БАНКЕРЪ

BANK OF ENGLAND ПРИЗНА, ЧЕ Е ПОМАГАЛА НА НАЦИСТИТЕ

Published

9 years ago

January 2, 2018

Author

Едва седемдесет години след Втората световна война Bank of England призна, че е помагала на германските нацисти да продадат заграбеното от тях чехословашко злато. Златото, което чехите са откраднали от Русия.

Едва седемдесет години след Втората световна война Bank of England призна, че е помагала на германските нацисти да продадат заграбеното от тях чехословашко злато. За това съобщава лондонската преса, като се позова на непубликувани досега документи на британската централна банка. Те са писани през петдесетте години на XX в., но за пръв път се публикуват едва сега.

Впрочем, британската преса забрави да посочи, че това злато на свой ред е било откраднато от чехите в Русия по време на организираната с помощта на Англия и САЩ Гражданска война. Всъщност, тогава заграбването на златния запас на Руската империя от пленените по време на Първата световна война чехи е било провокирано от Лейба Бронщейн-„Троцки” (между другото, именно по същото време член на Революционния съвет на Петроград е бил бившият пленник от австро-унгарската армия, унгарският евреин Тивар Шорош-Шварц – бащата на Дьорд Шорош-„Джордж Сорос”). След като се връщат в родината си, чешките легионери основават собствена банка – Легиабанк, която става най-голямата банка в Чехословакия. Именно с това злато, вече заграбено от нацистите, после е търгувала Банката на Англия.

КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО С 2000-те СЛИТЪКА

Става дума за периода след Мюнхенския договор между Англия и Франция и фашистка Германия и началото на нацистката окупация на Чехословакия през 1939 г.. Тогава британският регулатор борави със златото от името на германската Reichsbank. Нцистите конфискуват повече от 2000 слитъка от чехословашката централна банка – „преписват” ги от една сметка на друга. При това голяма част от скъпоценния метал физически се е намирала в Лондон.

По документи операцията се е провела „под натиск” от страна на т.нар. „централна банка на всички централни банки” – базелската Банка за международни разплащания. Именно в това учреждение е бил извършен трансферът на средствата.

Златните слитъци на Чехия физически са се намирали в хранилището на Bank of England в Лондон. На 21.03.1939 г. „е било получено разпореждане от председателя на управителния съвет на Банката за международни разплащания, Ото Нимейер, за превод на златните слитъци от сметка № 02 на сметка № 17”. Златото от сметка № 02 е принадлежало на Националната банка на Чехословакия. Сметка № 17 е била собственост на Reichsbank. Банката за международни разплащания е действала в качеството си на управляваща активите от името на националните банки.

През май 1939 г. избухва скандал, когато британските СМИ пишат за златото в хранилищата на Bank of England. Общата стойност на откраднатото злато от сметките на Националната банка на Чехословакия в този момент е била 5,6 милиона паунда (сега това е примерно 736 милиона паунда). Злато в обем 4 милиона паунда е било изпратено в банки в Белгия и Холандия, а останалата част е била продадена в Англия, като средтвата са били преведени на сметката на Reichsbank (според коментар във вестник Daily Тelegraph), така да се каже „отървали са се” от златото, като са го изпратили в Белгия, Холандия и Лондон.

Всъщност, Bank of England и Банката за международни раплащания са помогнали на нацитка Германия да открадне златото на Чехословакия и след това да го продаде, като в същото време са спазвали „неутралитет”. Както си спомняме, президентът на Reichsbank, Ялмар Шахт, и най-влиятелният управляващ Bank of England, Монтегрю Норман, са били близки приятели. Освен това, Норман, със съучастниците си от ФРБ в Ню Йорк, не само са спекулирали със златото, като с това са допринесли за началото на Великата депресия, но и са разпалили Втората световна война.

Забележителното е, че освен всичко останало, в отчета на Bank of England е приведена фраза от New York Times за това, че „американският президент прави бизнес с Германия, докато американските младежи се сражават с немците”.

Впрочем, вече сме говорили за това, че Хитлер е международен проект на глобалните елити и банки, реализиран с помощта на „евреи-провокатори”.

