ИСТОРИЯ
Император Хирокито към Тодор Живков: “Добре дошли отново след 3500 години!”
Става въпрос за водената от Тодор Живков българска делегация на международното изложение EXPO – 70 в Япония. После Живков още два пъти посещава Япония. Според участник от делегацията при визитата на Живков на учудването му от особеното отношение към него и обръщението “братовчеде” той му обяснил, че японските легенди сочат началото на благородническото потекло на императора (той се води син на Слънцето) от конен народ, дошъл в Япония от Азия 1000 г. Пр. Хр. и създал военната организация и военни традиции в Япония.”
Бележка от редактора на списание “Ави-Тохол” към публикацията “Кой съм аз или житие Рода българского” от Айгир Сверисон
Император Хирокито към Тодор Живков при посрещане на българската делегация за популяризиране честването на “1300 годишнината”: “Добре дошли отново след 3500 години!”
В този постинг ще се опитам да потърся обяснение на “българската следа” в Япония. Естествено е в началото да започна с малко история на Япония от
Academic dictionaries and encyclopedias, http://dic.academic.ru http://dic.academic.ru, (преводът от руски е от мен):
“Археологическите изследвания сочат, че най-старото население на Япония са неолитни племена, наречени Аину (от около 10 000-5000 г. пр. н.е.). В по-късно време върху формирането на физическия тип и оформянето на културата на местното население немалко въздействие оказали народите от Североизточна Азия. Уместно е да се каже също така и за наличие на влияния от юга, с произход от Южен Китай или Югоизточна Азия. Най-ранният културен слой е наречен Джимон, по наименованието на древната глинена посуда. Тази култура се отнасяла към възникналото в 3-то хилядолетие пр. н. е.общество, чиито членове се занимавали с лов и събирачество, живеели в землянки и изработвали глинени изделия без грънчарско колело. Около 3 век пр. н. е. Джимон бил изтласкан в западните части на Япония от културата Яйой, за която е характерна глинена посуда, изработена с колело. Яйой било селскостопанско общество, занимаващо се в частност с отглеждане по китайски образец на ориз във влажните участъци и имащи черти, свойствени на китайската и корейската култура. Към 1 в. на бронзовата епоха широко се използвали производства на изделия, имащи церемониално значение, такива като огледала и камбани. Някои видове посуда започнали да бъдат произвеждани от желязо. Вероятно, самите знания по металообработване са дошли в Япония от континента. Джимон продължил да доминира в северните и източните части на Япония в продължение на много векове; при това в Яйой в централните и западните райони на страната, от средата на 3 век от н. е. прониква нов елемент – така нареченатаКултура на гробниците, наречена така заради голямото количество могили, в които са погребани останките на владетелите. По керамични изделия (ханива) и други находки вътре в погребенията и близо до тях, може да се направи извод за съществуването на воини-конници, чийто начин на живот имал много общо с начина на живот на управляващата класа от това време в Корея. Хората, погребани в тези могили, почти сигурно са се отнасяли към основателите на японската държава, макар ранните хроники, основани на устната традиция, да сочат, че императорската династия е много по-стара и носи началото си от простосмъртни, обитаващи о. Кюсю, и потомци на богинята на слънцето Аматерасу.”
Сега да разгледаме какво се твърди в Нихон Шоки – съставен през 720 г., (наред с Коджики). Това е един от най-древните исторически извори за японската история, в тези анали се разказва за космогонията (произхода на света) и за създаването на Япония. Според “Нихон Шоки”, първият император е водел със себе си конници, дошли от Южна Корея.
