Приятели и врагове мои, знаете, че не обичам да се обяснявам, но пък и няма да позволя на тези, които са политически подлоги, да останат с впечатлението, че ще ги подмина. Има един много хубав разказ на Марк Твен “Кандидат за губернатор”, в който описва мръсните политически прийоми за окаляне на противника в политиката. За съжаление реалността е, че ни управлява утайката на обществото, която е възхвалявана и подкрепяна от другите низши духом. Дотам, че почтеността да се приема за лицемерие, родолюбието – за популизъм, идеите – за проект, а отстояването на собствена позиция – в странно явление, което няма логично обяснение. Тръпна в очакване колко нови неща ще науча за себе си. Най-малкото, че съм ограбвала вдовици и деца, поне някого да съм блъснала на пешеходна пътека, че съм убила някого, че съм проект на някого, че имам петима шерпи, които по цял ден седят и пишат от мое име /от друга страна – за чий целият този труд на колектива, ако съм проект, просто ще ми платят да ме показват по свинските медии/. Всъщност, това, по което ще познаете проектите, че постоянно дефилират и се спрягат по официалните медии. А опозиция, която не е оплюта в пик-ливите медии, започва да ме усъмнява.

Дотолкова сме свикнали с посредствеността, че се учудваме, когато някой мисли изобщо, още повече, когато има смелостта да го заявява публично. Опити да ме притискат имаше. Е, и какво направихте, като не се уплаших? Тези дни явно ставам още по-неудобна за статуквото и неговите подлоги. Дотам, че чувам как цял авторски колектив ми пише публикациите /аз не съм скромна – стилът ми е уникален и други не могат да го наподобяват, факт, така че колектив не би се справил!/, че съм проект на кукловодите, че ….какво ли още не. Мъка – не съм! И сега какво още ще измислите?

Някои български политички /тук се чудя дали да сложа думата в кавички/, се знае как са стигнали върха – обикновено на колене пред някого. И вместо идеи, са подрусвали “аргументи”. Които са спекулирали с темата за родолюбието и патриотизма. Които са обиколили всички кукловоди, сараите на Доган и зайчарника на Борисов, за да се докопат до власт и/или пари. Колко са сериозните жени – политици в България?

За съжаление нивото в политиката и обществото е такова, че випове са ни мутри, мутреси и духалки. Те съдят според собствения си аршин и не могат да си представят какво означава почтеност, морал и болка за България. Днешните политички на България са наричани от самите им покровители прости кърджалийски п., мисирки и прочие /тук не смея да продължавам, защото се знае, че само Онуй, да се свети името и маслото Му, е безнаказан по отношение на някои думички/.

Животът ме е научил, че тези, които пълзят на колене към върховете, не заслужават нито уважение, нито прошка. Че най-важното нещо за една жена е достойнството и почтеността. Че ако вървиш напред с подрусващи се “качества” и дълбоко деколте, или полегнала на когото трябва, няма как да разчиташ на дългогодишна кариера. Че интелектът само се изостря с годините и опита, а собствените качества са най-важните, за да си си сам господар и да не ставаш удобна политическа играчка.

Външността и възрастта не са пороци в политиката. Те са важни в една друга древна професия. За съжаление някои бъркат двете неща!

Политиката е мръсна работа. Затова с нея трябва да се занимават чисти хора. Най-малкото, следващият ни Председател на Народното събрание да не е проста кърджалийска п.!

Елена Гунчева