БАНКАТА Е „ДЕЙСТВАЛА БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ЛОНДОН”

След нахлуването на нацистите в тогавашна Чехословакия властите във Великобритания замразяват всичките и активи в Обединеното кралство, припомня вестник Financial Тimes. По неговите думи британската централна банка е действала в разрез с политиката на Лондон и без неговото съгласие. По оценка на изданието на деловите кръгове стойността на чехословашкото злато в днешни цени е представлявало 736 фунта (повече от 1,1 милиарда долара).

Документите на Bank of England показват, че в периода май-юни 1939 г. това злато се е продавало от името на Reichsbank и се е отправяло към САЩ. В записите е отбелязано, че управляващият британската централна банка не е можел да блокира операциите, защото в такъв случай щели да бъдат нарушени „мирните договорености”. След началото на Втората световна война правителството препоръчало на Bank of England да не действа според указанията на Банката за международни разплащания, „ако е ясно, че това по-скоро ще бъде в полза на врага”.

Смята се, че Банката за международни раплащания е създадена през 1930 г. като организация, предвидена да работи с изплащането на репарациите от Германия в резултат на Първата световна война (последният транш от които, в размер на седемдесет милиона, е бил изплатен на 03.10.2010 г.).

Впрочем, докладът на Bank of England е повод да се обърнем към международния съд с искане да се върне откраднатото руско злато. За да има приятелска вноска в Европейското единство може да се предложи участие в процеса на тези, които днес предявяват претенции към Русия.

Related Topics:банки новини свят

Up Next

Борисов е Театър, нищо повече!

Don't Miss

”Всичко е един гигантски заговор!”

БАНКЕРЪ

КОЙ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ

Published

2 months ago

July 22, 2026

Author

Залата беше затворена за външни лица.

Тежките завеси бяха спуснати, телефоните — изключени и оставени в метална кутия до входа. Двайсет и пет души седяха около дългата маса. Всеки от тях беше собственик или контролираше банка. Някои бяха милиардери. Други — хора, които от години стояха зад финансови групи, чиито имена никога не се появяваха публично.

Тази вечер обаче никой не се интересуваше от пари.

Въпросът беше един:

Кой ще оцелее?

Последните месеци бяха превърнали държавата в място, където законът и страхът все по-трудно се различаваха.

От БНБ идваха проверки след проверки. Министерството на финансите намекваше за „необходимост от стабилизиране“. Прокуратурата започваше производства по сигнали, които вчера никой не беше чувал. А междувременно по улиците хора, които всички познаваха, но никой не назоваваше, започваха да определят кой бизнес ще работи и кой — не.

Имаше и друго.

Телефонни обаждания.

Анонимни предупреждения.

„Внимавай.“

„Не пътувай с децата си.“

„Знаем къде е жена ти.“

Един от банкерите беше получил снимка на къщата си, направена от улицата предишната вечер.

Друг беше намерил куршум върху предния капак на автомобила си.

Трети вече не водеше децата си на училище.

А най-страшното беше, че никой не знаеше кой стои зад всичко това.

Или по-точно — всички имаха своите предположения.

— Това вече не е държавен натиск — каза тихо един от мъжете. — Това е система.

— Система? — изсмя се друг. — Система беше преди. Сега е война.

Някой спомена прокуратурата.

Друг — БНБ.

Трети заговори за чужди служби, които се опитвали да влияят върху финансовия сектор.

После разговорът се насочи към нещо, което всички избягваха.

Мафията.

Не онази от старите вестници. Не мутрите с анцузи и дебели вратове.

Новата.

С костюми.

С адвокати.

Със свои хора в институциите.

С влияние върху полиция, прокуратура, спорт и бизнес.

— Вече управляват и мачовете — каза един от банкерите. — „Черното тото“ не е просто някаква далавера. Там се въртят пари, влияние и хора.

Никой не отговори.

Всички знаеха, че това е само върхът.

Тогава се обади Емо.

Той притежаваше двадесет и седем процента от една от банките. Беше бивш служител на силовите структури и през годините беше изградил репутация на човек, който не обича да пита.

Баща му също бил човек с влияние в старата система.

Емо беше преживял прехода по свой начин.

Той не говореше много.

Но когато говореше, хората обикновено мълчаха.

Тази вечер обаче направи грешка.

— Трябва да направим това — каза той.

Няколко души се спогледаха.

— Кое „това“? — попита един.

Емо се наведе напред.