Това, както става ясно, го твърдят самите японци в своя най-древен исторически извор. Съвременните японски историци-изследователи откриват индо-европейски черти на идеологията на управляващите и точно посочват пътя и на проникването и в Япония:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8071&st=20;
Йошида Ацухико: “В брилянтна серия от книги и статии, Йошида Ацухико демонтстрира за удовлетворение поне на този автор – че значителен брой символи в японската митология (т. е. императорските регалии: огледало, меч, и мъниста за плодородие) са били оцветени от трите Индо-Европейски идеологически “функции”, идентифицирани от късния Georges Dumezil. Той изказва хипотезата, че тази тристранна идеология, заедно с разнообразието на други Индо-Европейски черти, е била пресенена в Япония от група конници от азиатстия континент, за които някои изследователи считат, че са нахлули в Япония през Корейския полуостров и се наложили като управляващ елит в късния 4-ти век от н.е. (Йошида 1962, 1974, 1977). Друг изследовател със значителен принос към това проучване е Обайаши Тарьо. Първият, който е предположил, че Япония е била завлядяна от конници номади от Азиатския контитен бил Егамни Амио (1964, 1967). Виж също LEDYAR1D 1975 and LITTLETON 1985.)” C. SCOTT LITTLETON Yarnato-takeru: “Артуров” Герой в Японската Традиция
Ето как гореспоменатият Обайаши Тарьо, изследвайки японската митология, подчертава разпространението от Континента към Япония и то с посредничеството на Корея (Буйо-Когурьо); интересна е легендата, че японските императори като наследници и на богинята-дракон до император Оджин имали драконова опашка.
(Преводът на откъс от статията – от мен)
“Доколкото японската митология се състои от много компоненти, основната тема е да се обоснове произходът на суверенната власт, и митологията като цяло цели узаконяване на Императорското Семейство като управници на Япония. Въпреки че митът за убиването на осемглавата и осемопашата змия е оригиналния мит за местната власт, той е само второстепенен в Японската митологична система на Коджики и Нихон-шоки; преди всичко останало, главните разкази се състоят от митове за произхода на Императорското Семейство. Такамизгара – небесният господар, в тялото на Ниниги, внук на богинята на слънцето Аматерасу, слязъл на земята. Това станало на връх Такаширо в планината Химука в Тукашу, т. е. Кюшю. По-нататък се разказва, че ранното царство се преместило впоследствие от Кюшю в Кинки по море, когато Първият Император Джиму тръгнал на източен поход (експедиция) в Кинки.
Подобни истории, свързани с преминаване на реки и утановяване на древно царство се намират и сред митовете на Буйо-Кокурьо (Buyo-Kokuryo) и на Монголия. Във всеки случай, описания така японски мит следователно се е разпространил от Вътрешна Азия към Япония през Корея. В японската митология, все пак, държавността е свързана тясно както с небето, така и с океана. Богинята на слънцето Аматерасу, господар на небето, се родила когато Изанаки се пречистил чрез измиване в равнината Авакихара край устието на река Тахибана в Химука в Цукуши.
Освен това, Ниниги, който бил внук на Аматерасу имал три деца, две от които били Уми-саши-хико, Морски Късмет и Яма-саши-хико, Планински Късмет. Последният отишъл в двореца на морския бог под вълните и се оженил за дъщеря му Тойотама-химе, чийто внук бил Император Джиму. В Кожики и Нихон-шоки е записано, че тя се е трансформирала в оригиналната си форма на крокодил или дракон по време на раждането. Енциклопедия Jinten-czirtosho от 15 век казва, че съществувала народна легенда, че императорите чак до Император Оджин имали опашка на дракон, тъй като те били наследници и на богинята-дракон.
Връзката между държавната власт и дракон-змия е особено значима не само в Китай, но също и в Югоизточна Азия, по-специално в Камбоджа по времето на ерата Ангкор.” ASIAN MYTHOLOGY SEMINAR, “The Kyushu Myths Explicate Japan and Asia”, OBAYASHI Taryo
https://ndt1.eu/wp…/uploads/2019/01/jivkov4-300×266.jpg
Допълнително за индо-европейски черти в изследвания върху японския език и митология и други разсъждения от
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8071&st=20:
“1. Езикови данни и изследвания:
“Смесеният алтайско-индоевропейски характер на японския език и неоспоримото наличие на алтайски и индоевропейски елементи в японски” – В: Сб. в чест на акад. А. Теодоров-Балан. С., 1956, 323-327. от академик Стефан Младенов (15.12.1880-01.05.1963)
2. Фолклорно-митологични (сравнително антропологични) изследвания:
а) сагата за Yamato-takeru
б) легендата за Tetsujin (железния човек)
в) китайски успоредици- легендата за Wu Tzu-hsu.”
