LIFE
Ревнивият ми приятел
Ревнивият ми приятел успя да катурне живота ми. Така започва разказът ми. Произхождам от малко градче. И аз, както много други хора реших да си пробвам късмета в големия град. Не за друго, а защото там имаше повече възможности на работа. А и ми беше омръзнало от интригите на съседи и познати, защото както знаете, хората в малките населени места се познават. Махнах се успешно от тази клюкарница, завърших висшето си образование и ме приеха на работа по специалността. Станах маркетинг мениджър в средно голяма компания и бях много доволна от себе си. В любовта нямах много късмет, защото попадах на мъже, които не знаеха какво искат от живота. Имах няколко бързи и неуспешни връзки и започна да ми писва тази несигурност. Точно в този момент се появи Красимир – човекът, който излъчваше сигурност и увереност. Запознахме се на едно Коледно парти, където се оказа, че освен нашата фирма има още две.
Аз го забелязах още отдалече, той се открояваше от останалите, защото беше висок и едър, а лицето му излъчваше някаква мъжка суровост, която много ми допадна.
Реших да се навъртам около него и когато вечерта напредна и всички бяхме изпили няколко питиета, се престраших да го заговоря първа. Казах му, че изглежда малко самотен и замислен и го подканих да танцуваме. Той ме погледна и видях, че има топъл поглед. Започнахме да танцуваме и да си говорим.
Красимир се отпусна и по-късно ме покани на неговата маса. Там пихме още и аз започнах откровено да флиртувам с него.
Какво пък, идваше Коледа, аз бях сама и нямах никакви задръжки. Успях да го омая и на другия ден той ме покани на среща. Така тръгна нашата връзка.
Любовта ни беше бурна, копнеехме да останем заедно. Преместих се да живея при него, тъй като той си живееше сам на квартира. Беше се изнесъл от жилището на родителите си, за да е самостоятелен.
Краси беше мъжкар и аз много харесвах това в него. Тук историята ми може да спре и да завърши с щастлив край.
Но, винаги има едно НО, което обръща палачинката. Наред с всички положителни качества, моят Краси се оказа болезнено ревнив.
Щом неговото влюбване в мен прерасна в силна любов, с нея дойде и жестоката му ревност. За първи път я изпитах след едно мое закъснение след работа. Наложи се да обслужвам клиент извън работно време.
Нямах време дори да пиша на Краси, че се бавя. Когато му звъннах след два часа, той звучеше ядосано. Каза, че ме чака.
След като се прибрах и се опитах да го целуна, той рязко ме отблъсна и ме попита какво си мисля, че правя. Бях абсолютно неподготвена и сащисана. Та аз бях на работа! Какво се иска от мен? Повиших у тон и му казах, че се е наложило да работя в извънработно време и че позицията ми предполага среща с клиенти.
Два дни ми се мръщеше и сърдеше и накрая му мина и се сдобрихме. Но така започна всичко. Една събота му казах, че искам да се видя се една приятелка от чужбина и да пием по нещо. Попитах го дали иска да ме придружи, но той отказа – искаше да гледа някакъв мач.
Аз се излязох и се прибрах около полунощ. Приятелката ми беше заедно с новото си гадже и аз бързах да кажа на Красимир колко ме е яд, че и той не е бил с мен. Но го намерих пил на дивана, пред нервна криза.
Учудено го попитах какво му е. Той само ми каза, че по-добре да не се бях прибирала. Явно ми се скита и не ме е грижа за него.
Изкрещях му, че съм го поканила и че даже ме е яд, че не е дошъл, защото е щяло да сме по двойки. Тогава яростта му се стовари върху мен с пълна сила.
Краси изпадна в истерия, като ме обвини, че съм излязла да флиртувам с някакъв мъж. Започна да тряска предмети по масата и ми каза да си ходя при другия. Опитах се да го успокоя, да му кажа, че обичам само него, но той надигна ръка да ме удари. Спря се навреме, но видях желанието му в погледа.
Аз си събрах нещата и се приготвих да изляза. Той застана на вратата и ме попита къде си мисля че отивам. Каза ми, че щом съм с него, нямам право да напускам дома му.
Ужас! Все едно бях негова собственост! Върнах се и отидох в другата стая. Там заспах на дивана.
На другата сутрин с Краси не си говорихме. Отидох недоспала на работа, колегите ме попитаха дали не съм болна. Казах им, че просто съм още сънена.
На обяд излязох да хапна, а един колега реши да дойде с мен, за да обсъдим стратегията за една рекламна кампания.
Седнахме в близкото заведение и изведнъж на масата ни нахлу Красимир.
Издърпа ме грубо от масата през колегата ми и ми удари шамар с думите: “Така ли работиш ти, като излизаш с други мъже?”.
Колегата ми скочи и избута Красимир. Каза му да се овладее и че сме само колеги. Но беше късно, а и Красимир беше по-едър от него.
С един удар го повали на земята и го изрита. Колегата ми започна да се превива, а собственичката на заведението тръгна да вика полиция.
Красимир обаче си тръгна и каза, че не иска да ме вижда повече. Още същата вечер си взех квартира под наем, а Красимир ми изпрати вещите по куриер.
Това беше краят на нашата връзка или поне аз си мислех така. Оказа се, че Красимир все още си мисли, че аз съм негова собственост, защото няколко пъти го виждах как ме следи преди или след работа.
Не можех да издържам този тормоз и напуснах града и работата си. Сега работя нещо свое и си имам фирма. Красимир не съм го виждала, но дочух, че си имал жена, която тормозел редовно.
За съжаление ревността му се оказа болестно състояние, за което в началото аз дори не подозирах. А колко бях влюбена в него…
Сега болката отмина, аз си имам нов приятел – спокоен и уравновесен. Гледам напред, но все още не мога да се отърся за спомена и преживяванията с Красимир.
Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА
Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.
Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване
Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.
По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.
Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.
Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.
Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.
Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.
Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.
В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.
В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.
В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.
“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.
Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.
По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на “Голямата коалиция”. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.
Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:
След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.
И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.
Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.
Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.
При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.
Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:
Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.
Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.
Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.
Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.
Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!
П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