— Казах какво трябва да направим. Всеки от вас да осигури хората си. Контактите си. Ресурсите си. И никой да не предприема нищо самостоятелно.

Тонът му беше заповеднически.

— Емо — прекъсна го някой, — ние не сме ти подчинени.

— Не съм казал това.

— Именно така звучиш.

В залата се появи напрежение.

Емо се облегна назад.

— Ако някой има по-добра идея, да я каже.

Мълчание.

Тогава се обади човекът, който седеше до него.

Неговият приятел от двадесет години.

Човекът, който притежаваше 98% от собствената си банка.

Двамата бяха почти неразделни. Ходеха заедно на почивки с приятелки, пътуваха по света, вечеряха почти всяка седмица. Познаваха се почти от деца. Ходеха заедно по гаджета.

Но тази вечер приятелството не можеше да промени едно нещо:

Всеки от тях беше собственик.

Равен на останалите.

— Емо — каза той спокойно, — не говори така.

Емо го погледна.

— Как?

— Като че ли командваш всички.

— Аз просто казвам какво трябва да направим.

— Не. Казваш какво ти смяташ, че трябва да направим.

Няколко души наведоха глави.

— Нека чуем останалите — продължи приятелят му. — Тук има двадесет и пет души. Всеки има собствена информация. Всеки има свои контакти. Всеки има семейство, служители и интереси. Не можеш да влезеш в тази стая и да започнеш да раздаваш заповеди.

Емо се усмихна студено.

— Добре. Слушай.

— Слушам те от двайсет години.

Този път усмивката изчезна.

За няколко секунди никой не каза нищо.

После разговорът продължи.

Говориха за ликвидност.

За сигурност.

За охрана.

За резервни канали.

За това кои хора могат да бъдат подкупени и кои — не.

За това кои институции все още могат да бъдат използвани законно.

И кои вече не трябва да бъдат докосвани.

В един момент Емо отново се намеси.

— Ако чакаме всеки да си каже мнението, ще ни няма, преди да сме взели решение.

— А ако вземем грешно решение? — попита някой.

Емо не отговори.

Срещата продължи още почти час.

Накрая хората започнаха да стават.

Столовете се отдръпваха един по един. Някои си подаваха ръце. Други само кимаха.

Емо остана до масата.

Приятелят му също.

За първи път от двайсет години между тях стоеше нещо невидимо.

Не беше кавга.

Не беше омраза.

Беше усещането, че светът около тях се разпада и никой вече не знае на кого може да вярва.

— Емо — каза тихо приятелят му.

— Да?

Той го погледна право в очите.

После се изправи.

— Стига бе, Емо. Дай да видиме кой ще оцелее.

Емо замълча.

Вратата на залата се затвори.

А отвън, в тъмния коридор, вече чакаха шофьорите.

Никой не знаеше дали ще се върнат отново в тази зала.

И никой не знаеше кой от тях ще бъде там следващия път.

Защото в държава, в която властта, парите и страхът вече се бяха преплели толкова силно, въпросът вече не беше:

Кой е най-богат?

Не беше и:

Кой има най-голяма банка?

Въпросът беше много по-прост.

Кой ще оцелее?

БАНКЕРЪ

Задава се двойно увеличение на лихвите през тази година

Published

4 months ago

May 13, 2026

Author

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa.

Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa мoжe дa пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти двa пъти пpeз тaзи гoдинa, cлeд ĸaтo вoйнaтa c Иpaн зacили oпaceниятa oт нoв инфлaциoнeн нaтиcĸ. Toвa пoĸaзвa пpoyчвaнe нa Вlооmbеrg cpeд иĸoнoмиcти, пpoвeдeнo мeждy 4 и 7 мaй.

Cпopeд aнĸeтиpaнитe eĸcпepти EЦБ щe пpeдпpиeмe двe yвeличeния нa дeпoзитнaтa лиxвa c пo 0,25 пpoцeнтни пyнĸтa — пpeз юни и ceптeмвpи. Taĸa тя мoжe дa ce пoвиши oт ceгaшнитe 2% дo 2,5% дo eceнтa. Πpoгнoзaтa вeчe e пo-близo дo oчaĸвaниятa нa финaнcoвитe пaзapи, ĸoитo зaлaгaт нa пoнe двe пoвишeния пpeз 2026 г.