“Произходът на митовете и на езическата религия и мотиви в Япония са основно полинезийски, и в допълнение алтайски, но този типаж (Yamato-takeru) се откроява и се свързва (може да се върже) единствено с мотивите и идеологията на нартско-сарматския епос (които пък има собствено развитие и при легендата за крал Артур). Очевидно мотивите на Yamato-takeru не са познати при алтайците (да не говорим за полинезийците).
За железния човек: Мотивите за железни хора (облечени с желязо хора) при алтайците, или по-скоро при тюрките – имат за своя произход в сагите и разказите за аланите. В някои от сагите героите са наречени алани (и това е така не само в алтайските саги, ами и в урогските; дори в съвременния мингрелския език “алан” значи герой. Ясно защо – защото алтайците (визираме хуните) според източниците са лековъоръжени конни номади и ловци; същото се отнася и за пратунгусоманждурите.
Какво влияние са имали аланите върху Еразия (които да са били тези хора) преди прамонголската и тюркската експанзии?: Ам. Марцелин пише за тях, аланите, че практически са покорили една голяма част от Евразия. Влияние явно е било голямо, а те самите са архетип на военен народ (покоряват със сила останалите номади и придават името си на покорените). Подобно май трябва да кажем и за усуните, за които се смята че са в основата на познатите ни аси, вижте името овси/осети; интересен и произходът на името Азия, или на името на Азовско море.
Може би е интересно да се спомене че средновековните алани в състава на татарите (монголите) са хората, които завлядяват Китай (Пекин), и създават свой управляващ елит в монголската империя. Така че историята се повтаря.
Интересно е да се спомене че дори в генелогичната легенда на Чингиз хан присъства една аланка (Алан-гоя, “прекрасната аланка” е майката на Чингиз).”
Добавям и част от коментара на dalida към постинга и “МИСТИКАТА БЪЛГАРИЯ”:
“Освен това, последната новина която чух е че Европа ще се разширява още докато не достигне до Виетнам. Може би знае за предишната територия на Стара Европа (Евразия или Люмерия), без участието на природните сили, ще се обединяваме всички народи със сходни религии и азбуки. (В японската азбука намерих старобългарски руни), това е много интересно и ще продължа да търся еднаквост – подобия в азбуките на народите.”
След всичко написано дотук, нека обърнем поглед към Корея и нейната история – мястото, откъдето дошли конниците-държавотворци в Япония. За произхода и етимологията на името на управляващото кралско семейство на корейското древно царство Пекче:
(превод от руски от мен; източник: http://world.lib.ru/k/kim_o_i/pet3rtf.shtml)
В китайския източник “Чоушу” има важна информация, отнасяща се не толкова до древната история на Корея, но и до взаимоотношенията на древните корейски държави с другите алтайски племена. В “Чоушу” се споменава Пуе (puy), Елаха (?laha), Кенкилчи (k?nkilchi) и Елюк (?lyuk) като собствени имена или титли на управляващите кралство Пекче, явяващо се една от древните корейски държави. Това кралство владяло юго-западните области на Корейския полуостров от 18 г. пр.н.е. до 660 г. н.е.; “като в това време името на управляващото кралство Пекче семейство било Пуе.”
“Общоприето е да се счита, че семейното име Пуе е произлязло от названието на държавата. Държавата Пуе, явяващо се второта древна корейска държава, е образувано след Древния Чосон, управлявал района Манджурия и северните области на Корейския полуостров до 2 век н. е. в продължение на няколко столетия. Добре известно е, че двете древни корейски държави Когурьо и Пекче вероятно образували Пуе, като основателите и техните наследници, произлезли от кралското семейство на държавата Пуе. Що се отнася до названието на държавата “Пуе” – неговата етимология не е била изследвана до сега, с изключение на Ширатори. Съгласно Б. Д. Ли (1976:226), Ширатори представил доклад, където предположил, че названието на държавата Пуе е било образувано от названието на животно, т. е. от манджурски буксу (buxu) “елен” < *буйю (buгu).
Сега пък, в този клип ще видите, че корейците считат владетелите си за наследници на българите!!!!! буйю (buгu)- Buyeo!!!
