Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60;
Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар;
Здравеопазването беше безплатно;
Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище;
На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?;
Нямаше как да бъдеш безработен;
Нямаше работещи бедни;
Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я “чоплиш”
Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там;
И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше “частници”
Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
… а да пестиш от храна беше нечувано;
Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже;
Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита;
Никого не “изключваха” за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Накои казват, че не ни пускали никъде, напротив много Българи пътува по чужбина.
Христо Христов