Πpи пpeдишнoтo пpoyчвaнe иĸoнoмиcтитe oчaĸвaxa caмo eднo yвeличeниe нa лиxвaтa.

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa. Aнaлизaтopитe вeчe пpoгнoзиpaт, чe инфлaциятa в eвpoзoнaтa щe дocтигнe 2,9% пpeз тaзи гoдинa cпpямo 2,8% в пpeдишнaтa aнĸeтa. Oчaĸвaниятa ca тя дa ce зaбaви дo 2,1% пpeз 2027 г. и дa ce въpнe ĸъм цeлтa нa EЦБ oт 2% пpeз 2028 г.

Πpипoмнямe, чe пpeди двe ceдмици иĸoнoмиcт oт итaлиaнcĸaтa Униĸpeдит ĸoмeнтиpa cъщo пpeд Моnеу.bg, чe вeчe ce oчaĸвa двoйнo yвeличeниe нa лиxвитe пpeз тaзи гoдинa.

Зaceгa цeнтpaлнaтa бaнĸa ce въздъpжa oт дeйcтвия, дoĸaтo oцeнявa иĸoнoмичecĸитe пocлeдcтвия oт ĸoнфлиĸтa в Близĸия изтoĸ. Члeнът нa Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ Изaбeл Шнaбeл вeчe пpeдyпpeди, чe пapичнaтa пoлитиĸa тpябвa дa бъдe зaтeгнaтa, aĸo eнepгийният шoĸ ce paзшиpи ĸъм ocтaнaлaтa чacт oт иĸoнoмиĸaтa.

Kлючoв фaĸтop зa peшeниeтo пpeз юни щe бъдe дaли Opмyзĸият пpoтoĸ ocтaвa oтвopeн, зaяви нaпycĸaщият пocтa cи зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa EЦБ Лyиc дe Гиндoc. Πo дyмитe мy нивoтo нa нecигypнocт в мoмeнтa e “бpyтaлнo”.

Bъпpeĸи oчaĸвaниятa зa двe пoвишeния, пpoгнoзaтa нe e eднoзнaчнa. Caмo мaлĸo мнoзинcтвo oт иĸoнoмиcтитe пpeдвиждaт втopo yвeличeниe пpeз ceптeмвpи. Cъщeвpeмeннo пpoyчвaнeтo пoĸaзвa, чe oщe пpeз мapт 2027 г. мoжe дa пocлeдвa пoнижeниe нa лиxвитe.

Πpичинaтa e oтcлaбвaнeтo нa иĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви. Aнaлизaтopитe вeчe oчaĸвaт pacтeжът в eвpoзoнaтa пpeз 2026 г. дa бъдe 0,8% вмecтo 0,9%, ĸoлĸoтo бeшe пpeдишнaтa пpoгнoзa. Зa 2027 г. ce oчaĸвa иĸoнoмиĸaтa дa нapacнe c 1,3%, a пpeз 2028 г. — c 1,5%.

БАНКЕРЪ

Как да реагирате? Банкомат отчете теглене без да изплати сумата

Published

4 months ago

April 30, 2026

Author

Кошмар за всеки – банкоматът отчита теглене, а пари… няма! Спокойно – ситуацията е неприятна, но в повечето случаи решима , ако реагираш навреме. Ето какво да направиш веднага.

1. Провери сметката си на секундата Отвори мобилното банкиране или онлайн профила си: Ако сумата е „чакаща“ – има шанс да се върне автоматично до няколко часа Ако е окончателно изтеглена – трябва да действаш

2. Звънни на банката – ВЕДНАГА Обади се на номера на гърба на картата си. Това е най-бързият начин да стартираш процедурата.

3. Подготви ключова информация За да мине рекламацията гладко, ще ти поискат: Час и място на банкомата Точната сума Номер на устройството (има го на самия банкомат) Касова бележка (ако имаш)

Важно: Дори банкоматът да е на друга банка – пак се обръщаш към твоята!

4. Колко ще чакаш парите? Ако е банкомат на твоята банка → 1 до 5 работни дни Ако е на друга банка → до 30 дни (заради проверки между институциите)

Как доказват грешката? Прави се техническа проверка – сравняват се транзакциите с реалните пари в машината. Ако има „излишък“ – това е твоят липсващ кеш.