(http://velichka84.blog.bg/…/zashto-sym-bylgarka…).
Ето накратко, основното съдържание на клипа, в превод с елемент на преразказ от мен:
“Корейците и българите – отдавна разделили се братя?” е мотото под заглавието на текста към клипа, който авторът, Shin Yong Ha – университетски преподавател, определя като есе. И така:
Династия на народа Buyeo е един от преките предци на Han (Корейски владетели). Buyeo живеели около р. Songhua, р. Nun и Манджурските райони в Североизточна Азия до началото на 4 в. н.е. Според архивите на Трите кралства те са били: “големи, силни и смели … когато пътуват извън страната, те обличат бродирани копринени дрехи … украсяват шапките си със злато и сребро.”
Най-влиятелните членове на кралското семейство били Gochu-ga. Управленската аристократична система “ga” и “Gochu-ga” били наследени от Koguryeo (корейската държава). Авторът намира успоредица в “Gochu-ga” на Buyeo и Българската империя Kochu-Bilgar (Купи-, кучи- болгар).
После цитира корейски изследовател на име Shin Chae Ho (1880-1936 г.), който казва, че е за народа Buyeo било характерно това, че използват думата “bul”, когато назовават своите нации – всеки път, когато се установяват в новозавладени земи. Той проследил група от народа Buyeo, която мигрирала около Китайската стена, но загубил следите им. Според него, тази група по неизвестни причини се придвижила на запад и стигнала до Кавказ, намиращ се между Каспийско море в Централна Азия, като наименованията които оставили по пътя си натам (планината Balgan/Baekdu/Бялата планина, езерото Buyeo, планината Balkan, езерото Balkasi(Балхаш) подсказват миграционния път на народа Buyeo от Изток на Запад през “Степния път”. Преди придвижването на Източните хора, Аварите, на Запад, Кавказкият регион е бил под управлението на Византийската империя. Мигриращите Buyeo се установяват около р. Дон и района на Северен Кавказ до 5 – ранен 7 в. н. е. От тогава западната история отбелязва Buyeo като “Bulgar”. Така според Shin Chae Ho “Bul-gar” означава “Bu” отl Buyeoи “ gar” от системата за управление на Buyeo.
По-натам се проследява създаването на Велика България, нейното разпадане и по-нататъшното разселване на синовете на Кубрат, съответните им държави и т.н.
Авторът прави следната съпоставка и намира съответни паралели и сходства:
– Хан Крум нарича Сердика – София, а името на древната Корейска столица е Соби (Sobi);
– Словореда в българския език намира за сходен с този на корейския;
Традиции и култура на Българите – фестивал на първото пълнолуние за годината (изгаряне на куп оризова слама, за да се изплашат лошите духове на годината и шамански песни;
– Черното (мастилено) родилно петно в областта на дупето при българските новородени бебета е доказателство, според него, че българите са част от Buyeo; българите са единствените хора, които имат този белег сред белите европейци.”
Добавям тази снимка на открития в Корея, в древния град Сила меч с всички характеристики на тракийска символика и изработка и връзката под нея, като допълнение на този постинг (23.03.2011 г.):
http://indiajane.blog.bg/…/istoriiata-na-edna-trakiiska…
– Конници, курганна култура, проникнали/а от Корейския полуостров, които поставят началото на социалната йерархия и обединяването на племената – 3-4 век;
– Първият император е пряк потомък на богинята на слънцето и Суджинското светилище е посветено на нейния култ = Култ към слънцето;
– Първият император е потомък също така и на богинята-дракон (според японска легенда императорите имали драконова опашка) – да си припомним значението на дракона във Волжка България например, както и българските легенди за хората-змейове, които имали крила под мишците си;
– Корейските древни държави – управлявани (и повлияни) от кралското семейство на държавата Пуе (произход на името от “елен” < буйю (buгu). Корейците се считат за наследници на древна българска династия от владетели Buyeo; (Авитохол на древен български означава “дете на сърна, отгледано от сърна”. Счита, че е първият цар на българите, които пристигат (завръщат се) от равнините около Памир и Тяншан в Армения и Северен Кавказ през 165 (153) година от н.е. и според Именника на българските царе е живял почти 300 години, той е от най-древната царска династия на света Дуло, от която е и Кан Кубрат.)
