят на отчет всички местни, осмелили се да излязат на митинг в подкрепа на президента. Личните им данни по традиция са публично достъпни. Също по традиция задължително звънят на работодателите, за да ги информират, че техният служител е „агресивен и опасен нацист“. След което въпросният човек бива или уволнен, или му дават възможност да замине „по собствено желание“. Ако, недай си боже, десните в Портланд се осмелят да организират собствена демонстрация (да речем, в защита на жертвата), левичарите ги замерят с камъни и боклуци.

Постепенно белите националисти се превръщат в най-угнетеното малцинство в САЩ.

Стига се до смешни ситуации. Неотдавна жертва на атаките стана дизайнер, организирал благотворителен търг на тениски в защита на измиращите атлантически марлини. На някои от тях пишело: „Белите животи имат значение“ (Wite Lives Matter), на други – „Сините животи имат значение“ (Blue Lives Matter), а под текста били изобразени съответно бели и сини марлини. Националната асоциация за развитие на цветните малцинства обаче заяви, че дизайнерът нарочно иронизира лозунга на правозащитното движение „Черните животи имат значение“ (Black Lives Matter) и поиска „расистът“ незабавно да изтегли тениските от продажба.

Всичко това до болка напомня събитията в СССР от времето на борбата с „лявата опозиция“, когато Сталин организира повсеместно осъждане – по предприятия, на улицата, по местожителство и в печата, на всички последователи на Троцки, а също и на техните роднини и приятели. Само че това вече не е политическа борба с висок залог, а сякаш се опитват технически да разделят населението на САЩ по няколко линии едновременно: леви срещу десни, бели срещу черни, жени срещу мъже, марлини срещу хора. Пълномащабният граждански конфликт все още не е преминал в горещата си фаза, но изглежда само въпрос на време.

А социалният разкол може да предизвика и териториален разпад. Както сполучливо описва ситуацията съоснователят на ТРП Матю Парот „днес в САЩ, както навремето в Югославия, глобалистите затварят в една клетка с малко вода и храна цяла глутница кучета, а после ги гледат как се бият помежду си и се наричат „фашисти“!“

Related Topics:война свят скандал

Up Next

Не проспивайте момента

Don't Miss

КАРАКАЧАНОВ СИ ПРИЗНА

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