– Индо-европейски елементи в японския фолклор и митология;
– Старобългарски руни в японската азбука.
“Една част от българите остават на Балканите след Черноморския потоп, а другите започват да се предвижват на изток, из Евразия. Стигнали са до земите на днешна Япония преди 2 866 години. Японците ни го съобщават по символичен начин:
На 15 май 2009 г. от 10:10 ч. в присъствието на Техни Императорски Височества Принц и Принцеса Акишино на Япония и президентът на Република България Георги Първанов, ще се проведе тържествена церемония по откриването на новия Музеен център на тракийското изкуство в Източните Родопи в с. Александрово, общ. Хасково, съобщиха от пресслужбата на Японското посолство. Центърът е изграден в рамките на Програмата на японското правителство за културна безвъзмездна помощ на стойност 2 866 000 щ. д., отпусната по проект на Националния институт за паметници на културата към Министерството на културата за консервация и реставрация на уникалната тракийска гробница край с. Александрово. На събитието от японска страна ще присъстват още Н. Пр. Цунехару Такеда, извънреден и пълномощен посланик на Япония в България, както и представители на строителната компания – изпълнител на проекта „Ивата Чидзаки” – клон България и фирмата-консултант JA. Официални гости от българска страна са министърът на културата на Република България проф. Стефан Данаилов, областният управител на Хасковска област Райна Йовчева и кметът на община Хасково Георги Иванов.
ИСТОРИЯ
Разстреляха мафиоза пред очите на сина му
Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…
А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.
С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише “Телеграф”. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.
Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел “Струма” в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд” до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред “Струма”, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко “Ауди Б4”, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и “Бърза помощ”. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница “Рахила Ангелова”, а след това го закарали в “Пирогов”. Той обаче издъхнал още по път.
“Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си”, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в “Пирогов” в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс “Мултиплейс” в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно “Килърите 3”, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.
Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.
ИСТОРИЯ
Виждали ли сте стената на язовир „Въча“?
Това построиха бащите и дядовците ни
Виждали ли сте стената на язовир „Въча“? Преди години, пътувайки за Девин, имах тази възможност и бях зашеметен. 144,5-метрова бетонна грамада, инженерно чудо, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра. Знаещ местен човек с явни технически познания ми обясни, че преливникът се състоял от четири полета по 8 метра и можел да „пусне“ 2060 кубични метра вода в секунда.
Всъщност винаги когато съм се изправял пред подобни градежи – или дори пред някой от старите и ръждясали, а доста от тях вече и нарязани индустриални гиганти – съм изпитвал известно страхопочитание. Може би защото като дете доста време живеех в един военен завод (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и все пак съм видял какъв труд кипеше там. И може би защото се опитвам да си давам сметка с какъв зор и пот са построени тези „неща“. Кървава пот и много мазоли. Но тук думата ми е за язовирите, защото много от заводите заминаха за скрап, а някои явно бяха построени на грешни места и с грешна стратегия – или поне такъв е днешният разказ. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, ако ги нямаше тях и построеното от нашите бащи и дядовци.

Само за десетилетието между 1960 и 1970 г. в България са построени 95 големи язовира. Въпросният „Въча“ е издигнат от 1968 до 1975 г. Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по големите язовири) – една сериозна организация – казва нещо интересно: по темп и интензивност на строителство на язовирни стени спрямо територия и население България тогава се нарежда на трето място в света. След индустриални и технологични гиганти като САЩ и Япония.

Защо ви разказвам това? Не за да тъгуваме по миналото. А защото е любопитно как в онези времена за 40 години са построени 200 големи язовира, от които 52 носят определението „стратегически“, а за последните 37 години сме довършили едва… 11. И докато днес спорим за всеки ремонт, тези 52 „ветерана“ продължават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е далеч по-стряскащо, защото 8 от тези 11 „нови“ язовира са просто довършени в началото на 90-те, а реално изцяло построените след 1989 г. са само два – „Пловдивци“ и „Цанков камък“.

Но нека слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се говори по-рядко – цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.
Само за изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно управлявани багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна упоритост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли колко бетон е излят само в стената на „Искър“? Над 180 000 кубически метра. А сега си представете, че всяка количка от този бетон е минала през човешка ръка. Това е бил „трудов ентусиазъм“, често недоплатен или „безплатен“, но подплатен със здрава, сурова дисциплина. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, пълни с прах и подпочвени води. Само при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била сред лидерите по прокопаване на хидротехнически тунели в тежки скални условия.

И тук става още по-интересно, защото българи строят сложни хидротехнически съоръжения не само у нас, но и по света. Да вземем за пример Мароко. Там българите изграждат язовира „Мансур Еддаби“ – ключов обект, който преобразява земеделието в региона. Или Сирия, където нашите специалисти проектират и изграждат доста малки и големи язовири, включително огромния хидровъзел „Растан“. Такива ми ти работи.
И когато днес минавате покрай някой от тези язовири в страната ни, спомнете си не само за милионите кубици вода, а за онези момчета, които ги построиха. И ако случайно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлина – дали защото е нагрят от топлото слънце, или защото в него е застинала горещата кръв на едно цяло поколение. Нека помним.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
Исторически мигове на 18 юни
18 юни – денят, в който историята не спи.
Приятели, има дни, които изглеждат напълно обикновени, в които слънцето изгрява, птиците пеят, а животът просто си тече. Но ако се взрем по-внимателно в страниците на историята, ще открием, че точно днес светът многократно е задържал дъха си, ставайки сцена на събития, които са променили хода на времето.
Нека тръгнем назад във времето чак до 1812 година, когато президентът Джеймс Мадисън подписва обявяването на война срещу Великобритания. Така младата американска нация решава смело, а може би и леко безразсъдно, че е дошъл часът да защити достойнството си по море. Само три години по-късно, на 18 юни 1815 година, в Белгия се разиграва прочутата битка при Ватерло. Там френският император Наполеон Бонапарт претърпява съкрушително поражение от ръцете на херцога на Уелингтън, който е подпомогнат в решителния момент от пруската армия. Великият корсиканец слага оръжие завинаги, а изразът да срещнеш своето Ватерло остава в езика ни като символ на пълен и окончателен крах.

Днешната дата обаче не е белязана само от битки, а и от невероятния дух на откривателството, воден от смели жени. През 1928 година Амелия Еърхарт прекосява Атлантическия океан. Макар в този конкретен полет тя да е само пътник на борда, преживяването разпалва амбицията й да се превърне в първата жена, направила това съвсем сама малко по-късно, доказвайки на всички, че небето е отворено и за жени.
Прескачайки в един от най-тъмните периоди за Европа през 1940 година, в разгара на Втората световна война, виждаме как 18 юни се превръща в ден на вдъхновение и кураж. От Лондон се разнася гласът на надеждата – историческото обръщение на генерал Шарл дьо Гол е предадено по радиото и става ключово за мобилизирането на французите срещу нацистката окупация. В същия ден британският премиер Уинстън Чърчил произнася прочутата си реч за тяхното най-велико време, обединявайки два народа в общата воля да не се предават пред настъпващата заплаха.
За любителите на музиката 18 юни също носи истинска революция и поводи за празник. На тази дата през 1942 година в Ливърпул е роден сър Пол Маккартни, чийто принос с легендарните Бийтълс продължава да вдъхновява поколения наред. А за да можем да слушаме тази и друга прекрасна музика с наслада, през 1948 година компанията Columbia Records демонстрира пред пресата първата дългосвиряща плоча, позволяваща цели 20 минути музика на една страна. Без този формат днес нямаше да познаваме музикалните албуми във вида, в който ги обичаме.
И накрая стигаме до 1983 година, когато човечеството прекрачва границите на земната атмосфера. Совалката Чалънджър излита в космоса с д-р Сали Райд на борда – първата американка, полетяла сред звездите и доказала, че те принадлежат на всички.
Днес, на 18 юни 2026 година, историята продължава да се пише и ние сме част от нея. Всяко едно от тези събития напомня колко динамичен е светът ни. Споделете в коментарите кое от всички тези исторически мигове ви впечатлява най-много!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
